7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 208
София, 07.04.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на пети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 2404 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с чл.295,ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Д. ф. „З.“ против Решение № 203 от 22.06.2016г. по в.т.д.№ 135/2016г. на АС Пловдив, ТО, 3 състав. С него е потвърдено решението по т.д. № 318/2014г. на Старозагорския ОС за отхвърляне на иска, предявен по реда на чл.422 ГПК за установяване на вземане на фонда срещу [фирма], [населено място] за връщане на сумата 408 654.10лв., предоставена на дружеството финансова помощ по Договор № 1989 от 07.06.2006г. по програма С. /по проект дострояване, обзавеждане и закупуване на оборудване за винопроизводство за винарска изба [населено място], [община]/, и за сумата 137 114.35лв. – обезщетение за забава от 17.02.2007г. до 28.05.2009г., ведно със законната лихва върху главницата от 29.05.2009г. – датата на подаване на заявлението по чл.417,т.2 ГПК, въз основа на което е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 28064/2009г. на СРС, 31 състав.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост и постановяване на друго по съществото на спора.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване при допълнителната предпоставка на т.2 на чл.280 ГПК /с позоваване на решението по гр.д.№ 2246/2008г. на САС, ГК, 3 състав, с което според касатора са кредитирани констатациите, установени от служителите на ДФ „З.”/ по първа група въпроси: При противоречие между констатациите на оторизираните служители на ДФ „З.”, потвърдени и в съдебното производство безспорно от заключението на вещо лице, за наличие на предоставени документи с невярно съдържание – акт образец 12 и констативен протокол образец 15, издавани в рамките на процеса по строителството, на основание Наредба № 3 от 31.07.2003г., съставени преди Акт 16, следва ли да се приеме, че не са съставени документи с невярно съдържание, тъй като същите не са с автор длъжностни лица от дружеството – ползвател, а ако такива са извършени от трети лица, респективно същите документи с невярно съдържание, не са основание за търсене на отговорност на получателя на финансова помощ. Поставянето на въпроса е обосновано с твърдението, че в обжалваното решение въззивният съд неправилно е приел, че наличието на противоречие между констатациите на служителите и представените документи, следва да се кредитират констатациите, обективирани в актовете и протоколите, издадени по нормативните актове. Като съществени материалноправни въпроси, обосновали изводите на П., са поставени втора група въпроси за прилагането на разпоредбата на т.4.17 и т.4.18 от договора /ползвателят се задължава да използва придобитите въз основа на одобрената инвестиция активи по начина, описан в бизнес плана; ползвателят се задължава да не продава или да не преотстъпва ползването върху придобитите активи на трети лица в срок от пет години от изплащането на помощта/: Дали при продажба на обособена част от търговско предприятие на длъжника по реда на ЗОЗ като способ на принудително изпълнение, правните последици са приравнени на тези за продавача на търговско предприятие, реализирал продажба на последното по реда на чл.15 ТЗ. Допълнителната предпоставка е т.2 на чл.280,ал.1 ГПК с позоваване на решение по т.д.№ 713/10 на ОС Стара Загора, по т.д.№ 1172/10 на АС Пловдив. Следва ли да се приеме като нарушение на т.4.17 и т.4.18 от договора, респ. чл.27,т.1 и т.2 от Наредба № 16 от 18.05.2001г., когато активите, придобити с финансови средства по програмата, не се използват от ползвателя, а от търговско дружество, което ги и придобило след продажба на обособена част от търговското предприятие на бенефициента при условията на чл.37 ЗОЗ при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280 ГПК с позоваване на решението по т.д.№ 154/2011г. на 2 т.о. и по т.д.№ 628/2010г. на 2т.о. /с които е дадено разрешение на въпроса дали прехвърлянето на предприятието по реда на чл.15, ал.1 ТЗ се явява в нарушение на забраната за продаване на придобитите активи, съотв. обуславя ли възстановяване на даденото от ползувателя на безвъзмездната финансова помощ/. Поставен е и процесуалноправен въпрос относно задълженията на въззивната инстанция да обсъди и да отговори на всички заявени в жалбата оплаквания при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280 ГПК.
От насрещната страна [фирма] е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба. Претендира се заплащане на разноските за производството.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Ищецът ДФ „З.” е подал заявление от 29.05.2009г. за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417,т.2 ГПК въз основа на извлечение от задължението по партидата на [фирма] по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № 1989/07.06.2009г. при условията на С..
СРС е издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист и във връзка с постъпило възражение от [фирма] по чл.414 ГПК, фондът е предявил искова молба /гр.д.№ 325/2010г. по описа на ОС Стара Загора/ по реда на чл.422 ГПК като се е позовал на опит за измама чрез представени от ответника при кандидатстване за помощта /февруари 2007г./ документи с невярно съдържание – Протокол за годността за ползване на строежа обр.16 от 16.11.2006г., както и акт обр.12 и констативен протокол обр.15, които действия са подведени под фактическия състав на чл.8.1 от договора /ползвателят на помощта при представяне на документи с невярно съдържание или подправени такива, връща на фонда предоставената финансова помощ, ведно със законната лихва от момента на извършване на нарушението/. Допълнителна искова молба не е била депозирана. В хода на производството, с влязло в сила определение е било отменено разпореждането за незабавно изпълнение и в съдебно заседание на 21.11.2011г. ищецът е поискал изменение на иска чрез преминаване към осъдителен, което е допуснато. В молба от 30.01.2012г. /л.287/ е изложил съображения във връзка с новия петитум, поддържайки твърденията за представяне на документите с невярно съдържание. Същевременно е навел, че дружеството не е изпълнило и задължението си по т.4.17 и т.4.18 от договора във вр. с чл.27,т.1 и т.2 от Наредба № 16/18.05.2001г., тъй като видно от вписванията в търговския регистър, на 27.10.2010г. ответникът чрез договор за покупко продажба на обособена част от търговско предприятие по реда на ЗОЗ е продал на [фирма] обекта на инвестицията, за която е получил финансовата помощ.
С постановеното по гр.д. № 325/2010г. решение осъдителните искове са били отхвърлени, а Пловдивския АС го е потвърдил. С решение по т.д.№ 2706/2013 на І т.о. на ВКС са обезсилени и двете решения като недопустими, като е посочено, че правният интерес от установителния иск по реда на чл.422 ГПК не отпада при отмяна по реда на чл.419 ГПК на разпореждането за незабавно изпълнение на издадената заповед по чл.417 ГПК. Делото е върнато за ново разглеждане от Старозагорския ОС за разглеждане по реда на чл.422 ГПК на предявения установителен иск.
При новото разглеждане на спора съдилищата са приели, че предмет на въведения от ищеца спор е установяването по реда на чл.422 ГПК на дължимите като санкция на основание чл.8.1 от договора от ответника суми поради представяне на документи с невярно съдържание. В хода на производството ответникът не е оспорвал съдържанието на протокол обр.16 и е било безспорно, че документът е истински; по отношение на протокол 15 и актовете 12 е било установено, че изпълняващият строителен надзор върху обекта е положил свой подпис срещу името на един от авторите без да е упълномощен. Съдилищата са мотивирали, че подправката не е основание за санкциониране на ответника с последиците по чл.8.1 от договора, тъй като тези документи не са задължителни за представяне съгласно приложимия нормативен акт – Наредба № 16 от 18.05.2001г. /за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за подобряване преработка и маркетинга на селскостопански … по специалната предприсъединителна програма на ЕС С./ – чл.25,ал.5 и Приложение № 5 към тази разпоредба. Обсъдено е, че изискваните специфични документи за сектор Винопроизводство – изграждане или реконструиране на преработвателни предприятия, които следва да се приложат към заявката за плащане, е разрешително за ползване на строеж, издадено от ДНСК и протокол обр.16, но законодателят не изисква представянето на протокол обр.15 и актове 12. Като втори аргумент за неоснователност на иска за съществуване на вземане към ответника са изложени съображения, че документите, върху които не е бил положен подпис от длъжностното лице, са били изготвени и предоставени от извършващия строителен надзор на обекта, поради което дружеството не може да носи отговорност за действията му, след като по силата на договора по чл.166,ал.1 и на основание чл.168 ЗУТ, задължение на строителния надзор е изготвянето и представянето на възложителя на необходимите документи за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. По отношение поддържаното в хода на производството от ищеца нарушение на т.4.17 и т.4.18 от договора е прието, че с молбата от 30. 01.2012. той недопустимо е въвел нови основания извън тези, посочени в исковата молба /а допълнителна не е представяна/ – за неизпълнение на задълженията на ответника по т.4.17 и т.4.18.
Въззивната инстанция е препратила на основание чл.272 ГПК към мотивите на окръжния съд, излагайки и собствените си съображения, че с оглед на извършената проверка от прокуратурата по делото е установено, че не са съставени документи с невярно съдържание с автор длъжностни лица от ответното дружество, а ако такива са извършени от трети лица, те не са основание за едностранно разваляне на договора на Д. на основание чл.87 от ЗЗД, поради което и не могат да настъпят последиците, предвидени в чл. 88 от ЗЗД. Акцентирано е, че в настоящото производство ищецът не може да се позовава и на други основания за разваляне на договора, извън твърдяните в исковата молба, а то е единствено нарушението, посочено в чл. 8.1. от договора, поради което отсъства основание за връщането на предоставената безвъзмездна финансова помощ, ведно с лихвите върху нея.
Не следва касационното обжалване да бъде допуснато по първата група въпроси. Въззивната инстанция не е приела за установено по спора от фактическа страна, че актовете обр.12 и констативния протокол обр.15 не са били подправени, в какъвто смисъл са и констатациите на служителите на фонда. Първата част на въпроса не е правна, а фактологично обусловена и изводите на П. не са в сочения от касатора смисъл. Въпросът във втората си част относно авторството на документите е предмет на произнасяне от въззивната инстанция, но това не е основният правен аргумент за извода за отсъствие на фактическия състав на чл.8.1 от договора, който е въведен от ищеца като основание за съществуване на вземане към ответника за връщане на помощта. Препращайки към изводите на ОС, въззивната инстанция е потвърдила подробните правни доводи, че тези документи не се изискват, не са необходими за кандидатстването и предоставянето на финансовото подпомагане. Отсъства и въведената допълнителна предпоставка /противоречие между обжалваното решение и това по в.гр.д.№ 2246/2008г.на САС/ тъй като в настоящата хипотеза отсъства каквото и да било противоречие между „констатациите на служителите на фонда и представените документи“, за да се поставя проблема кои доказателства подлежат на кредитиране от съда.
Неоснователността на искането за допускане на обжалването по поставените материалноправни въпроси /втора група въпроси/ пряко произтича от обективния факт, констатиран и от двете инстанции, че позоваването на нарушаването на разпоредбите на т.4.17 и т.4.18, респ. на разпоредбите на чл.27,т.т.1 и т.2 от Наредба № 16/18.05.2001г. като основание за изискване връщането на помощта от ползвателя, не е заявено по допустим начин в процеса, т.е. съдилищата не са дължали обсъждането му и не са се произнесли по него. Въпрос, който не е надлежно включен в предмета на спора и който не е предмет на произнасяне в обжалваното решение, не може да осъществи ролята на обща предпоставка за допускане на обжалването. В тази хипотеза, безпредметно е обсъждането на въведената от касатора допълнителна предпоставка по отношение на втората група въпроси. Същевременно даденото в т.11.б. от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС разрешение е, че в производството по иска, предявен по реда на чл.422, респ.чл.415,ал.1 ГПК, не намират приложение правилата за изменение на иска по чл.214 ГПК – за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност.
Последният въпрос, освен че е твърдение за допуснати процесуални нарушения, което е касационно основание, а не основание за допускане на обжалването е и формален, тъй като касаторът не посочва кои от заявените във въззивната му жалба оплаквания не са били обсъдени от апелативния съд.
Поради отсъствие на надлежно формулиран въпрос с характеристиката на правен, очертана в т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, касационното обжалване не може да бъде допуснато. Касаторът следва да заплати на насрещната страна поисканите и доказани с договора за правна защита и съдействие от 15.10.2016г. разноски, в който и отразено плащането на договореното адвокатско възнаграждение – сумата 9 600лв. в брой.
Поради изложеното ВКС, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 203 от 22.06.2016г. по в.т.д.№ 135/2016г. на АС Пловдив, ТО, 3 състав.
Осъжда ДФ З. да заплати на [фирма], [населено място] сумата 9 600 /девет хиляди и шестстотин/ лева разноски за производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: