О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 208
гр. София, 06.04.2020 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа, докладваното от съдия Любка Андонова гр. дело № 12 по описа за 2020 г, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. И. Б. и И. И. И., подадена чрез процесуалния им представител адв.Е. Б. от АК-Пазарджик срещу решение № 330/8.10.2019 г по в.гр.дело № 519/2019 г на Окръжен съд-Пазарджик, с което е отменено решение № 679/23.5.2019 г по гр.дело № 1105/2018 г на Пазарджишки районен съд, 12 състав и е отхвърлен като неоснователен предявения от касаторите срещу В. И. И. иск по правно основание чл.42 ал.2 ЗЗД, както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен като неоснователен предявения срещу същата ответница евентуален иск по чл.87 ал.3 ЗЗД.
В касационната жалба се подържа, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон.Иска се допускането му до касационен контрол и отмяната му, както и уважаване на иска по чл.42 ал.2 ЗЗД или на предявения при условията на евентуалност иск по чл.87 ал.3 ЗЗД.
Ответницата по касационната жалба В. И. И. от [населено място] оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото чрез процесуалния й представител адв.К. А. от АК-Пазарджик.Счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.Претендира разноски, сторени в настоящото производство в размер на 700 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното :
Предявен е иск по чл.42 ал.2 ЗЗД, съединен с евентуален иск по чл.87 ал.3 ЗЗД.
С обжалваното въззивно решение е прието следното : ищците са брат и сестра-наследници на починалата на 21.1.18 г тяхна майка М. Б. К..Ответницата е дъщеря на ищеца И. И. и племенница на ищцата Н. Б..На 28.8.2017 г наследодателката М. К. е прехвърлила на внучката си В. И. собствените си 4/6 ид.части от недвижим имот, находящ се в [населено място], [община], представляващ урегулиран поземлен имот с площ от 1260 кв.м, ведно с построените в него едноетажна полумасивна жилищна сграда с площ от 68 кв.м, масивна сграда-лятна кухня със застроена площ от 50 кв.м. и гараж на 19 кв.м. срещу задължение за издръжка и гледане.При сделката прехвърлителката е била представлявана от приобретателката в качеството й на пълномощник с пълномощно рег.№ 67/23.8.17 г и № 68/23.8.17 г, удостоверено от П. Г.-кмет на [населено място] относно подписа и съдържанието на документа.Прието е за установено, че на 19.6.2017 г М. К. е предоставила на внучката си В. И. генерално пълномощно да я представлява пред общини и банки, да открива и закрива сметки и тегли, да получи дебитната й карта и да тегли от нея, да я представлява пред РУСО и НОИ.Пред нотариуса К. е положила подписа си и е изписала трите си имена.Два месеца по-късно-на 23.8.2017 г Килова е упълномощила внучката си да прехвърли на себе си собствените на упълномощителката 4/6 ид.части от имота, описан по-горе срещу задължение за издръжка и гледане.Под писмения текст е поставила палеца си, което е удостоверено от П. Г.-кмет на [населено място].Установено е по делото, че ищецът работел от 30 год като международен шофьор и непрекъснато пътувал, а ищцата от 17 години живеела в чужбина и се връщала в България 1-2 пъти годишно.За М. К. грижи полагала внучка й В., която преди да заживее на семейни начала, в продължение на дълги години живеела с баба си.Установено е, че пълномощното от 23.8.17 г било заверено в дома на М., която била посетена от служителката З., след което от кмета Г., който лично се уверил каква е нейната воля и заверил пълномощното.Ищците подържат, че представителната власт, инкорпорирана в пълномощното е опорочена, тъй като е опорочено нотариалното действие, предвид противоречие с чл.589 ал.2 ГПК, чл.578 ал.4 ГПК и чл.579 ал.2 ГПК вр.чл.576 ГПК, тъй като упълномощителката е положила палец при положение, че е била грамотна.Съдът е приел от правна страна, че не се спори досежно обстоятелството, че положеният отпечатък от палец принадлежи именно на М. К., както и че извършилият заверката кмет на [населено място] лично е разговарял с нея в дома й, за да се увери в нейната воля, обективирана в документа.Приел е, че нормата на чл.579 ал.2 ГПК изисква когато някое от участващите в нотариалното производство лица не може да подпише поради неграмотност или недъгавост да се приложи чл.189 ал.1 ГПК, съгласно който документът може да носи вместо подпис отпечатък от десния палец.Полагането на отпечатъка е алтернатива на невъзможността да се положи подпис.Недъгавостта като понятие е по-стар термин на инвалидността и представлява неин синоним.Предпоставя трайно увреждане на здравето.Когато същото е свързано с невъзможност да се положи подпис, като израз на волеизявлението, законодателят е предвидил възможността това да стане с отпечатък от десния палец, което е свързано с уникалността на дактилоскопските линии, които правят всеки пръстов отпечатък строго индивидуален и представляват индивидуализиращ белег в много по-висока степен от идентифициращите белези на подписа и почерка.Прехърлителката не е била неграмотна, но след прекарания мозъчен инфаркт не винаги е била в едно и също физическо състояние, поради което върху генералното пълномощно е поставила подпис и е изписала трите си имена, а върху завереното два месеца по-късно пълномощно това за нея е представлявало затруднение.Не се твърди по делото, че отпечатъкът положен върху пълномощното не принадлежа на упълномощителката.При това положение съдът е приел, че исковете са неоснователни, като този по чл.87 ал.3 ЗЗД поради обстоятелството, че ответницата е изпълнявала добросъвестно задълженията си по договора за издръжка и гледане.
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК касаторите са посочили основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК-противоречие с практиката на ВКС.
Формулирани са следните въпроси :
1/Допустимо ли е отпечатък от десния палец да се положи извън канцеларията на кметството, пред негов служител, а не в канцеларията и пред кмета, когато нотариалното удостоверяване се извършва в населено място, където няма нотариус.
2/Трябва ли да са налице предпоставките, при наличието на които, документът вместо подпис да носи отпечатък от десния палец на лицето и опорочено ли е нотариалното удостоверяване, когато не са налице условията по чл.579 ал.2 ГПК и кой следва да констатира невъзможността на лицето да положи подпис и да изпише имената си.
3/Длъжен ли е въззивният съд, съгласно императивната разпоредба на чл.236 ал.2 ГПК да обсъди доказателствата относно всички правнорелевантни факти, да посочи кои факти намира за установени и кои за недоказани, да обсъди доводите и възраженията на страните.
Представени са следните съдебни актове : решение № 911 от 26.11.2009 г на ВКС, Първо ГО по гр.дело № 2097/2008 г, решение № 313/22.6.2011 г по гр.дело № 1409/2010 г на ВКС, ГК, Четвърто ГО, определение № 32 от 17.1.2018 г по гр.дело № 2760/2017 г на ВКС, ГК, Второ ГО.
По първия въпрос.
-С решение № 911 от 26.11.2009 г на ВКС, Първо ГО по гр.дело № 2097/2008 г е прието, че липсва валидно удостоверено съгласие за сделката, тъй като подписът на упълномощителя е поставен пред длъжностно лице от общината, а не пред кмета, видно от показанията на последния.
Разглежданият по настоящото дело случай обаче не е идентичен, поради което не е налице противоречие с представеното решение.В съответствие с разпоредбата на чл.589 ал.2 ГПК при удостоверяване на подписа върху частен документ лицето, чийто подпис подлежи на удостоверяване следва да се яви лично пред нотариуса и пред него да подпише документа или да потвърди вече положения подпис, а когато се касае за използване на документа с оглед учредяване или променяне на права върху недвижим имот следва да изпише и името си.В тези случаи се прилага нормата на чл.189 ГПК-когато някое лице не може да се подпише поради неграмотност или недъгавост, може да постави отпечатък от десния палец.Когато в населеното място няма нотариус или районен съд, кметът/кметският наместник удостоверява подписите на частни документи.
Допустимо е съгласно закона, полагането на подпис върху частен документ да бъде извършено извън канцеларията на нотариуса/кмета при наличие на важни причини за това.Действително праводателката на страните е положила отпечатък пред служителка от общината, но в последствие е потвърдила това пред кмета, видно от свидетелските му показания, събрани по делото.Горната възможност е уредена в нормата на чл.589 ал.2 ГПК, в която изрично е посочено, че упълномощителят следва да потвърди вече положения подпис/ отпечатък.Следователно са изпълнени всички законови изисквания, а приложеното решение е неотносимо, тъй като при него не се касае за хипотеза на потвърждаване, както това изрично е отбелязано в мотивите му.
По втория въпрос.
-С решение № 313/22.6.2011 г по гр.дело № 1409/2010 г на ВКС, ГК, Четвърто ГО е прието, че когато лице, участващо в нотариалното производство не може да подпише поради неграмотност или недъгавост приложение намира разпоредбата на чл.189 ал.1 ГПК-следва да бъде поставен отпечатък от десния палец, което представлява алтернатива на невъзможността да се постави подпис.Разглежданият случай е такъв.Поради тежко увреждане на здравето праводателката на страните не е могла да подстави подписа си и изпише трите си имена.Уникалността на дактилоскопските линии, представлява идентифициращ белег, който е сигурен в много по-висока степен от идентифициращите белези на подписа или почерка.
Изводите на въззивният съд са в пълен унисон с посоченото решение.Противоречие не е налице.Напротив налице са били всички предпоставки за приложение на нормата на чл.189 ал.1 ГПК, което в случая е достатъчна гаранция, за да се приеме наличие на волеизявление на съгласие от страна на упълномощителката, потвърдено пред надлежното длъжностно лице, както това се установява от показанията на свидетеля Г..
Цитираното от касаторите определение, постановено по реда на чл.288 ГПК не се полза със сила на присъдено нещо и не следва да бъде обсъждано в настоящото производство.
По третия въпрос e налице задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, решение № 55/03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 263/24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 111/03.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Съгласно тази практика непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 от ГПК. Съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени.
В разглежданият случай, въззивният съд е изпълнил задълженията си да анализира подробно всички събрани по делото доказателства-писмени и гласни и въз основа на тях да даде подробен отговор на поставените правни въпроси, чрез анализ и тълкуване на приложимите законови текстове.Следователно не е налице противоречие с установената съдебна практика по така поставения въпрос.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Предвид изхода на спора касаторите дължат на ответницата направените от нея разноски в това производство в размер на 700 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 330/8.10.2019 г по в.гр.дело № 519/2019 г на Окръжен съд-Пазарджик.
ОСЪЖДА Н. И. Б. и И. И. И. да заплатят на В. И. И. на основание чл.78 ал.3 ГПК направените от нея разноски пред настоящата инстанция в размер на 700 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.