О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 209
София, 24.04.2017 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 1372 по описа за 2017 г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано е по частна жалба, подадена от З. К. С., срещу определение № 61/21.03.2017 г. на друг тричленен състав на Върховния касационен съд, по ч.гр.д. № 565/2017 г. по описа на второ гражданско отделение, с което е върната (оставена без разглеждане) частна касационна жалба срещу определение № 8300/29.03.2016 г. на СГС по ч.гр.д. № 1657/2016 г.
Производството е по чл. 274, ал.2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК.
Частната жалба е редовна от външна страна, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимно лице, и е срещу подлежащи на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, защото счита, че цената на иска е без значение в случаи, когато се разрешава въпрос за освобождаване на страна от такси и разноски по делото.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
З. С. е подал частна касационна жалба против определение на въззивния СГС, който, като потвърдил определение на първостепенния СРС, отказал на С. да го освободи от такси и разноски по гр.д. № 80717/2015 г. по описа на СРС. Сезираният с частната касационна жалба състав на ВКС е намерил същата за недопустима, на осн. чл. 274, ал. 4 ГПК, тъй като делото е образувано по множество обективно съединени искове, всеки, от които с цена под 5000 лв.
Определението на Върховния касационен съд е правилно.
Няма спор относно цената на исковете, с които С. е сезирал първоинстанционния съд – всички те са под 5000 лв. Ограничението по чл. 280, ал. 2 ГПК засяга всички оценяеми граждански искове, независимо от правното основание и доколкото в друг нормативен акт изрично не е разпоредено нещо друго. С частната касационна жалба С. е обжалвал определение на въззивна инстанция, с което е потвърден акт на първостепенен съд, преграждащ разглеждането на делото – отказът да бъде освободен от заплащане на такси и разноски. Следователно частната касационна жалба против въззивното определение на окръжния съд е от вида на актовете, посочени в чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Тя е допустима само, ако е съобразена с правилото на чл. 274, ал. 4 ГПК относно цената и вида на иска и подлежи на предварителна селекция за допускане на обжалването според критериите по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Правилно, при това положение, съставът на ВКС е върнал частната касационна жалба на С. като недопустима. Същият цитира хипотези, в които състав на ВКС се е произнасял по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК по жалби срещу откази за освобождаване на страната от такси и разноски, когато няма ограничение за обжалваемост по см. чл. 274, ал. 4 ГПК.
В заключение, частната жалба е неоснователна, а определението, предмет на настоящото производство следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 61/21.03.2017 г. на друг тричленен състав на Върховния касационен съд, по ч.гр.д. № 565/2017 г. по описа на второ гражданско отделение
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: