О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 209
София, 03.06.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2666 по описа на Върховния касационен съд за 2013 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 19.12.2012 год. по гр. д. № 837/2012 год. Благоевградският окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 13.07.2012 год. по гр. д. № 767/2009 год. на Разложкия районен съд в частта, с която са поставени в дял на В. П. описаните лек автомобил и движими вещи на обща стойност 9 772.20 лв., а в дял на С. М. – недвижимия имот на стойност 24 403 лв. и са присъдени суми за уравнение дела на първата съделителката в размер 7 315.40 лв. и вместо това е постановил друго решение, с което недвижимият имот, представляващ апартамент с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място], е изнесен на публична продан, а за делбените движими вещи е съставен и обявен окончателен разделителен протокол по предложения от експерта втори вариант, включващ два реални дяла на стойност съответно 4 872.10 лв. и 4 900.10 лв.
Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба в срок от С. М. М. с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на направените изводи относно начина на извършване на делбата. Касаторът поддържа, че неправилно съдът се е основал на диференциран подход към недвижимия имот и движимите вещи, допуснати до делба, прилагайки способа по чл. 348 ГПК относно недвижимия имот, при положение, че от делбената маса могат да се формират два реални дяла, при което се постига целта на делбата всеки от съделителите да получи реален дял.
В приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК, като са поставени правни въпроси относно способа за извършване на делбата, и по-конкретно – допустимо ли е извършване на делбата чрез публична продан, когато делбената маса съставлява съвкупност от недвижими и движими вещи и от нея могат да се формират дялове и необходима ли е еднородност на различните вещи в отделните дялове при наличие на вещи с голяма стойност. Поддържа се наличие на противоречина съдебна практика по тези въпроси, като касаторът се позовава от една страна на решение № 98 по гр. д. № 899/11 год. ІІ г. о. и решение 368 по гр. д. № 851/09 год. за неприложимост на публичната продан, а от друга сочи решение № 165 по гр. д. № 900/11 год., ІІ г. о. и решение № 258 по гр. д. № 144/11 год. ІІ г. о., въвеждащи според касатора критерий за приложимост и неприложимост на публичната продан – наличието или липсата на съгласие на страните за разпределянето на дяловете. Последната практика, според касаторът, е неправилна, тъй като законът не изключва възможността при наличие на един неподеляем недвижим имот и наличие на движими вещи делбата им да се извърши чрез разпределяне на формираните от тях реални дялове, а не задължително имотът да се изнесе на публична продан. По въпроса за изключителност на публичната продан касаторът сочи задължителна съдебна практика, в която според него въпросът за способа за извършване на делбата е разрешен противоречиво, а и е налице празнота за хипотезата, в която делбената маса се състои от недвижим имот и движими вещи, каквато е настоящата.
Ответникът по жалбата – В. Л. П., чрез адв. Сл. Л. в представен писмен отговор оспорва същата като нередовна, поддържа и становище за липса на основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Претендира заплащане на направените в настоящето производство разноски.
Върховният касационен съд в настоящият състав на ІІ г. о., като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е редовна, като указанията на въззивния съд в тази връзка са изпълнени, видно от данните по делото. Д. на ответницата, че подписът не е положен от касатора е неоснователен, тъй като данни за това твърдение не са налице, обратното – както касационната жалба, така и изложението към нея съдържат подпис на страната, като формално изискване за редовността й.
За да отмени първоинстанционното решение, с което делбата е извършена чрез разпределяне на делбените имоти, съгласно чл. 353 ГПК и да постанови ново решение, с което е постановил изнасяне на публична продан на недвижимия имот, а относно движимите вещи е съставил и обявил окончателния разделителен протокол с образуваните два реални дяла, въззивният съд е приел диференциран подход относно способа за извършване на делбата на недвижимия имот и на движимите вещи. За първия законът е придвидил възможност за възлагане в дял при определени предпоставки, при липсата на които способът за извършване на делбата е изнасяне на публична продан, съгласно чл. 348 ГПК. Относно движимите вещи основният способ за ликвидиране на съсобствеността е съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий, което в случая не е невъзможно или много неудобно, в който случай законът допуска разпределяне по чл. 353 ГПК. Въз основа на заключението на вещото лице съдът е избрал варианта за образуваните два дяла от всички движими вещи, стойността на които е максимално близка и въз основа на него е съставил и обявил в решението окончателния разделителен протокол.
Въпросът за способа за извършване на делбата в хипотезата на допуснати до делба недвижим имот и движими вещи, съсобствени след прекратяване на съпружеска имуществена общност поради развод, е релевантен към изхода на делото с оглед приетия от въззивния съд различен подход към делбените имот и вещи. Същият е обоснован от обективните данни по делото за разнородност на делбените имоти – един недвижим имот и множество движими вещи, поради което и изводите в обжалваното решение са в съответствие със задължителната съдебна практика – р. по гр. д. № 144/2011 год. ІІ г. о. В него е прието, че при разпределение по чл. 353 ГПК във всеки дял трябва да се включат по възможност еднакви по количество и вид и приблизително равни по стойност имоти, респ. максимално съответстващи по стойност на дяловете на съделителите, с оглед принципа на чл. 69, ал. 2 ЗН и спазване равенството между съделителите. И още – допустимо е разпределение на различни по вид самостоятелни имоти само, ако между страните липсва спор относно обособяването им в самостоятелни дялове, а при спор, за да се приложи чл. 353 ГПК е необходимо да се образуват еднородни дялове от делбеното имущество, каквото в този случай не е било налице с оглед спора при обособяването на самостоятелни дялове от различни по вид и предназначение имоти – жилище и гараж. Същото е и разрешението в решението с № 74 от 25.03.2013 год. по гр. д. № 744/2012 год. ІІ г. о. на ВКС относно нееднородността на допуснатите до делба имоти, при която обаче е налице възможност всеки съделител да получи реален дял и при изрично изразена воля за реално разпределение на имотите, независимо от разликите в тях – застроен и незастроен имот. В същия смисъл е и решение № 165 по гр. д. № 900/2011 год. ІІ г. о. на ВКС.
Изводите в обжалваното въззивно решение не противоречат на горната задължителна съдебна практика относно необходимостта при обособяването на реалните дялове да се включат еднакви по количество и вид, и то еднородни имоти, с оглед спазване принципа на равенство на съделителите и получаване на дял от съсобственото имущество. Несъмнено е, че включването на недвижимия имот в един от дяловете, а движимите вещи в другия е в противоречие на задължителната съдебна практика, поради което и като е отменил първоинстанционното решение, възприело този подход, и вместо това е постановил обжалваното решение, въззивният съд се е съобразил с тази практика. Поради това и релевираните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК не са налице. Не е налице и това по т. 3 с оглед наличието на съдебна практика по поставените въпроси, в т. ч. и задължителна, цитирана и от касатора, макар и интерпретирана по изложените от него съображения, които не се споделят от настоящата инстанция.
В заключение следва извода, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК и не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение. С оглед този изход касаторът следва да заплати на ответницата по касация разноски в размер на 250 лв. за платеното адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 482 от 19.12.2012 год. по гр. д. № 837/2012 год. по описа на Благоевградския окръжен съд по подадената от С. М. М. от [населено място] касационна жалба против него.
Осъжда С. М. М. от [населено място], [улица], вх. „В”, ап. 55 да заплати на В. Л. П. от [населено място], [улица] направените по делото разноски в размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: