О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 209
гр. София, 02.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 145/12г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Д. Е. и К. Ж. Е. от [населено място], С. област срещу въззивно решение № 90 от 03.11.11г., постановено по в.гр.д.№ 166/11г. на Силистренския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради допуснати нарушения – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 106 от 25.03.11г. по гр.д.№ 1407/09г. на Силистренския районен съд в частта, с която е допусната делбата на нива с площ от 41, 597 дка, находяща се в землището на [населено място], С. област, м. “Т.” между посочените в решението лица и при посочените квоти.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че правото на собственост върху процесния имот е възстановено с решение на ОСЗГ от 25.06.08г. на наследниците на Т. Д. Я., починал през 1975г. и че понастоящем е тяхна собственост. Първоначално имотът е бил възстановен само на наследниците на неговата дъщеря И. П. и по силата на сключен между тях договор за доброволна делба от 2001г. е поставен в дял на нейния низходящ Т. Г. П.. С влязло в сила решение № 851 от 12.01.04г. по гр.д. № 807/03г. на Силистренския районен съд е уважен предявеният на 25.06.03г. срещу преките наследници на И. П. иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ като е признато за установено, че този имот е принадлежал на общия наследодател Т. Я. и въз основа на това решение имотът е възстановен на неговите наследници. С нот акт № 140/04г. Т. П. е продал имота на лицето Я. Д., а тя от своя страна и съпругът й с нот акт № 122/05г. са го продали на жалбоподателите Е. Е. и К. Е.. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че извършените след предявяване на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ разпореждания с имота са недействителни на основание чл.76 ЗН и че приобретателите по двете сделки са обвързани от силата на пресъдено нещо на решението по гр.д.№ 807/03г. Прието е също, че касаторите не са придобили имота по давност, тъй като от датата на втората сделка кратката петгодишна давност не е изтекла.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса възможно ли е към кратката придобивна давност по чл.79, ал.2 ЗС да бъде присъединено владението на техните праводатели, които също отговарят на условията на чл.70, ал.1 и ал.2 ЗС, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Съгласно дадените с ТР № 1/09г. на ОСГТК, т.4 разяснения точното прилагане на закона и развитието на правото по чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
В случая относно посочените предпоставки никакви доводи не са изложени и същите по отношение на поставения въпрос не са налице, поради което касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане още повече, че по този въпрос въззивният съд не се е произнесъл (в жалбата и самите касатори твърдят, че това им възражение не е обсъдено), а ВКС не би могъл да допусне касационно обжалване по въпрос, различен от поставения. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК друг правен въпрос не е формулиран, а е направено касационно оплакване за неправилност на постановеното решение, по което ВКС не дължи произнасяне в настоящото производство.
С оглед на казаното подадената от Е. Д. Е. и К. Ж. Е. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 90 от 03.11.11г., постановено по в.гр.д.№ 166/11г. на Силистренския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: