1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 209
гр. София, 10.04.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2350 по описа за 2017г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт И. К. Л. срещу решение № 769 от 04.04.2017г. по гр. дело № 5356/2016г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав, с което е потвърдено решение от 01.08.2016г. по гр. дело № 7104/2013г. на Софийски градски съд, I г. о., 19 състав и ответникът е осъден да заплати на адв. П. К. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА сумата 6 396 лв. – адвокатско възнаграждение.
С потвърдения първоинстанционен съдебен акт ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати на ищците И. Д. С. и А. Д. С. на всеки един по 80 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 10.01.2010г., с което е причинена смъртта на З. Я. С., ведно със законната лихва, считано от 23.05.2010г. до окончателното изплащане. Ответникът е осъден да заплати на адв. П. К. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА сумата 6 396 лв. – адвокатско възнаграждение, а по сметка на СГС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 7 000 лв. – държавна такса и разноски.
Касаторите правят оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с постоянната практика на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона:
1/ Изводът на съда за виновно и противоправно поведение изведен ли е при обсъждане на всички събрани доказателства и всички въведени възражения по делото?
2/ При обективна непредотвратимост на удара за водача на моторното превозно средство, считано от първия момент на възприемане на опасността, когато такава не е била очаквана, допустимо ли е да се приеме, че е налице виновно и противоправно поведение?
3/ При извършени обосновани технически изчисления и идентични изводи в различните експертни заключения следва ли съдът да се съобрази със същите?
4/ Следва ли съдът да се позовава точно на свидетелските показания, а не да ги тълкува?
5/ При постановяване на съдебното решение правилно ли е приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД по отношение на размера на дължимите обезщетения в настоящото производство?
6/ При постановяване на съдебното решение съобразени ли са критериите, въведени с ППВС № 4/1968г.?
7/ При постановяване на съдебното решение съобразени ли са критериите, въведени с ППВС № 17/1963г. относно вземането, предвид наличието на съпричиняване от страна на пострадалия за настъпилите вредоносни последици?
Касаторът се позовава и на противоречие с решение № 39/16.07.2010г. по т. д. № 551/2009г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 420/29.05.2012г. по т. д. № 936/2011г. на ВКС, ТК, I т. о. и определение № 44/30.01.2017г. по т. д. № 454/2016г. на ВКС, ТК, I т. о. Към касационната жалба е приложено и решение № 185/15.07.2013г. по гр. д. № 889/2012г. на ВКС, ГК, ІV г. о.
Ответниците И. Д. С. и А. Д. С. /ищци в първоинстанционното производство/ чрез процесуалния си представител адв. П. К. оспорват касационната жалба и правят възражение за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Претендират присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение в размер на 6 400 лв. с ДДС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението към нея се съдържат твърдения за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
Въззивният съд е констатирал, че на 10.05.2010г. около 7.30 ч. в [населено място] на [улица]е настъпило пътно-транспортно произшествие, причинено от автобус „Мерцедес“ с peг. [рег.номер на МПС] , управляван от И. Д. Тросков, при което майката на ищците З. Я. С. е била блъсната като пешеходец от автобуса и е починала. Към момента на злополуката водачът е бил валидно застрахован при ответника по риска „Гражданска отговорност“. За установяване на механизма на процесното ПТП предвид релевираното от ответника по иска възражение, че шофьорът на автобуса няма вина, тъй като същото е причинено от пострадалата, съдебният състав е обсъдил представения констативен протокол за ПТП, неоспорените заключения на автотехническата експертиза, изготвени от инж. Д. и инж. Другански и показанията на свидетелите Тросков и З.. Приел е, че пешеходката се е движела отдясно по еднопосочен път, на тротоара в неговия край, на ръба, залитнала и автобусът я ударил във въздуха. Въззивният съд е установил, че в момента на удара пешеходката е била обърната с гръб към автобуса, в района на произшествието не е имало ограничения на видимостта, водачът е могъл да я възприеме от разстояние над 50 м, за избягване на удара скоростта на автобуса е следвало да бъде по-ниска от 17 км/ч, ударът е бил предотвратим от водача при движение със съобразена скорост при голяма видимост, докато той се е движел с около 45 км/ч., плътно до тротоара и е забелязал за пръв път жената на около 10 м пред автобуса. Въз основа на установената фактическа обстановка въззивната инстанция е направила следните изводи: процесното ПТП е предизвикано по вина на водача на автобуса, тъй като водачът го е управлявал в нарушение на нормата на чл. 116 ЗДвП, респ. чл. 20, ал. 1 ЗДвП, поведението му не е било съобразено с конкретната пътна обстановка и наличието на възрастни пешеходци около платното за движение, не е била налице обективна пречка, непозволяваща пешеходката да бъде забелязана своевременно на около 50 м от мястото на удара; липсва противоправно поведение от страна на пешеходката – слизане от тротоара на пътното платно и предприемане на пресичане на безспорно необозначено за целта място, което да доведе до намаляване на обезщетението поради съпричиняване; доводът на ответника по иска /въззивник и настоящ касатор/ за недоказано виновно поведение на водача на автобуса поради непредотвратимост на удара, обуславящо ангажиране на отговорността му като застраховател, е неоснователен.
За да определи обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди в размер по 80 000 лв. на всеки от тях, съдебният състав е съобразил, че отношенията между ищците – деца на починалата З. С. и тяхната майка са били близки, живеели са в едно домакинство със сина, взаимно си помагали и подкрепяли, понастящем болката от загубата на майката не е преодоляна. Отчел е възрастта на ищците и майката, интензитета на страданието от загубата на родител, близките отношения, неотшумялата психическа травма.
Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посочените от касатора в т. 1, 3 и 4 от изложението процесуалноправни въпроси се отнасят до правомощията на въззивния съд за обсъждане на доказателствата и всички възражения и доводи на страните. В този смисъл въпросът е релевантен за спора, предвид направените оплаквания във въззивната жалба, но същият не е разрешен в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, решение № 55/03.04.2014г. по т. д. № 1245/2013г. на ВКС, І т. о., решение № 63/17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 263/24.06.2015г. по т. д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 111/03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК, съгласно която непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В случай, че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства/, въззивният съд е длъжен да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми. При няколко заключения съдът е длъжен да се аргументира защо възприема някои от заключенията и не кредитира останалите. Свидетелските показания следва да бъдат обсъдени заедно с всички останали събрани по делото доказателства. В настоящия случай въззивният съд в съотвествие с постоянната практика на ВКС е обсъдил събраните доказателства /писмени доказателства, свидетелски показания и заключения на основна, допълнителна и повторна автотехническа експертиза, заключение на комплексна медико-автотехническа експертиза/ в тяхната взаимна връзка, възражения и доводи на страните, изложил е мотиви защо не възприема заключението, изготвено от вещо лице инж. Д., и защо възприема заключението на вещо лице инж. Другански в определена част. Дали въз основа на събраните доказателства, включително свидетелските показания съдебният състав е установил фактическата обстановка чрез правилно прилагане на правилата на логическото мислене, е въпрос, относим към правилността /обосноваността/ на обжалвания въззивен съдебен акт. Направените в тази насока оплаквания, включително, че въззивният съд не се е позовал точно на свидетелските показания, а ги е тълкувал, представляват касационни основания по смисъла на чл. 281 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Вторият, посочен от касатора, въпрос не съответства на мотивите на въззивната инстанция – в решението е прието, че ударът е бил предотвратим от водача при движение със съобразена скорост при голяма видимост, поведение на водача на автобуса не е било съобразено с конкретната пътна обстановка и наличието на възрастни пешеходци около платното за движение, не е била налице обективна пречка, непозволяваща пешеходката да бъде забелязана своевременно на около 50 м от мястото на удара; липсва противоправно поведение от страна на пешеходката – слизане от тротоара на пътното платно и предприемане на пресичане на безспорно необозначено за целта място, което да доведе до намаляване на обезщетението поради съпричиняване. Изводът е направен въз основа на обсъждане на събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка.
Посочените от касатора в т. 5 и 7 от изложението материалноправни и процесуалноправни въпроси са свързани с предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди при принос на пострадалия, съразмерността на съпричиняване на вредоносния резултат и начина на определяне на степента му, и преценката за съотношението, в което всеки от участниците в процесното ПТП е допринесъл за настъпване на деликта. Тези въпроси са разрешени в съответствие с постоянната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 8/1977г., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 33/04.04.2012г. по т. д. № 172/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 96/15.10.2012г. по т. д. № 936/2011г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 39/16.07.2010г. по т. д. № 551/2009г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 71/08.08.2016г. по т. д. № 36/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 97/06.07.2009г. по т. д. № 745/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и други съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Според постоянната практика на ВКС за определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото при ПТП лице е от значение съществуването на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача на увреждащото моторно – превозно средство, въз основа на която съдът следва да определи обективния принос на всеки от участниците в конкретното ПТП. В съответствие с постоянната практика на ВКС въз основа на събраните доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка съдебният състав е изяснил механизма на настъпване на процесното ПТП, направил е извод за липса на съпричиняване на вредоносния резултат и причиняване на процесното ПТП по вина на водача на автобуса. Позоваването на противоречие с решение № 39/16.07.2010г. по т. д. № 551/2009г. на ВКС, ТК, II т. о. и представеното решение № 185/15.07.2013г. по гр. д. № 889/2012г. на ВКС, ГК, ІV г. о. не обуславят извод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като различният изход на делата се дължи на различни доказателства и различна фактическа обстановка.
Посоченият от касатора в т. 6 от изложението материалноправен въпрос е релевантен, но по отношение на него не са изпълнени допълнителните изисквания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. По тълкуването и приложението на чл. 52 ЗЗД с Постановление № 4/23.12.1968г. Пленумът на ВС е дал задължителни указания, целящи точното и еднакво приложение на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, и установената съдебна практика не се налага да бъде ревизирана. Съгласно посоченото ППВС № 4/23.12.1968г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД е тълкувано не като абстрактно понятие, а свързано с преценката на доказаните конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените физически и морални страдания, интензитета и продължителността на болките и страданията, възрастта на пострадалите и други обстоятелства. В настоящия случай въззивният съд е обсъдил събраните доказателства и се е съобразил с възрастта на починалата и нейните деца /ищците/, причинените им страдания
Постоянна и задължителна е практиката на ВКС, обективирана в решение № 177/27.10.2009г. по т. дело № 14/2009г. на ВКС, ТК, ІІ о., решение № 83/06.07.2009г. по т. дело № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ о., решение № 59/29.04.2011г. по т. дело № 635/2010г. на ВКС, ТК, ІІ о. и други съдебни актове на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, че при определяне размера на обезщетението за вреди от непозволено увреждане следва да се отчита икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Като е преценил, че пътно-транспортното произшествие, в резултат на което са причинени процесните неимуществени вреди, е настъпило на 10.05.2010г., отчел е установените по делото факти и обстоятелства и е определил обезщетение в размер по 80 000 лв. на всеки от ищците, въззивният съд не се е отклонил от постоянната практика на ВКС.
Неоснователен е доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради противоречието му с определение по т. д. № 936/2011г. на ВКС, ТК, I т. о. и определение по т. д. № 454/2016г. на ВКС, ТК, I т. о., тъй като посочените съдебни актове на ВКС не представляват постоянна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради това, че са актове, постановени в производството по чл. 288 ГПК и с тях не е решен възникналият между страните правен спор по същество.
Д. за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен поради наличието на постоянна практика на ВКС по релевантните правни въпроси, която не се налага да бъде променена.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответниците за касационното производство не се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че са направени – в договора за правна помощ и съдействие е уговорено, че адвокатското възнаграждение в размер 6 400 лв. с ДДС е платимо /„платими“/ в брой, но в него не е отразено, че плащането е направено, поради което няма характер на разписка по смисъла на т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, нито са ангажирани други доказателства, установяващи плащане на посочената сума.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 769 от 04.04.2017г. по гр. дело № 5356/2016г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав,
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.