О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 209
София, 25.04.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 138 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, вр. § 74 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ бр.86/27.10.2017 г./, образувано по касационна жалба на Ж. А. Х. чрез адв. М. Н. срещу решение № 1752/18.07.2017 г. на Софийски апелативен съд /САС/, търговско отделение, пети състав по т.д. № 5585/2016 г., с което е потвърдено решение на Софийски градски съд /СГС/ „в частта, с която е осъден неправилно“. С решението на САС е потвърдено решение № 1383/08.03.2016 г. по т.д. № 8148/2013 г. на СГС в частта му, в която М. Е. Г. и Ж. А. Х. са осъдени да заплатят солидарно с [фирма], К. С. Ш. и А. Д. А. на [фирма] на основание чл.327 ТЗ вр. чл.79 ЗЗД вр. чл.304 ТЗ сумата от 89189.64 лв. – цена на доставените от ищеца на [фирма] стоки, за които са издадени фактури, описани в диспозитива на решението на СГС, със законната лихва; на основание чл.327 ТЗ вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.304 ТЗ сумата от 8042.25 лв. мораторна неустойка и са присъдени разноски. Постъпили са молби от 20.03.2018 г. и от 28.03.2018 г. от адв. М. Н., назначен за особен представител на Ж. А. Х. с искане, с оглед подадената от него касационна жалба и изложението към нея, да му бъде определен размер на адвокатско възнаграждение по реда на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и се постанови внасянето му от ответната страна – [фирма].
Касатърът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 ГПК. В изложението си излага следните въпроси: „І. Основание за допускане по въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди всички възражения и доводи на страните и да изложи мотиви по тях. ІІ. Основание за допускане по въпроса може ли при изрично посочване на страната в договора като купувач, съдът да изменя волята на страните? ІІІ. Основание за допускане по въпроса за това дължи ли се прехвърляне на собственост върху вещи на купувач по договор за продажба, срещу насрещно такова за заплащане.“
М. Е. Г. счита, че касационната жалба е основателна и следва да се допусне касационно обжалване по същата.
Ответникът – [фирма] оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
Останалите ответници не вземат становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради следните съображения:
За да постанови решението си, САС като въззивна инстанция е посочил, че страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд, препратил е към мотивите на СГС на основание чл.272 ГПК, но е изложил и свои съображения по оплакванията на въззивниците. В случая СГС по иск на [фирма] е осъдил [фирма], М. Е. Г., Ж. А. Х., К. С. Ш. и А. Д. А. да заплатят солидарно на [фирма] претендираните суми – 89189.64 лв. – цена на доставените от ищеца [фирма] на [фирма] стоки, за които са издадени и посочени в исковата молба фактури, със законната лихва; на основание чл.327 ТЗ вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.304 ТЗ сумата от 8042.25 лв. мораторна неустойка. Подадената жалба на Ж. Х. срещу решението на СГС според САС е неоснователна. Във връзка с неоснователността на тази жалба САС е изложил доводи, че между страните е сключена търговска продажба с валиден договор от 29.02.2012 г., по силата на който ищецът [фирма], като продавач е доставил на ответника [фирма] стоки и е извършил услуги за суми в общ размер 89189.64 лв., за които са издадени фактурите, индивидуализирани в исковата молба. Все според САС физическите лица М. Г., Ж. Х., К. Ш. и А. А., посочени в договора като купувачи са солидарни длъжници, което следва от разпоредбата на чл.6.2 от договора, съгласно която физическите лица изрично са заявили, че се задължават солидарно с всяко едно от дружествата – купувачи да отговарят пред продавача за изпълнението на всички задължения спрямо него, произтичащи от договора. САС е приел, че в подкрепа на този извод са и последвалите действия на страните, сключили договор за спогодба от 14.09.2012 г., в който са посочени издадените и приети фактури от [фирма], а физическите лица отново са заявили, че отговарят солидарно за дължимите суми. Според САС представените по делото фактури, приемателно-предавателни протоколи и стокови разписки установяват реалното изпълнение на задълженията по договора от страна на ищеца и са в подкрепа на изразеното становище на страните в последвалата спогодба от 14.09.2012 г. Все във връзка с неоснователността на въззивната жалба на Ж. Х. САС е приел, че са неоснователни възраженията му относно качеството му, в което е подписал договора, съответно по отношение на него дължи ли ищецът изпълнение, като САС се е позовал на договора за спогодба от 14.09.2012 г., с която страните по делото са признали съществуването на релевантни за правния спор факти, а ответниците признават и не оспорват задълженията си към ищеца по процесния договор за продажба и по същество признават, че ищецът като продавач е изпълнил задължението си точно и добросъвестно. Посочено е, че договорът е за търговска продажба и в случая дори да се приеме, че клаузата на чл.6.2 от договора не обвързва жалбоподателя /Ж. Х./, пасивната солидарност е установена по силата на чл.304 ТЗ, доколкото ответниците са поели общо задължение по търговската сделка.
Съгласно указанията на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събрани по делото доказателства. В случая така формулираните от касатора въпроси не покриват общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, формулирани са общи въпроси, без оглед на изложените мотиви от САС, вкл. с препращането към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл.272 ГПК. В този смисъл първият въпрос е некоректно поставен, доколкото изложените съображения на САС по въззивната жалба на Ж. Х. не се коментират, а се излага само твърдение за неправилност на крайния извод /по същество за неприемането му/, за основателност на предявения иск. Некоректно е поставен и вторият въпрос, доколкото няма изменение волята на страните от съда, а съобразяване с изразената такава в договора, последвалата го спогодба, с характера на сключения договор – търговска продажба и солидарната отговорност на общо поетите задължения по нея /чл.304 ТЗ/. Формулираният трети въпрос изобщо не е обсъждан, нито е релевантен в този спор. Посочената и приложена от касатора съдебна практика е по обективно неидентични казуси, при различни твърдения, изложени от страните и установени доказателства, релевантни за съответните казуси, поради което не обуславя наличие на допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, както поддържа касаторът.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
С оглед изхода на спора и по молбата на особения представител на касатора адв. М. Н., на основание чл.47 ал.6 и чл.48 ал.2 ГПК, в съответствие с чл.9 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът определя адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. на адв. М. Н. за вече извършената от него работа – подаване на касационна жалба с изложение на касационни основания, за която сума следва да бъде осъдена противната страна [фирма] /ищец пред СГС/. Поради липсата на основания за допускане на касационно обжалване и на основание чл.71 ГПК касаторът Ж. Х. дължи незаплатената държавна такса в размер на 30 лв. на ВКС /т.7 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1752/18.07.2017 г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, пети състав по т.д. № 5585/2016 г.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], № 15, ет. 1, офис № 5 да заплати на адв. М. Л. Н., [населено място], [улица], ет. 1 сумата 600 лв. /шестстотин лева/ адвокатско възнаграждение за особен представител за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Ж. А. Х. с ЕГН [ЕГН] да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 лв. /тридесет лева/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.