О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 208
гр. София, 09.05.2016 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като разгледа докладваното от съдията Костова ч. т. д. № 799/2016 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] -гр. П. срещу определение №31 от 20.01.2016 г., постановено по ч.т.д. № 414/ 2015 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 15 лв. за депозиране на частна касационна жалба против разпореждане № 2036/19.11.2015 г. по описа на Апелативен съд –гр.Пловдив, с което е върната частна касационна жалба против определение № 294/2.07.2015г. по ч.т.д. № 414/2015 г. на ПАС, поради неотстраняване на недостатъци.
Частният жалбоподател твърди, че разпореждането е неправилно –необосновано и е постановено при нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено.
В писмен отговор [фирма] заявява, че жалбата е недопустима по съображение, че не може да се иска повторно освобождаване от внасяне на ДТ, след като веднъж молбата на жалбоподателя е отхвърлена, алтернативното искане е за оставянето й без уважение като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимна страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Както многократно е посочил съставът на въззивния съд по повод на подадени от дружеството – жалбоподател молби за освобождаване от заплащането на ДТ по подадени от него жалби, търговско дружество не може да бъде освободено от заплащането на държавна такса и за него е неприложим реда на чл. 83, ал. 2 ГПК. С разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК законодателят е предвидил възможността за освобождаване на физическите лица от заплащане на дължимите такси за определено производство, ако съдът установи, че страната няма достатъчно средства да ги заплати. Преценката на съда следва да се базира на доходите на лицето и неговото семейство, имущественото му състояние/ удостоверено с декларация/, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и други обстоятелства по чл. 83, ал. 2, т. 1-7 ГПК. Следователно, след като законодателят не е предвидил възможност за освобождаване от заплащане на държавна такса за разглеждане от съдилищата на търговски спор между юридически лица – търговци на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, Пловдивският апелативен съд е приложил правилно закона. Обжалваното определение, с което е оставено без уважение искането на дружеството [фирма] за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №31 от 20.01.2016 г. по ч.т.д. № 414/2015 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: