О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 208
гр. София, 31.05.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3276 по описа на Върховния касационен съд за 2013 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 23.12.2012 год. по гр. д. № 5594/2012 год. Софийски градски съд, като въззивна инстанция, е потвърдил изцяло първоинстанционното решение от 16.09.2011 год. по гр. д. № 29182/2009 год. на Софийския районен съд, с което е намалено, на основание чл. 30, ал. 1 ЗН, дарението по нот. акт № */2000 год., извършено от Ц. Е. Б., починал на 10.05.2009 год., в полза на Е. Ц. Б., възстановена е запазената част на В. З. С.-Б. от наследството на Ц. Е. Б. в размер на сумата 83 432.24 лв., като е допълнена чрез предоставяне на имот, представляващ стоматологичен кабинет, съгласно разрешение за строеж № 14 от 17.02.2005 год. на СО, р-н Т., находящ се в [населено място], [улица], партер, със самостоятелен вход от стълбищната площадка на първи етаж, с площ 34.75 кв. м., състоящ се от зъболекарски кабинет, чакалня, баня и тоалетна, при описаните съседи, заедно със съответните идеални части от избено помещение № 1, от таванско помещение № 1 и от общите части на сградата и мястото, съставляващо УПИ * в кв. 357, м. „Г.-Г-6-І ч.”, който имот е отделен чрез преустройство на дарения апартамент.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ответницата Е. Ц. Б., чрез адвокат Т. С., с оплаквания за нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, с искане за отмяната му, като делото се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, като поставя процесуалноправния въпрос за доказателствената тежест на ищеца по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН да посочи и представи доказателства за всички наследствени имоти с цел образуване на наследствената маса по чл. 31 ЗН. Счита, че произнасянето по този въпрос в обжалваното решение е в противоречие на съдебната практика – решение № 93 по гр. д. № 491/2002 год. на ВКС, І г. о., като във връзка с въпроса за наследствената маса са представени и решения № 413 по гр. д. № 5/2004 год. ВКС, І г. о. и решение № 1299 по гр. д. № 5771/2007 год. ВКС, ІІ г. о. В тях е прието, че в масата по чл. 31 ЗН следва да се включат имотите, за които е установено, че са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се изясни принадлежността на правото на собственост, по който въпрос касаторката счита, че въззивният съд се е произнесъл в различен смисъл, отказвайки да включи в наследствената маса имоти, за които е установено да са били съпружеска имуществена общност между наследодателя и ищцата по делото.
В писмен отговор ищцата В. З. С.-Б., чрез пълномощниците й адв. Ц. и адв. Х., оспорва наличието на поддържаните основания за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което искът по чл. 30, ал. 1 ЗН е уважен и е допълнена запазената част на преживялата съпруга от наследството на наследодателя, въз основа на чл. 36, ал. 1 ЗН чрез предоставяне на един от обособените обекти в дарения на ответницата имот, въззивният съд приел, че правилно в наследствената маса не са включени и други имоти, за които последната е поддържала да са принадлежали в режим на съпружеска имуществена общност между наследодателя и ищцата. Въпросът за обхвата на наследствената маса по чл. 31 ЗН и доказателствената тежест за установяването й е релевантен за изхода на спора относно определяне на запазената част, респ. разполагаемата част, и с оглед представената от касаторката съдебна практика по приложението на разпоредбата на чл. 31 ЗН следва да се допусне касационното обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
След допускане на касационното обжалване, производството по делото следва да бъде спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК, с оглед подадената от страните по делото, чрез пълномощниците им адв. Ел. Х. и адв. Т. С. молба от 22.05.2013 год. В нея същите са изразили съгласието си за спиране на производството поради възможността за сключване на извънсъдебна спогодба, поради което и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 8782 от 23.12.2012 год. по гр. д. № 5594/2012 год. по описа на Софийски градски съд по касационната жалба на Е. Ц. Б., чрез адвокат Т. С..
СПИРА производството по гр. д. № 3276/2013 год. по описа на ВКС, ІІ г. о.
Да се уведомят страните за постановеното спиране на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: