О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 209
гр. София, 20.05.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1609/16г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Столична община срещу въззивно решение № 349 от 14.01.16г., постановено по в.гр.д.№ 1287/15г. на Софийския градски съд, ІVб състав с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил решение от 15.10.14г., постановено по гр.д.№ 44678/12г. на Софийския районен съд, 24 с-в, и вместо него е признал за установено по предявения от Н. В. Ж. против Столична община иск по чл.124, ал.1 ГПК, че ищецът притежава правото на собственост по давност върху УПИ ХІХ-216, кв.10, находящ се в [населено място]-П., в. з. „К. д.” с площ от 422 кв.м.
За да постанови решенето си, въззивният съд е приел съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, че до 1985г. процесното дворно място е било незастроено и е обработвано от дядото и бабата на ищеца. След това в него е била построена жилищна сграда, в която живеел ищецът, който поддържал градината и засадените дръвчета. От 1985г. до момента никой не е оспорвал неговите права и на неговите наследодатели и не е предявявал претенции към него, като през 1998г. същият е декларирал имота като свой. С оглед липсата на данни имотът да е внасян в ТКЗС, одържавяван или отнеман на друго основание, по отношение на него да са заявени реституционни претенции и тъй като е владян в реални граници, съдът е приел, че същият е запазил статута си на частна собственост и не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респ. не попада в приложното поле на чл.19 ЗСПЗЗ, както и че не са налице законови пречки за придобиването му от ищеца по давност, в чиято полза е изтекъл десетгодишния давностен срок по чл.79, ал.1 ЗС. Прието е също, че включването на имота в одобрения през 2006г. план за новообразуваните имоти не е достатъчно основание да се направи извод, че за него е приложима административната процедура за възстановяване на собствеността по реда на §4, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите: 1. Кои са предпоставките за признаване правото на собственост по давност при недобросъвестно владение върху недвижим имот, попадащ в зона под разпоредбата на § 4 и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ; 2. От кога тече придобивна давност върху имоти, които се възстановяват по ЗСПЗЗ в терен под разпоредбата на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ и тече ли такава преди влизане в сила на заповед по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ; 3. Може ли да се признае собственост по давностно владеене на ползвател и негов наследник и от кога тече давностният срок върху терени, попадащи под разпоредбата на § 4 и сл. ПЗР на ЗСПЗЗ и 4. Земеделски имот, част от който е послужил за образуване на УПИ и попадащ в последствие в одобрен ПНИ, дали ПНИ е легитимен по отношение на УПИ и ако е легитимен от кога тече придобивната давност. Поддържа се, че първите три въпроса са решение в противоречие с практиката на ВКС, а последният е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по жалбата счита, че касационно обжалване на посоченото въззивно решение не следва да се допуска.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е: 1.решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Според дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК на ВКС, т.1 разяснения посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС не може да допуска касационно обжалване по правен въпрос, различен от посочения касатора, освен в хипотезите на нищожност или недопустимост на въззивното решение, респ. не може да извежда този въпрос от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба.
В случая по първите три поставени въпроса във въззивното решение липсва произнасяне, тъй като съображенията на съда за уважаването на иска са, че процесният имот през годините е запазил статута си на частна собственост и за него не е приложима административната процедура за възстановяване на собствеността по реда на §4, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, респ. че изобщо не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а не е прието, че имотът е бил предоставен за ползване на ищеца в първоинстанционното производство или на неговите наследодатели по силата на посочените в §4, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ актове. Ето защо тези въпроси не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване, а освен това представената във връзка с тях практика на ВКС няма отношение към настоящата хипотеза.
С оглед приетото от съда, че ищецът е владял явно, спокойно и непрекъснато процесния имот от 1985г. в продължение на повече от 10 години и го е придобил по давност последният поставен въпрос, който е неясно формулиран, също не обуславя изхода на спора, тъй като включването на имота в обхвата на плана за новообразуваните имоти през 2006г. според установената съдебна практика по никакъв начин не може да засегне придобитото от него към този момент право на собственост върху имота. Освен това във връзка с този въпрос не са изложени никакви доводи за съществуването на посочените в т.4 на посоченото по-горе тълкувателно решение предпоставки, които в случая не са налице.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на решение № 349 от 14.01.16г., постановено по в.гр.д.№ 1287/15г. на Софийския градски съд, ІVб състав.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: