1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 209
гр.София, 12.03.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
шести март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4166/ 2018 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Алианс” ЕООД, [населено място], с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 4016 от 19.06.2018 г. по в.гр.д.№ 10578/ 2017 г., с което, след като е отменено изцяло решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 6583/ 2016 г., са отхвърлени предявените от жалбоподателя против С. Л. П. искове, квалифицирани по чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.21 ал.4 и чл.26 ЗДФИ, за установяване на съществуване на задължение за плащане на сумата 11 119,50 лв – главница по акт за начет № 11-04-35/ 22.10.2014 г., представляваща причинени вреди от незаконосъобразни разпоредителни действия за изплащане на суми над дължимото й по договор № РД-11-01-0081/ 17.12.2010 г. възнаграждение и за съществуване на задължение за плащане на сумата 1 848,42 лв – законна лихва за периода 10.02.2012 г. – 22.10.2014 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по гр.д.№ 23134/ 2015 г. на Софийски районен съд.
Жалбоподателят релевира като основание за допускане на обжалването процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да даде собствено разрешение по предмета на делото, като обсъди доводите и възраженията на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства, при съобразяване с разпоредбите за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса и допустимите според ГПК доказателствени средства. Счита, че в обжалваното решение този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Освен това счита, че въззивния съд е разрешил следните материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото: предвиден ли е в ПМС № 367/ 29.12.2011 г., с оглед разпоредбите на чл.74, чл.28 и чл.25 от същото, срок за изплащане от едноличните дружества с ограничена отговорност държавно участие в капитала на неразпределена печалба от минали години като отчисления, съответно дивидент за държавата; наличието на взето решение от едноличния собственик на капитала на едноличното дружество с ограничена отговорност с държавно участие за разпределението на печалбата предпоставка ли е за възникване на задължението на това дружество по чл.74 от ПМС № 367/ 29.11.2011 г. да заплати неразпределената печалба от минали години като отчисления, съответно дивидент на държавата; предвижда ли забележката към т.6 от Приложение № 2 към чл.33 ал.2 ПРУПДТДДУК спазването или неспазването на срокове по показателя „Задължения към дружеството” да се установява по отношение на задължения „за заплащане на дивиденти за държавно участие след 01.06.1997 г.”, само ако за тези дивиденти са сключени договори за тяхното погасяване; представляват ли задължения към доставчик по смисъла на същата забележка задълженията на еднолично дружество с държавно участие (с предмет на дейност организиране и провеждане на чуждоезиково обучение на деца и възрастни, издателска и консултантска дейност в сферата на обучение по чужди езици, преводаческа дейност и пр.), произтичащи от сключен с друго търговско дружество договор с предмет: текущи консултации по икономически, стопанско-правни, счетоводни и данъчни въпроси, респективно свързани ли са тези задължения с производствено-стопанската дейност на едноличното търговско дружество с държавно участие.
Ответната страна С. П. оспорва жалбата с доводи по същество, без да взема становище по наличието на основания за допускане на касационния контрол.
Съдът намира жалбата за допустима, а са налице и предпоставките за допускане на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че ищцата е била управител на ищцовото дружество, чиито едноличен собственик на капитала е държавата, въз основа на договор за възлагане на управлението от 17.12.2010 г. Съгласно чл. 9 от договора за възлагане на управлението, възнаграждението на управителя се формира по показателите, критериите и стойностите по чл.33 ПРУПДТДДУК: чрез бална оценка, образувана въз основа на резултатите за отчетното тримесечие по показателите и критериите от таблицата – Приложение № 2 към чл.33 и определената стойност на една бална единица, като стойността на една бална единица е равна на минималната месечна работна заплата за страната, установена за съответния месец. Със заповед от 28.05.2014 г. на директора на АДФИ е възложено извършване на финансова инспекция на дружеството, за резултатите от която е съставен акт за начет. С него е констатирано, че в периода 01.01.2012 г. – 30.11.2013 г. на управителя са начислявани и изплащани възнаграждения в повече от дължимите и в резултат са надплатени 11 119,50 лв. Надплащането се дължи на неправилно определена бална оценка по Приложение № 1 към чл.33 ал.2 ПРУПДТДДУК, като по показателя по т.6 – „Задължения на дружеството” неправилно е определяна бална оценка 2 вместо нула. Оценка 2 (според акта за начет) не можело да бъде определена, защото дружеството не е спазило сроковете за погасяване на възникнали в негова тежест текущи задължения към доставчици и за плащането на дивидент в полза на държавата съгласно чл.74 от ПМС № 367/ 29.12.2011 г. за изпълнението на държавния бюджет за 2012 г., в срок до 31.05.2012 г. Текущите задължения са към доставчици на услуги – за доставени електроенергия, топлинна енергия и комуникации, както и по договор с „Тета консулт” ООД за оказване на консултации по различни въпроси. Задължението по чл.74 от ПМС № 367/ 29.12.2011 г. е възникнало по силата на закона и трябвало да бъде изпълнено до 31.05.2012 г., но не и изпълнено изцяло и понастоящем. Въззивният съд приел от правна страна, че фактическите констатации в акта за начет са оборени поради това, че под „задължения към доставчици” по смисъла на забележката към т.6 от Приложение № 2 към чл.33 ал.2 ПРУПДТДДУК се разбират задължения по договори за доставки и услуги, свързани с производствено-стопанската дейност на търговското дружество, а не са такива задължения тези по договора за оказване на консултации. Консултациите не са свързани с производствено-стопанската дейност на ищцовото дружество, защото то има за предмет на дейност организиране и провеждане на курсове по чуждоезиково обучение на деца и възрастни, издателска и консултантска дейност в сферата на обучение по чужди езици, преводаческа дейност и пр. Задълженията за доставени електроенергия, топлинна енергия и комуникации също не обосновават занижаване на балната оценка при определяне на размера на възнаграждението, защото, макар просрочени за няколко дни, те са били погасени към края на тримесечието и нямат отношение към образуването на балната оценка за съответното тримесечие. Не е налице и задължение за плащане на отчисление или дивидент към държавата по чл.74 ПМС № 367/ 29.12.2011 г., защото в постановлението не е предвиден срок за плащане на неразпределената печалба от минали години: установеният в чл.28 ал.1 срок за плащане до 31.05.2012 г. касае печалбата за финансовата 2011 г. Евентуално въззивният съд извел, че дори да се приеме валидност на същия срок и за задължението по чл.74 ПМС № 367/ 29.12.2011 г., то за да възникне задължението за плащане на ЕООД с държавно участие е необходимо да има решение за разпределение на печалбата, взето от принципала, каквото не се установява. Поради това правилно възнаграждението на ответницата е било завишено с бална оценка 2 за липса на неразплатени задължения, не е причинена вреда на ищцовото дружество и искът за установяване на процесните задължения е неоснователен.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставеният от ищеца процесуалноправен въпрос е обуславящ, но не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Въззивния съд е съобразил установената практика, според която той е длъжен да даде разрешение на материалноправния спор по същество, след като обсъди всички доводи и възражения на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства. Поради това не е налице претендираното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по поставените материалноправни въпроси, доколкото обуславят обжалваното решение. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, правните въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото тогава, когато по разрешаването им няма установена практика или установената се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на непълни, неясни и противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или да се осъвремени или промени съществуващата. Тези предпоставки не са налице, тъй като приложеният от въззивния съд материален закон е ясен и по прилагането му не съществува противоречива практика. Разпределението на печалбата в дружество с ограничена отговорност се извършва въз основа на решение на общото събрание, а при едноличните дружества – въз основа на решение на едноличния собственик на капитала. Няма различно нормативно установено разрешение в случаите, когато едноличен собственик на капитала на дружество с ограничена отговорност е държавата. И в този случай адресат на задължението по чл.74 ПМС № 367/ 29.12.2011 г. е съответният министър, който упражнява правата на държавата и е следвало да вземе решение за разпределяне на неразпределената печалба от минали години като отчисления за държавата. До приемането на такова решение за управителя на едноличното дружество с ограничена отговорност не може да възникне задължение за внасяне на такива отчисления в полза на държавния бюджет, тъй като той не е орган, компетентен да разпределя печалба, нито по ТЗ, нито по ПРУПДТДДУК. По смисъла на забележката към т.6 от Приложение № 2 към чл.33 ал.2 ПРУПДТДДУК балната оценка, релевантна за определяне на възнаграждението на управителя на еднолично търговско дружество, в което държавата е едноличен собственик на капитала, зависи от наличието или липсата на задължения по договори за доставки и услуги, свързани с производствено-стопанската дейност на търговското дружество. Договор, който има за предмет текущи консултации по икономически, стопанско-правни, счетоводни и данъчни въпроси, не е свързан с производствено-стопанската дейност на търговско дружество, чиито основен предмет на дейност е осъществяване на чуждоезиково обучение.
Останалите материалноправни въпроси са необуславящи. Без значение за изхода от производството е въпросът предвижда ли ПМС № 367/ 29.12.2011 г. срок за изплащане от едноличните дружества с ограничена отговорност с държавно участие в капитала на неразпределена печалба от минали години като отчисления. Това би било от значение при взето решение за разпределяне на тази печалба от органа, упражняващ правата на едноличния собственик на капитала. При липса на такова решение задължение не възниква, съответно не би могло да има срок за изпълнението му. Същото важи за въпроса предвижда ли забележката към т.6 от Приложение № 2 към чл.33 ал.2 ПРУПДТДДУК спазването или неспазването на срокове по показателя „Задължения към дружеството” да се установява по отношение на задължения „за заплащане на дивиденти за държавно участие след 01.06.1997 г.”, само ако за тези дивиденти са сключени договори за тяхното погасяване. Задължения за плащане на дивиденти на „Алианс” ЕООД не е установено по делото, нито като безусловно изискуеми, нито като такива, за чието погасяване е сключен договор.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение Софийски градски съд № 4016 от 19.06.2018 г. по в.гр.д.№ 10578/ 2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: