О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 209
гр. София, 19.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска ч. гр. дело № 2176/2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя си Р. Ж. Б. против определение № 704 от 28.02.2017 г., постановено по гр. д. № 2977/2015 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав, с което е оставена без уважение молбата на [фирма] за освобождаване от внасяне на държавна такса по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК за разглеждане на частна жалба вх. № 16005 от 07.11.2016 г. против определение № 3386 от 10.10.2016 г., постановено по същото дело.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, констатира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение администриращият частната жалба съд е приел, че молителят е търговско дружество, предвид на което спрямо него е неприложим редът по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от държавни такси на физически лица, които се намират в затруднено материално състояние.
Определението на съда е правилно. Нормата на чл. 83, ал. 2 от ГПК има социални функции и цели да не бъде отказано правосъдие на социално слаби граждани, като извън буквалното й съдържание, липсва и логично съображение за прилагането й спрямо търговци, които по занятие осъществяват дейност с цел извличане на печалба и няма социално оправдание държавата да поеме разходи по делата, които осигуряват реализация на тази търговска печалба. Невъзможността на търговеца да поема разходите по осъществяване на търговската си дейност, вкл. за събиране на вземанията си по съдебен ред, обуславя различен правен интерес и ред за защита – с иницииране на производство по установяване на неплатежоспособност и реализиране на права, респ. събиране на вземания по реда на универсалното принудително изпълнение при открито производство по несъстоятелност.
Предвид горното законосъобразен се явява изводът на администриращият съд за неприложимост разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК по отношение дружеството – молител. За пълнота следва да бъде отбелязано, че за настоящото производство частният жалбоподател е внесъл държавна такса в размер на 15 лв., сума равна на тази по повод на която е инициирано производството за освобождаване от държавна такса.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 704 от 28.02.2017 г., постановено по гр. д. № 2977/2015 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: