О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 209
[населено място], 24.03.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д.№1944 /2014г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК, образувано по касационна жалба на Г. А. Г. З., чрез пълномощника адв. В. И. – К. АК Л. срещу решение №137/17.03.2014г., постановено по в.гр.дело №28/2014г. на Плевенския окръжен съд.
Касаторът поддържа неправилност на решението и касационните основания по чл.281, т.3 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа критериите по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по следните въпроси: 1.Липсата на протокол за отчитане или потвърждаване на извършената работа доказва ли неизпълнението на договора за консултантски услуги при вече признато задължение от страна на възложителя с изплащането на фактури по същия договор, но за друг период? Поддържа, че с влязло в сила решение на друг състав на Плевенския окръжен съд №12/9.01.2014г. по в.гр.дело № 1115/2013г. между същите страни е отговорил по друг начин на поставения въпрос.; 2.Как следва да се квалифицира консултантския договор предмет на спора – като договор за поръчка или като договор за изработка, респ. как следва да се квалифицира предявения иск? Според касатора отговор на този въпрос е даден с постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №12/31.05.2013г. по т.дело № 239/20912г. на ВКС, Іт.о. Поддържа, че правилната квалификация на иска и правилното разпределение на доказателствената тежест би довела до събирането на релевантни доказателства от страна на ищеца и доказване на предявения иск, като поддържа противоречие с решение №12/31.05.2013г. по т.дело №239/2012г. на ВКС, І т.о.
Счита, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроиводствените правила и необоснованост. Поради неправилната преценка на материалната доказателствена сила на фактурите и при липсата на оспорване, въззивният съд е приел за недоказано изпълнението на сключения договор. Твърди, че този извод на съда е в противоречие с установената съдебна практика по чл.290 ГПК на решение №№166/17.01.2013г. по т.дело № 636/2011г. на ВКС, Іт.о.
Ответникът [фирма] , със седалище и адрес на управление [населено място] бряг, чрез адв. Б. Г. и адв. Л. Т. АК – [населено място] заявява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване. Направено е искане за присъждане на направените за касационната инстанция разноски – адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
С обжалваното решение е потвърдено решение на Районен съд, [населено място] бряг, с което е отхвърлен искът на касатора – ищец по чл.422 ГПК за установяване на вземане по два броя фактури от 18.09.2006г. за извършване на консултация при производството на пуловери и жилетки, колекция пролет – лято 2006г., съответно по първата фактура на 7835 бр. пуловери и жилетки за сумата от 1997.93 евро и на 16478бр. пуловери и жилетки за сумата от 4201.89евро по втората фактура, както и на сумата от 7675.40 лв. обезщетение за забава за периода 28.10.2006г. – 28.10.2011г., на законната лихва върху главницата от 31.10.2011г. Въззивният съд е приел, че на 1.04.2005 г. страните по иска са сключили консултантски договор, по силата на който ищецът, в качеството си на консултант, се е задължил срещу възнаграждение да оказва съдействие на [фирма] по време на производството на колекция Cellini, с което ищецът е доказал основанието на предявения иск. В. [фирма] се е задължил да заплати на консултанта по 0,30 евро на произведена бройка, шест седмици след като получи плащане от фирма Cellini. По спорния по делото въпрос дали е извършено изпълнение от страна на консултанта по договора и дали възложителят е изплатил на последния предвиденото в договора възнаграждение съдът е обсъдил доказателствата по делото – два броя фактури, писма на ищеца до ответника, заключение на ССЕ и допълнително такова. Въззивният съд е приел за недоказано реалното изпълнение от ищеца на цитирания консултантски договор по двете фактури. Счетено е, че от двете фактури не може да се направи извод за изпълнение на договора от ищеца за оказване на съдействие на производителя – възложител по време на производството на колекция Cellini – особено в организацията на производството, качеството и спазване на сроковете, тъй не са подписани от представител на ответната страна и не са осчетоводени в ответното дружество, съобразно заключението на вещото лице. Приложените писма, разменяни между двете страни по електронен път, също не установяват каквото и да било изпълнение. От заключението на приетата по делото допълнителна съдебно – счетоводна експертиза, е установено, че за периода 01.01.2006 г. – 31.12.2009 г. в счетоводството на ответника с получател фирма „Х. Пфлум” са осчетоводени 60 броя фактури на обща стойност 327 675,01 евро, но вещото лице е изяснило, че от начина на оформяне на процесните фактури не може по безспорен и категоричен начин да се установи за коя колекция са изработени броя изделия, както и че фактурите са осчетоводявани по реда на издаването им, но плащанията са извършвани по групи, като е налице частични плащания с последващи изравнявания. Отчетено е, че ищецът не е ангажирал други доказателства, в това число липсват и първични счетоводни документи, които да обосноват извършване от него на консултантска дейност за производството на колекция Cellini, от което е направен извод за неоснователност на предявения иск, както правилно е приел и първостепенният съд.
По основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК:
Съгласно т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. ВКС трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.
По първия въпрос: Липсата на протокол за отчитане или потвърждаване на извършената работа доказва ли неизпълнението на договора за консултантски услуги при вече признато задължение от страна на възложителя с изплащането на фактури по същия договор, но за друг период, не е налице противоречие с изводите на влязло в сила решение на друг състав на Плевенския окръжен съд №12/9.01.2014г. по в.гр.дело №1115/2013г. между същите страни, доколкото различното разрешение на материалния спор е в резултат на събраните доказателства по всяко едно от двете дела и установените от тях релевантни за спора факти. Предмет на установителния иск по цитираното гр. дело са вземания по фактури издадени през 2007г. и 2008г. Експертизата е установила доставените на фирма „Х. Пфлум” бройки плетива по отделните фактури / предмет на иска/ и съответно изплатената от дружеството купувач на дружеството изпълнител цена, като освен това съдът се е позовал и на плащане на възнаграждение на ищеца от ответника по фактура от 9.12.2005г. Следователно въпросът е формулиран с оглед на приетите за установени от въззивния съд конкретни факти и обстоятелства по делото, които са обусловили правните му изводи. Поставеният въпрос не изисква тълкуване на правна норма, а възприемане на твърденията на касатора по фактите по спора. Евентуалната неправилност на обжалваното решение не подлежи на преценка в производството по чл. 288 ГПК и не е основание за допускане на касационно обжалване, след като не е обвързана с твърдение за прилагане и тълкуване на конкретна правна норма в противоречие с практиката на ВКС.
Вторият въпрос: Как следва да се квалифицира консултантския договор предмет на спора – като договор за поръчка или като договор за изработка, респ. как следва да се квалифицира предявения иск не е обуславящ изхода на спора по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросът за правната квалификация на иска е въпрос за правилността на въззивното решение, който не може да бъде обсъждан във фазата на селектиране на касационната жалба, тъй като основанието по чл.281, т.3, пр. първо ГПК за касиране на неправилно решение е различно от основанието за допускане на решението на въззивен съд до касационен контрол по чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд не е извел изводите си за неоснователност на иска въз основа на направено разграничение на особеностите на двата договора / за поръчка и за изработка /. В решение № 5 от 15.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 390/2009 г., I т. о., постановено по реда на чл.290 ГПК е дадена характеристика на договора за консултантски услуги като вид договор за изработка. В теорията и съдебната практика договорът за изработка се определя като двустранен, консенсуален и възмезден. Регламентираният в чл. 258-269 ЗЗД договор за изработка би могъл да има за предмет резултати както на физически, така и на умствен труд. В случая договорът за консултантски услуги е с продължително, а не с еднократно изпълнение. Съдът е счел, че ищецът не е представил доказателства за изпълнение на задълженията си по договора, поради което не доказва да му се дължи възнаграждение по двете процесни фактури. Съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС разяснения материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение.
Що се касае до твърденията, че решението на въззивният съд е необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила досежно извода, че липсата на подписи на ответното дружество на двете фактури следва да се обвърже с недоказаност на изпълнението, направен в противоречие с решение №166/17.01.2013г. по т.дело № 636/2011г. на ВКС, Іт.о. , следва да се квалифицира като довод за неправилност на решението– чл.281, т.3, пр. второто и трето ГПК. За пълнота следва да се посочи, че неоснователно е позоваването на решение №166 по т.дело №636/2011г. на ВКС, Іт.о., като допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като в двете решения са установени различни обстоятелства касаещи издадената от изпълнителите фактури, а от там доказателственото им значение за изхода на спора. По конкретното дело е установено, че фактурите от 18.09.2006г. не само не са подписани от представител или неупълномощено от [фирма] лице, но и че фактурите не са осчетоводени в дружеството. В цитираното дело е било установено, че фактурите са подписани за „възложител” от лице без представителна власт и с оглед приложението на чл.301 ТЗ е следвало да бъде назначена ССЕ за установяване на обстоятелството дали е осчетоводена, т.е. дали дружеството възложител е приел извършената работа.
Касаторът се позовава на допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК без да конкретизира правния въпрос от значение за изхода на делото, за да се извърши преценка дали е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото.
В обобщение касаторът не обосновава критериите по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, поради което решението на Плевенския окръжен съд не се допуска до касационно обжалване.
На ответника не се присъждат разноски – адвокатско възнаграждение. Не са представени доказателства / извлечение от банкова сметка/ договореното възнаграждение в договора за правна защита от 3.06.2014г. да платено на процесуалните представители на дружеството / т.1 на ТР №6 по т.дело №6/2012г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 137 /17.03.2014 г., постановено по в.гр.д.№28/2014г. на Плевенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: