4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 208
С., 30.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Е. В.
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 843/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 101 от 10.ІІ.2010 г. по т.д. № 492/ 2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено в обжалваната от ответника част Решение № 90 от 28.ХІ.2008 г. по т.д. № 106/ 2005 г. на СГС, с което е уважен искът, предявен от [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] за 14 083.96 лв. – възнаграждение по договор за изработка, и е постановено друго, с което искът е отхвърлен, с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение на касационните основания жалбоподателят поддържа, че въпросът за правомощията на въззивния съд е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото и съдът е процедирал в противоречие с чл. 269 ГПК, като без да е сезиран, се е произнесъл по въпроси, които не са изложени в жалбата на ответника, чиито възражения касаят не извършването на СМР, а качеството им. Жалбоподателят поддържа, че тъй като въззивната жалба е постъпила след 1.ІІІ.2008 г., въззивният съд е нарушил забраната по на чл. 266 ал. 1 ГПК и е допуснал доказателства, въз основа на които е постановил решението си, като представените писмени доказателства, както и допуснатата техническа експертиза и допълнителна техническа експертиза, не установяват да става въпрос за едни и същи видове СМР, с което е постановил незаконосъобразен и необоснован съдебен акт. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд е допуснал и нарушение по чл. 188 ал. 1 ГПК (отм.), като избирателно е обсъдил доказателствата, изключил е събраните от първоинстанционния съд доказателства, не е кредитирал приетите по делото експертизи, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на съдебната практика, подробно посочена от жалбоподателя, като е налице и пълно противоречие между достигнатите изводи и събраните доказателства. Жалбоподателят обосновава основателността на претенцията си, като излага оплакването си за противоречие в обжалваното решение, изводите в което не кореспондират със събраните доказателства и иска решението да се отмени и да се постанови друго, с което искът да се уважи.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение в частта, с която е уважен осъдителен иск и е постановено друго, с което искът е отхвърлен и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Въззивното решение е постановено по повод подадена от жалбоподателя на 19.ХІІ.2008 г. въззивна жалба срещу първоинстан – ционното решение, постановено по искова молба, с дата 10.І.2005 г. Създадена е трайноустановена съдебна практика, която е в смисъл, че въззивните дела, образувани по жалби срещу решения, постановени по искови молби, постъпили до влизането в сила на ГПК (отм.), се разглеждат по реда на ГПК (отм.), като е съобразена разпоредбата на § 2, ал. 1 ПЗР на ГПК, след изменението й с § 48 ПЗР на ЗИДГП (Д.в. бр. 50/30.V.2008 г., в сила от 1.ІІІ.2008 г.), с обратно действие, в смисъл, че първоинстанционните дела, образувани по искови молби, постъпили до влизането в сила на ГПК, се разглеждат по реда на ГПК (отм.) за разглеждане на делата от първата и въззивната инстанция.
Затова въззивното дело, образувано по въззивна жалба, подадена след 1.ІІІ.2008 г. срещу решение на първоинстанционен съд, постановено по искова молба, постъпила преди 1.ІІІ.2008 г., подлежи на разглеждане по реда на ГПК (отм.).
С оглед изложеното следва да се разгледат поддържаните от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По въпроса за правомощията на въззивния съд, за който въпрос жалбоподателят поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, като сочи, че въззивният съд е процедирал в противоречие с чл. 269 ГПК и без да е сезиран, се е произнесъл по въпроси, които не са изложени в жалбата на ответника, както и че е нарушил забраната на чл. 266 ал. 1 ГПК и е допуснал доказателства. Въпросът за приложението на чл. 266 ал. 1 ГПК не е релевантен за делото, с оглед изложеното за процесуалния ред, по който въззивният съд е разгледал жалбата – ГПК (отм.), поради което е неотносима и посочената от жалбоподателя съдебна практика по приложението на тази разпоредба. Въпросът за допустимостта на доказателствата във въззивното производство, съгласно чл. 205 ал. 1 ГПК (отм.), съдът е решил при съобразяване с т. 6 и т. 7 от ТР № 1 от 4.1.2001 г. на ВКС, ОСГК по т.гр.д. № 1/2000 г., ОСГК, съгласно което са допустими пред въззивната инстанция, като нови доказателства по чл. 205, ал. 1 ГПК (отм.), не само тези, които се отнасят до новооткрити или новонастъпили обстоятелства, но и тези, които въззивникът е бил в състояние да посочи пред първоинстанционния съд, но не е сторил това, поради виновното си процесуално поведение, като страната може да представи нови доказателства не само при обективна невъзможност за своевременно представяне (когато се отнасят до новооткрити или новонастъпили обстоятелства), но и когато непредставянето им се дължи на небрежното й процесуално поведение, щом като те са от съществено значение за делото. В съответствие с тази задължителна съдебна практика по приложението на чл. 205 ал. 1 ГПК (отм.), въззивният съд е допуснал исканите от жалбоподателя доказателства.
Оплакванията на жалбоподателя, че събраните от въззивния съд доказателства, не установяват, че са касае за едни и същи видове СМР, с което е постановил незаконосъобразен и необоснован съдебен акт, са оплаквания по чл. 281 т. 3 ГПК и не са основание за допускане на касационно обжалване.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че по процесуалноправния въпрос – за необсъждане от съда на събраните доказателства, е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Безспорна и трайноустановена е съдебната практика за задължението на съда да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата на доказателствената тежест правнорелевантни факти, като обсъди всички доказателства, и доводите на страните, съгласно чл. 188 ал. 1 и ал. 2 ГПК (отм.), в който смисъл са Р. № 422/18.VІІ. 1997 г. по гр.д. № 250/1997 г., Опр. № 1082 от 29.ІХ.2009 г. по гр.д. № 938/ 2009 г., Р.№ 183/ 25.ІІ.2005 г. по гр.д. № 439/ 2004 г., Р.№ 2850/ 23.І.2006 г. по гр.д.№ 2250/ 2004 г., всички на ВКС. Изводите за неоснователност на иска по чл. 266 ал. 1 ЗЗД съдът е направил, като е обсъдил доводите на страните и релевантните за спора доказателства, а несъгласието на жалбоподателя с правните изводи и оплакването му за противоречие между изводите на съда и събраните доказателства, е оплакване по чл. 281 т. 3 ГПК за необоснованост на решението.
С оглед изложеното искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК е неоснователно,поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 101 от 10.ІІ.2010 г. по т.д. № 492/ 2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: