О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 208
София, 07.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 07.03. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 548/2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от В. М. Д.-А., [населено място], чрез адвокат В. Ф., с вх.№5723 от 22.05.2012 г. на Русенския окръжен съд, срещу Решение №213 от 09.04.2012 г. по в.гр.д.№184/2012 г. на Русенския окръжен съд,ГК, с което е потвърдено решение №2373 от 21.12.2011 г. по гр.д.№4454/2011 г. на Русенския районен съд, ІV гр.състав, с което е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу настоящата касаторка иск с правно основание чл.240 ЗЗД за връщане на сумата 6 000 лв., за която се твърди, че й е дадена в заем чрез клона на дружеството в [населено място]. С обжалваното решение Русенският окръжен съд е възприел изводите на районния съд, че е установено по категоричен начин, получаването от жалбподателката на предоставения й от ищцовото дружество заем за сумата 6 000 лв. за погасяване на задълженията й по образувано срещу нея изпълнително дело. Изхождайки от неформалния характер на договора за заем, съдът е приел, че с приложения по делото РКО №713 от 27.05.2008 г., имащ характер на разписка, който е подписан само от касаторката на две места- срещу получила сумата и срещу срока за взстановяването й, се доказва получаването на сумата от нея.
Касаторката твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличието на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Подържа, че неправилният извод на въззивния съд за преклудиране на довода й за подписването от нея на празна бланка на РКО, като направен след срока за отговор по чл.131 ГПК, води до необоснованост на обжалваното решение по смисъла на т.4 на ППВС 7-1965, защото изводите на съда не са в съответствие с установените фактически отношения. Навежда доводите, че процесният РКО не е двустранно подписана разписка, поради което не представлява годно доказателствено средство за реалното предаване в брой на сумата от 6 000 лв. Позовава се и на неустановяване по категоричен начин на наличността на сумата в касата на дружеството към деня на съставяне на ордера. Формулира следните правни въпроси: 1.”Доколко един разходен касов ордер представлява ”носител на информация” относно съществуване на съществени елементи на сключен договор за заем, както размер на заема, предаване на сумата по него поемане на задължение за връщането й и момент на изпълнението му, както и следвало ли е решаващият съд да презюмира тази информация, ако в РКО липсват като реквизити-подпис от предалото сумата лице”. По този въпрос подържа допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.2 ГПК, като се позовава на разрешаването му от Русенския окръжен съд в противоречие с влязлото в сила решение №119 от 22.12.2010 г. по гр.д.№232/2010 г. на Бургаския апелативен съд. Поставя и два процесуални въпроса, за порока на съдебен акт, по който съдии от решаващия състав на Русенския окръжен съд не са си направили самоотвод по смисъла на чл.22, ал.1,т.6 ГПК, в хипотезите :1.когато председателстващия състава съдия по разглежданото дело, си е направила самоотвод по друг съдебен спор, с оглед отношения с физическо лице, едноличен собственик на капитала на юридическото лице-страна по делото, и 2/ когато съдията по разглежданото дело е бил решаващ съдия по друг съдебен спор между страни и правно основание, еднакви с тези на делото и е постановил решението си по спора преди приключване на съдебното дирене по разглежданото дело. По тези въпроси подържа допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба не взема становище.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Първият поставен въпрос е от значение за изхода на делото, но по него не е налице подържаното допълнително основание за достъп до касация това по чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Обжалваното въззивно решение не е постановено в противоречие с влязлото в сила решение №119 от 22.12.2010 г. по гр.д.№232/2010 г. на Бургаския апелативен съд, защото липса обективна идентичност между разрешените с тези две решения правни казуси. Обстоятелството, че Бургаският апелативен съд и Сливенският окръжен съд са обсъждали двустранно подписан РКО, не противоречи на правните изводи на Русенския окръжен съд, че и едностранно подписаният за получател на сумата РКО има характер на разписка за получената от заемателя сума. Още повече, че питанията на касаторката за липсата на реквизити по смисъла на ЗСЧ, не са обусловили изхода по делото, тъй като едностранно подписаният РКО не е разглеждана като счетоводен документ, а като разписка.
Подържаното противоречие с т.4 на ППВС 7-1965 също не представлява допълнително основание за достъп до касация, защото възражението на касаторката за подписването от нея на празна бланка не е обсъждано, защото е прието за преклудирано. Въпросът за преклузията по чл.131 ал.1 ГПК е въведен за първи път със сега действащия ГПК, поради което значението на това възражение не може да се извежда от т.4 на ППВС 7-1965.
Поставените правни въпроси за самоотвода на съдиите от решаващия състав не са от значение за направените от него правни изводи. Въпросът за самоотвод е относим към съдебната етика, евентуалните нарушения на която не са въведени от закона в касационно основания за отмяна на постановените въззивни решения. Касационният съд е обвързан от посочените в жалбата касационни основания/ арг. от чл.284, ал.1, т.3 и ал.3,т.1 ГПК/ и не е длъжен служебно да ги извежда, а касаторката въобще не сочи липсата на самоотвод до какви нарушения на постановения акт е довело. При това, ако е съществувало съмнение в безпристрастността на състава, страната е могла да поиска отвода му по реда на чл.23, ал.1 ГПК.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване Решение №213 от 09.04.2012 г. по в.гр.д.№184/2012 г. на Русенския окръжен съд,ГК, с което е потвърдено решение №2373 от 21.12.2011 г. по гр.д.№4454/2011 г. на Русенския районен съд, ІV гр.състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: