1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 209
София, 25.02.2016 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 111/2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. И. Г., [населено място], приподписана от пълномощника и П. К., срещу въззивно решение №170 от 26.10.2015 г. по гр. дело №210/2015 г. на Търговищкия окръжен съд, с което е потвърдено решение №86 от 23.07.2015 г. по гр. дело №33/2015 г. на Омуртагския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу В. – Р. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ за отмяна на Заповед №168/01.07.2011г.на началника на В. – Р., с която е прекратено трудовото и правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2, предл. 2 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност старши специалист във В. – О., Р. военен сектор – област Т., В. – Р.; за заплащане на обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ, като неоснователни. Въззивният съд е приел, че ищцата е работила по трудово правоотношение при ответника. Тя е заемала единствената бройка за длъжността “старши специалист” във В. – О., Р. военен сектор – област Т., В. – Р., код дл. ниво: 40-05, код НКПД 41923007, трета категория персонал, с място на работа В. – О.. Считано от 01.07.2011г. заеманата от нея длъжност се закрива със Заповед № ОХ – 318/27.05.2011г. на министъра на отбраната. С тази заповед е реорганизирано В. – Р.. Р. военен сектор – област Т. е преобразуван в Областен военен отдел – Т. към В. – Р.. Закрит е В. – О., включващ общини О. и А. в Р. военен сектор област – Т., към който е заеманата от ищцата щатна бройка. Със Заповед №168/01.07.2011г. на работодателя по реда на чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ трудовото правоотношение с ищцата е било прекратено. Към момента на уволнението на ищцата е налице реално съкращение на щата. По принцип подборът се извършва в рамките на териториално обособената структура. След като в случая съответното обособено звено /Военен отдел – О./ е закрито изцяло подборът не е задължителен.
Ответникът по касационната жалба В. – Р. оспорва жалбата.
Жалбоподателката е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните правни въпроси: трябва ли при преценката дали има реално съкращаване на щата да се изследват същностните трудови функции на старата и новата длъжност; длъжен ли е работодателят да се съобрази с решенията на горестоящия орган като предприема прекратяване на трудовото правоотношение на определено основание и дали подборът е задължителен в рамките на обособено териториално структурно звено за отделните населени места или за цялата област, на чиято територия се намират те. Счита, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са решения на ВКС и е посочено ППВС №6/1959 г.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение №170 от 26.10.2015 г. по гр. дело №210/2015 г. на Търговищкия окръжен съд. Първите два въпроса са неотносими, защото въззивният съд е приел, че процесната длъжност е единствена в рамките на закритата териториално обособената структура на работодателя в конкретното населено място, т.е. няма стара и нова длъжност, а предметът на трудовия спор за законността на уволнението на работник или служител не включва изпълнението на задълженията по евентуално съществуващото правоотношение между работодател и негов горестоящ орган. Последният повдигнат въпрос е правнорелевантен, но не е решен в противоречие с представената практиката на ВКС, нито е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въззивният съд е съобразил задължителната съдебна практика, включително и тази представена от касатора. Според нея работодателят е длъжен да извърши подбор при закриване на отделно структурно звено, ако в оставащите структурни звена на предприятието /в същото населено място/ съществуват длъжности за същите или несъществено отличаващи се трудови функции. Работодателят обаче не е длъжен, нито може да направи подбор между работници или служители с място на работа, според трудовите договори в различни населени места, тъй като той не може едностранно да променя мястото и характера на работа, определени в сключения трудов договор.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба не трябва да се присъждат деловодни разноски, защото такива не са поискани.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №170 от 26.10.2015 г. по гр. дело №210/2015 г. на Търговищкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.