4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 208
София, 28.02.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4111 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по повод подадена касационна жалба от Ю. К. Б. чрез адв.В. Т. от САК срещу решение № 2437 от 24.03.16г.по в.гр.дело № 346/16г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение от 13.10.15г.по гр.дело № 12187/15г.на СРС,33 състав в отхвърлителната му част.
Жалбоподателката сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроси,формулирани в изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК.Приложена е съдебна практика.
Ответникът по жалбата не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК ,приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима.Подадена е срещу решение по въззивно дело с цена на иска над 5 000 лв – исковата претенция е за сумата 20 000 лв обезщетение за неимуществени вреди,частичен иск от 50 000 лв.
В разглеждания случай не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.Първите три въпроса в изложението се свеждат до критериите при определяне на размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост.Същият е от значение за изхода на спора,но е разрешен в съответствие със задължителната практика на ВКС,в т.ч.ТР № 3/04.на ОСГК на ВКС,тъй като при подлежащите на обезщетяване вреди и размера на обезщетението съдът е спазил изискването да подходи конкретно съобразно установеното по делото.По делото е установено,че СГП е внесла за разглеждане в СГС обвинителен акт по дознание № 1422/2006г.на 03 РПУ-СДВР,пр.пр.Н. № 1134/2006г.на СРП,срещу Ю. К. Б. за престъпление по чл.195 ал.1 т.4 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.18 ал.1 НК.С присъда от 24.03.14г.по нохд № 17344/2006г.на СРС,НК,104 състав,влязла в сила на 9.04.2014г., ищцата е призната за невиновна и е оправдана по повдигнатото й обвинение.Били са събрани гласни доказателства,от които съдът е приел за установено,че следствие на повдигнатото й обвинение ищцата била притеснена ,че ще бъде осъдена,без да е извършила престъпление,че няма кой да се грижи за децата й,често плачела и била психически разстроена.Преценено е от въззивния съд,че претърпените негативни преживявания от незаконно повдигнатото и поддържано обвинение с оглед тежестта на престъплението и продължителносттта на наказателното преследване се е отразило негативно на психиката на ищцата.Другите релевантни за размера на дължимото обезщетение обстоятелства,които е взел предвид въззивния съд са възрастта на ищцата,че по отношение на нея не са била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”,че за продължителността на наказателното производство е допринесла и тя с процесуалното си поведение,като не се е явявала в откритите съдебни заседания,била е довеждана принудително от органите на съдебната охрана и това е довеждало до отлагане на съдебни заседания.Като е съобразил изложеното решаващият съд е приел,че сумата от 5000 лв е достатъчна да обезщети ищцата за претърпяните от нея вреди от неимуществен характер в резултат на наказателното производство.В утвърдената съдебна практика се приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии.Пострадалото лице следва,както изисква закона,да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен за всеки отделен случай.По реда на чл.290 ГПК са постановени редица решения/ решение № 407 от 26.05.10г.,по гр.дело № 1273/09г.на ВКС,ІІІ г.о.,решение № 708 от 14.01.11г.по гр.дело № 1389/09г.на ВКС,ІV г.о.,решение № 832 от 10.12.10г.по гр.дело № 593/10г.на ІV г.о.,решение № 302 от 4.10.11г.по гр.дело № 78/11г.на ВКС,ІІІ г.о. и др./,в които е даден отговор на въпроса относно съдържанието на понятието”справедливост”като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди,който включва винаги конкретни факти,относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател и в този смисъл съдебната практика е уеднаквена.
На въпроса :При разглеждане на релевирано възражение за съпричиняване,следва ли от решаващия съд да се изследва въпросът дали увреденото лице е единствената причина за отлагане на съдебни заседания,както и да се определи какъв е процентът на съпричиняване и как това се отразява на намаляването на определеното по справедливост обезщетение за неимуществени вреди е даден отговор в решение № 244 от 25.07.13г.по гр.дело № 1205/12.на ІV г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК.В него е посочено,че в хипотезата на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ, при определяне крайния размер на обезщетението, което следва да бъде присъдено, съдът взема предвид и доказателствата за съпричиняване от страна на пострадалия. Когато е установено, че пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява съобразно степента на съпричиняване – т.3 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. ОСГК ВКС. В случаите, когато след привличане на лицето като обвиняем, то е извършило признание в авторството на деянието, то това му процесуално поведение не може да доведе до извод за съпричиняване на вредоносния резултат, с оглед правото на обвинения в престъпление да избира защитната си позиция. В случаите обаче, когато пострадалият с действията си по време на наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение – направил е недобросъвестно неистински признания; въвел е органите на разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства или да се забави или опорочи разследването на престъпление, то дължимото обезщетение следва да бъде намалено на основание чл. 5, ал.2 ЗОДОВ, тъй като настъпилия от наказателното преследване вредоносен резултат е в причинно-следствена връзка с поведението на пострадалия.
В разглеждания случай при определяне на дължимия размер на обезщетението въззивният съд е отчел като съпричиняване процесуалното поведение на ищцата,с което е допринесла за продължителността на наказателното производство.
Като е преценил всички релевантни за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост обстоятелства въззивният съд не се е отклонил от задължителната практика.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че не следва да допуска въззивното решение до касационен контрол.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 2437 от 24.03.16г.по в.гр.дело № 346/16г.на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.