1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 208
гр. София, 27.03.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 467 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Д. И. срещу решение № 53 от 16.03.2012г. по в. гр. дело № 75/2012г. на Търговищки окръжен съд, ІІ състав, с което след частична отмяна на решение № 185 от 23.12.2011г. по гр. дело № 94/2011г. на Омуртагски районен съд ответникът [фирма], [населено място] е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата 6 012,17 лв., представляваща неизпълнение по договор № 6/13.05.2010г. за покупко-продажба на дървесина по реда на чл. 87п, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 1 ППЗГ, на основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 327 ТЗ, и сумата 465,15 лв. – разноски по делото за двете инстанционни производства на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В касационната жалба и писменото изложение към нея по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поддържа становище, че от съществено значение е „изясняването на въпроса относно обстоятелството, че видно от приложените по делото писмени доказателства – съдебно счетоводна експертиза, се установява, че претендираната сума не се дължи”.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Р. М. /ищец в първоинстанционното производство/ оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като въпросът дали претендираната сума е дължима или не е частен, касае материалноправния спор между страните и не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи, приема следното:
Въззивният съд е приел, че между страните е възникнало правоотношение по договор № 6/13.05.2010г. за покупко-продажба на дървесина по реда на чл. 87п, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 1 от ППЗГ, по силата на който ответникът по иска се е задължил да закупи от ищеца прогнозно количество дървесина от обектите от ЛФ 2010г., разпределени по категории, количества и цена, посочени в договора, като цените били определени от Общински съвет А. и договор за възлагане на услуга № 5/13.05.2010г. Въз основа на представените фактури и заключенията на съдебно-счетоводната експертиза е направен извод, че дължимата неплатена цена по договора за покупко-продажба на дървесина е в размер общо 89 062,80 лв. за 1 543,50 куб. м. закупена и фактурирана дървесина, като съдът се е позовал и на разпоредбата на чл. 301 ТЗ.
По делото е установено, че по слючен между страните договор № 5/13.05.2010г. ищецът дължи на ответника сумата 29 203,02 лв. за извършена, но незаплатена услуга за маркиране, сеч и извозване на дървесина, без ДДС, респективно 34 625,92 лв. с ДДС. Решаващият съдебен състав, като е съобразил, че ищецът е направил изявление за прихващане между неликвидно вземане за 89 062 лв. /оспорено от ответника/ с ликвидно вземане /безспорно/ в размер 48 424,71 лв. по двустранно подписано споразумение, е направил извод, че материалноправното изявление за прихващане не е произвело вещно-правен ефект по чл. 104 ЗЗД.
Изводът за дължимост на присъдената с въззивното решение неплатена цена на продадена дървесина е направен въз основа на обсъдените събрани в първоинстанционното производство доказателства в тяхната взаимна връзка и установената въз основа на тях фактическа обстановка. Изложени са и съображения за недоказване на оспорването, респективно опровергаване на съдържанието на фактура № 94/10.11.2010г. за общо 251 пл. Куб. м. на обща стойност 14 937,60 лв. от страна на ответника по исковата молба.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. Без касаторът да посочи този въпрос, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол. Касационният съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от твърденията на касатора и сочените от него в касационната жалба факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания.
В настоящия случай касаторът не е формулирал релевантния материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение и който според него е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поддържаното от касатора становище, че от съществено значение за правото е изясняването на „въпроса относно обстоятелството, че видно от приложените по делото писмени доказателства – съдебно счетоводна експертиза, се установява, че претендираната сума не се дължи” не обосновава хипотезата на чл. 280, ал. 1 Т. 3 ГПК. Въпросът за дължимостта, респективно недължимостта на претендираната сума не е правен, а фактически, зависи от отразените във всяка една фактура данни, факти и обстоятелства и от останалите събрани по делото доказателства, включително заключенията на съдебно-счетоводната експертиза, които в настоящия случай са обсъдени от въззивния съд в тяхната взаимна връзка и обусловеност. Направените в касационната жалба и изложението към нея оплаквания представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и незаконосъобразност и в този смисъл са относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл. 281, ал. 3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че не са налице твърдените основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Търговищки окръжен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани и не са налице данни, че такива са направени в настоящото производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 53 от 16.03.2012г. по в. гр. дело № 75/2012г. на Търговищки окръжен съд, ІІ състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.