О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 209
София, 21.10.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия , в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.дело № 4215/2016 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
П. М. Г., малолетен , представляван от баща си М. П. Г. от [населено място] , [община] обжалва и иска да се отмени Определение Nо 92 от 17.03.2016 година по гр.д. Nо 1138/2016 година на Върховен касационен съд- IV отд., с което е оставена без разглеждане молбата му за отмяна по чл. 303 ал.1 т.5 ГПК вх. Nо 9067 от 25.01.2016 година на влязлото в сила Решение Nо 2357 от 30.11.2015 год. по гр.възз. д.Nо 3787/2015 година на АС-София , с което е разпоредено връщане на детето П. М. Г., [дата на раждане] в държавата по постоянното му местопребиваване в И., Ш., О. К. В.
С частната жалба се поддържа , че определението е неправилно, тъй като съставът на ВКС не е преценил правилно въпроса свързан с правото на детето П. М. Г. да участва в производството за определяне на постоянното му местопребиваване в контекста на чл. 267 , трета алинея от ДФЕС във вр. с чл. 629 ал.3 и чл. 631 ал.1 ГПК.
Наред с релевираните основания за отмяна на обжалваното определение се прави искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз със следния въпрос : следва ли чл. 11, параграф 2 от Регламент /ЕО/ No 2201/2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата , свързани с родителката отговорност да се тълкуват в смисъл, че допуска национална уредба и съдебни практики , съгласно които малолетно дете не е страна в производството и същото изобщо не се представлява нито чрез своите родители и законни представители , нито чрез особен представител, включително и при констатиран на интереси с родителки интерес?“.
С отговора по частната жалба , Министерство на правосъдието като ответна страна в отменителното производство, възразява обстоятелствено по релевираните доводи като счита , че обжалваното определение на тричленният състав на ВКС е правилно , тъй като надлежна страна в производството , развито на основание 22а и сл. от Закона за закрила на детето / ЗЗДт/ във вр. с чл. 12, във вр. с чл.3 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25.10.1980 год. от една страна е Министерство на правосъдието на Република България като Централен орган по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца и бащата на детето- М. Г. , задържал неправомерно в България малолетния П. , при участието на представител на Прокуратурата на Република България, но не и самото дете.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, насочена е срещу обжалваем съдебен акт и е процесуално допустима .
С обжалваното определение, тричленен състав на ВКС е приел, че в съдебното производство по чл. 22а от ЗЗДт малолетното дете не е страна в производството, а интересите му се охраняват чрез представителя на Прокуратурата на Република България и от участието в производството на органите за закрила на детето ,осъществена конкретно по делото от дирекция „Социално подпомагане“. Приел е , че надлежни страни по делото са МП като представител на майката- молител, бащата на детето , представителя на Прокуратурата на Република България и доколкото само те могат да бъдат молители в производството по чл. 303 и сл. ГПК, то сезирането от ненадлежна страна следва да бъде оставено бе разглеждане.
Разгледана по същество , частната жалба е неоснователна.
Производството за отмяна по чл. 303 и сл. ГПК е уредено от националното право като процесуално средство за защита срещу влезли в сила порочни съдебни решение.
Касае се до самостоятелно извънинстанционно производство, което има за цел при установяване на определени несъответствия между решението на съда и действителността / установени на база нови писмени доказателства или нови обстоятелства, влязла в сила присъда за установяване неистинността на писмено документ, свидетелски показани или невярно заключение на вещо лице и др. лимитативно регламентирани обстоятелства / да въздейства върху силата на присъдено нещо т.е. върху стабилитета на едно съдебния акт.
За да се допусне произнасяне по основателността на соченото основание за отмяна от лимитативно изброените такива в чл. 303 ал.1 ГПК, съдът по отмяната следва да е сезиран от лице, което има това право.
Законът поставя като предпоставка за упражняване на правото на отмяна, условието молбата да е подадена от лице, което има качеството на заинтересована страна- т.е. това е лице , чиито интереси са засегнати пряко от постановения съдебен акт и има качеството на надлежна страна – т.е/ това е носителя на защитимото материално право и лицето, спрямо което е насочена защитата .
Заинтересованата страна според уредбата на ГПК на първо място е страната по делото, засегната от обвързващата сила на пресъдено нещо на съдебното решение, изпълнителна му сила или конститутивно действие, включително и универсалните правоприемници- наследниците по закон и завещание по см. на чл. 16 ал.1 ЗН. По реда на чл. 303 и сл. ГПК не може да се търси защита на чужди права- т.е. на друга страна , която е участвала по делото или на лице , което не е било участник в процеса, но е следвало да участва, което лице има самостоятелен път на защита.
С обжалваното определение , молбата за отмяна е оставена без разглеждане , като процесуално недопустима именно поради липса на активна процесуална легитимация на малолетното дете да иска отмяна на посочения съдебен акт лично, поради неохранени в процеса лични права , защитени от наднационалния правов ред – ДФЕС, Хартата за основните права на ЕС, Хагската конвенция ,с довод , че тези права и интереси са гарантирани и охранен по силата на закона чрез задължителното участието на представител на Прокуратурата на Република България. Изложените доводи в насока защо малолетното лице не е страна и не може да бъде такава в конкретното съдебно производство/ дори без да се засяга въпроса за характера на съдебното производство, отмяната на чиито краен съдебен акт се иска – охранително или исково, и дали постановеният съдебен акт е от категорията на влезлите в сила решения , които подлежат на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК , се споделят и от настоящият състав на ВКС.
Преюдициалното запитване , съгласно чл. 628 ГПК може да бъде отправено до съда на Европейския съюз в хипотези когато се иска тълкуване на конкретна разпоредба на правото на европейския съюз или на тълкуването на акт ,респ. валидността на норма на европейското право, което тълкуване би следвало да има точно отношение към правния спор по делото и неговото правилно решаване.
Въпросът, формулиран в изложението на частната жалба – а именно: следва ли чл. 11, параграф 2 от Регламент /ЕО/ No 2201/2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата , свързани с родителката отговорност да се тълкуват в смисъл, че допуска национална уредба и съдебни практики , съгласно които малолетно дете не е страна в производството и същото изобщо не се представлява нито чрез своите родители и законни представители , нито чрез особен представител, включително и при констатиран на интереси с родителки интерес? не може да бъде отнесен към нито една от двете хипотези, след като доводите за искането са изцяло свързани със законодателното решение в национален аспект на нормативен акт/ ЗЗДт/, съобразен с изискванията на европейското законодателство , свързано със закрилата на детето при разрешаване на конфликтни интереси между родителите. Цитираният параграф на Регламент / ЕО/ 2201/2003 год. на СЪВЕТА от 27.11.2003 година сочи гаранциите за съобразяване с мнението на детето в производствата за връщане на дете, неправомерно отведено или задържано в държава-членка, различна от държавата членка където детето обичайно е имало местопребиваване, непосредствено преди неправомерното отвеждане или задържане , чрез „даване възможност да бъде изслушано по време на процеса“. Смисълът на разпоредбата е ясен , не буди съмнение, поради което поставянето на въпроса за участие на детето като страна , извън гарантирано право на изслушване , предполага не искане за конкретно тълкуване на посочената норма , а искане за нейното „дописване“ в насока , която не се третира от сочения нормативен документ. Ето защо и на основание визираните изключения по чл. 629 ал.3 искането на молителя не може да бъде уважено.
По изложените съображения и на основание чл. 278 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение Nо 92 от 17.03.2016 година по гр.д. Nо 1138/2016 година на Върховен касационен съд- IV отд., с което е оставена без разглеждане молба за отмяна на П. М. Г., малолетен ,представляван от баща си М. П. Г., от 25.01.2016 година на влязло в сила Решение Nо 2357 от 30.11.2015 год. по гр.възз. д.Nо 3787/2015 година на АС-София , с което е разпоредено връщане на детето П. М. Г., [дата на раждане] в държавата по постоянното му местопребиваване в И., Ш., О. К. В., на основание чл. 303 ал.1 т.5 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС на основание чл. 628 и сл. ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: