О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 208
гр. София, 05.04.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№385 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение №562 от 29.09.2017 г. по в.т.д.№244/2017 г. на АС Варна, в частта му, с която е изменено определение от съдебно заседание от 20.06.2017 г. по в.т.д.№244/2017 г. на АС Варна в частта за разноските, като [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] разликата над сумата от 4 085.81 лв. до сумата от 5 000 лв., направени разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция при първото гледане на делото и разликата над сумата от 4 085.81 лв. до сумата от 8 000 лв., направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС.
В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност, наличието или липсата на задължителна съдебна практика е ирелевантно, а и въззивният съд не се е произнесъл по възражението за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение пред ВКС.
Ответникът по частната жалба заявява становище за неоснователността й.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:
За да постанови определението в обжалваната част, въззивният съд по същество е приел, че направеното в открито съдебно заседание от 20.06.2017 г. от [фирма] възражение за прекомерност на адвокатския хонорар се отнася единствено до заплатеното от [фирма] възнаграждение за адвокатска защита пред въззивната инстанция. Посочил е, че делото не се отличава с особена фактическата и правна сложност, но при липсата на задължителна съдебна практика при първоначалното му разглеждане от въззивния съд, адвокатското възнаграждение, което следва да бъде определено от съда на основание чл.78, ал.5 от ГПК, е в размер от 5 000 лв., който надвишава минималния размер по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения /4 085.81 лв./. В този смисъл е присъдил сумата от 5000 лв., адвокатско възнаграждение за първото разглеждане на делото от въззивния съд, както и сумата от 8 000 лв., заплатено адвокатско възнаграждение пред ВКС.
Определението е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, съдът може по искане на насрещната страна, да намали заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, ако то не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Това искане може да бъде заявено както писмено, така и устно в открито съдебно заседание, но крайният срок за упражняването на правото да се иска намаление на адвокатското възнаграждение е ограничен до приключване на устните състезания в съответната инстанция.
В случая пред касационната инстанция писмено или устно възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от ищеца за производството пред ВКС не е направено от ответника – напротив изрично процесуалният му представител е изразил становище в открито съдебно заседание пред ВКС, проведено на 07.12.2016 г., че няма възражение по отношение на представения от ищеца касатор списък по чл.80 от ГПК, поради и което въззивният съд, определяйки разноските пред ВКС по реда на чл.294, ал.2 от ГПК, не е разполагал с процесуална възможност да присъди по-нисък размер на разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС.
Възражение за прекомерност е направено при първото и при повторното разглеждане на делото от въззивния съд и същото е следвало да бъде взето предвид, но единствено при преценка на направените разноски за адвокатско възнаграждение по това дело /както е и направено с постановеното по делото определение/. В този смисъл и с оглед фактическата и правна сложност на делото, извършените от процесуалния представител на ищеца процесуални действия и обемът на изследвани и установени обстоятелства, релевантни към правния спор, настоящият състав намира, че размер на адвокатско възнаграждение от 5 000 лв., е адекватен за осъществената адвокатска защита при първото разглеждане на делото от състав на АС Варна, до какъвто извод е стигнал и въззивният съд с определението по чл.248 от ГПК, което следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение №562 от 29.09.2017 г. по в.т.д.№244/2017 г. на АС Варна, в частта му, с която е изменено определение от съдебно заседание от 20.06.2017 г. по в.т.д.№244/2017 г. на АС Варна в частта за разноските, като [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] разликата над сумата от 4 085.81 лв. до сумата от 5 000 лв., направени разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция при първото гледане на делото и разликата над сумата от 4 085.81 лв. до сумата от 8 000 лв., направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.