О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 208
гр. София, 31.03. 2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, търговска колегия, първо отделение в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т. д. № 1676/2019 г.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на „КРИТ – ФАСИЛИТИ“ ЕООД, [населено място] против решение № 605 от 15.03.2019 г. по т. дело № 6239/2018 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация- „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, [населено място], чрез пълномощника си – адв. Ст. Д. е на становище, че не са налице основания за допускане решението до касационно обжалване.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на търговска колегия, І т.о., за да се произнесе взе предвид следното:
С изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК касаторът чрез пълномощника си адвокат Т. Радуцов е възпроизвел текста на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК /изм./. Освен това е посочил още, че независимо от така поддържаното счита, че е налице и очевидна неправилност. Лаконично е изложил разбирането си относно правната същност на въпросите по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и е заявил, че съществени, според него, са следните въпроси: „Допустимо ли е и двете инстанции в производството по чл. 517, ал. 4 ГПК да тълкуват и обсъждат договорните отношения между страните, изразени в споразумението от 03.10.2016 г. и да базират решенията си въз основа на тези тълкувания.“ и „Не следваше ли да бъде спряно производството по чл. 517, ал. 4 ГПК и възобновено след уреждане на спора по дълга между страните в друго производство по реда на ЗЗД и ГПК и едва след това да се правят изводи, дали са налице елементите от фактическия състав на чл. 517 ГПК“. Страната е заявила, че счита, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, поради това че за нея е неприемливо да се счита, че в производството по чл. 517, ал. 4 ГПК било достатъчно да е налице висящо изпълнително производство и запор върху дружествените дялове, без съдът да обсъжда допълнителни договорни отношения по дълга, като по този начин се накърнявала защитата на дружеството. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване. Поставените от него въпроси не установяват наличие на общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, съобразно приетата дефинитивност с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. Този извод се налага поради това, че тези въпроси са фактически, а не правни, тъй като съдържателно се основават на установяване на конкретните факти по конкретния спор, а не са изведени, нито свързани с решаващите изводи на състава. Следва да се отбележи още, че касаторът не е развил никакви доводи и по допълнителния критерий. Така например същият не е развил съображения по основанието посочено от него по чл.280, ал. 1, т. 1 ГПК, нито е сочил практика на ВКС. Възпроизведената редакция на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е отменена, поради което и неприложима, а и страната и по това основание не е изложила каквито и да било доводи .
Основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК предполага позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или позоваване на съдебна практика, която се нуждае от промяна, поради изменение на законодателството или обществените условия, а при твърдение за липсата на съдебна практика, обосноваване на необходимостта от тълкуване на конкретно посочени от касатора разпоредби, когато съдържат неясна, непълна или противоречива правна уредба, за да се създаден практика по приложението им. Така, и в тази насока касаторът не е развил никакви доводи.
От неясните общи възражения на касатора, свързани с втория поставен въпрос, също така не могат да бъдат изведени дори твърдения за неправилно процедиране на състава – не е изяснено, какво има предвид под „необходимост от спиране на производството”, нито е поддържано да е правено такова искане пред инстанциите по същество. Страната не е изяснила и общото си твърдение „за уреждане на спора по дълга в друго производство по реда на ЗЗД и ГПК „. С оглед това не само лаконичното й оплакване в тази насока е ирелевантно към поддържано основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, но и така поставен въпросът е не само фактически, но излиза извън предмета на спора и очертаното му съдържание от проведения съдебен процес.
Касаторът е поддържал основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК,с оглед общо посоченото от него в жалбата. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, в случая, страната е обвързала единствено с оплаквания за неправилност, а не за очевидна неправилност . Или с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК.
Следователно, с оглед така депозираното изложение на касационните основания не следва да бъде допуснато касационно обжалване на акта на въззивния съд.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 605 от 15.03.2019 г. по т. дело № 6239/2018 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: