О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 208
гр. София, 04.12.2018 год.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 2983/2018 год. по описа на Върховния касационен съд и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. с чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. А. В., В. А. Г., Г. П. Г., Н. М. И., Ц. Н. П., Ю. Н. В., Г. Т. Б., С. И. Г., С. С. А., А. И. А., В. А. П. и В. А. В., всички чрез адв. Д. П., против определението от 30.05.2018 год. /поправено с определение от 24.10.2018 год./, по ч. гр. д. № 605/2018 год. на Софийския градски съд, с което е допълнено по реда на чл. 248 ГПК постановеното от същия съд определение от 20.04.2018 год. по същото дело в частта му за разноските.
Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение с искане за неговата отмяна по съображения за недължимост на присъдените в тежест на жалбоподателите разноски по прекратеното гр. д. № 8109/2015 год. на Софийския районен съд.
Ответникът по частната жалба [фирма], чрез адв. Ек. А. възразява срещу изложените съображения в писмен отговор, представен в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, като счита жалбата за недопустима, респ. неоснователна. Претендира присъждане на направените в настоящето производство разноски съобразно представен списък.
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, за да се произнесе, съобрази следното:
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното определение въззивният съд приел, че молбата на дружеството, ответник за допълване по реда на чл. 248 ГПК на постановеното в образуваното по частна жалба на настоящите жалбоподатели производство по чл. 274, ал. 2 ГПК определение е процесуално допустима и основателна. С оглед изхода по частната жалба, оставена без уважение с постановеното въззивно определение от 20.04.2018 год. и заявеното от ответното дружество искане за присъждане на разноски за платеното адвокатско възнаграждение в размер на 750 лв. същото е основателно. Приложен е списък по чл. 80 ГПК, както и е представен договор за правна защита и съдействие, установяващ уговореното и заплатено възнаграждение за процесуално представителство в частното производство. По това искане за присъждане на разноските въззивният съд не се е произнесъл, поради което и с допълнителното определение в производство по чл. 248, ал. 3 ГПК е присъдил в тежест на жалбоподателите претендирания размер на адвокатското възнаграждение, срещу който същите не са и възразили /в срока за отговор по молбата по чл. 248 ГПК/.
Изводът на въззивния съд се споделя и от настоящият състав на ВКС, ІІ г. о., поради което обжалваното определение следва да се потвърди.
Съгласно т. 1 и т. 2 на ТР № 6 от 6.11.2013 год. по т. д. № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат когато страната е заплатила възнаграждението. В договора за правна помощ и съдействие следва да е вписан начинът на плащане – ако то е в брой, вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка. Страната следва да представи и списък на разноските, съгласно чл. 80 ГПК, което е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производство по изменение на решението /определението/ в частта му за разноските. В настоящия случай при постановяване на обжалваното определение съдът е преценил представените по делото доказателства за извършени от дружеството, ответник в частното производство разноски и ги е присъдил с оглед изхода по частната жалба и заявеното искане за присъждането им.
Изложените в настоящата частна жалба съображения касаят предмета на предходната им частна жалба, произнасянето по която е приключило с влязлото в сила предходно определение от 20.04.2018 год., поради което и същите не подлежат на обсъждане. Предмет на настоящето производство е определението за изменението на това от 20.04.2018 год. в частта за разноските по частното производство, произнасянето по което е в съответствие с представените доказателства. Като правилно и обосновано същото следва да се потвърди, а при този изход жалбоподателите следва да понесат направените от ответното дружество разноски за настоящето производство в размер на 750 лв., съгласно представения договор и списък по чл. 80 ГПК.
По тези съображения Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 12290 от 30.05.2018 год., поправено с определение № 22922 от 24.10.2018 год., двете постановени по ч. гр. д. № 605/2018 год. на Софийски градски съд, с което е допълнено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК предходното определение от 20.04.2018 год. по същото дело в частта му за разноските.
Осъжда П. А. В., В. А. Г., Г. П. Г., Н. М. И., Ц. Н. П., Ю. Н. В., Г. Т. Б., С. И. Г., С. С. А., А. И. А., В. А. П. и В. А. В., със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 3, ап. 5, адв. Д. П. да заплатят на [фирма] направените в настоящето производство разноски в размер на 750 лв. /седемстотин и петдесет лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: