2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 209
С., 04.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 13.09.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 420 /2010 година
Производството е по чл.248 ГПК.
С молба вх. на ВКС № 3508 от 13.04.2011 год. молителят ТД ” В.” ООД, [населено място] е поискал допълване на постановеното от касационната инстанция по реда на чл.288 ГПК определение № 236 от 11.04.2011 год., в частта му относно следващите се на страната деловодни разноски – адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 17.03.2010 год. в размер на сумата 24 630.00 лв., от които 4962.00 лв. ДДС, платени изцяло, за осъществена от адв. Б. С. защита – депозиран в срока по чл.287, ал.1 ГПК отговор на касационната жалба.
Ответната по молбата страна не е взела становище по основателността и.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид изложеното и данните по делото, намира:
Молбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
С постановеното по реда на чл.288 ГПК определение № 236 от 11. 04. 2011 год. по т.д.№ 420/2011 год. ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивския апелативен съд № 31 от 20. 01. 2010 год., по в.гр.д.№ 456/2009 год. по подадената от [фирма] касационна жалба вх. № 1223/ 26. 02. 2010 год., като е пропуснал да се произнесе по бланкетно въведеното от ответника искане за присъждане на деловодните разноски за това производство.
Разгледано по същество, искането е неоснователно, поради следното:
Видно от депозирания по реда на чл.287, ал.1 ГПК от настоящия молител [фирма], [населено място], чрез адв. Б.С., отговор на касационната жалба, последният е поискал отговорността за деловодните разноски за производството по преценка достъпа до факултативен касационен контрол да бъде възложено на касатора, позовавайки се на неоснователност на искането за допускане на касационното обжалване.
Тези деловодни разноски, обаче не са били нито изрично конкретизирани по размер, нито е представено писмено доказателства, удостоверяващ извършването им от страната.
Едва с молба вх. № 5241/ 01.06.2010 год., т.е. значително след преклузивния срок по чл.287 ГПК молителят [фирма] е представил документ – договор за правна помощ за осъществената от ад. Боян С. от АК ”Б.,С. и Т.”- [населено място] защита и съдействие по делото, според който на последния е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата 24 630 лв. .
Следователно съобразени – момента на удостоверяване на направените деловодни разноски и прекратителния срок за отговор на касационната жалба, при въведеното с чл.284, ал.3, т.3 ГПК, във вр. с чл.287, ал.1 ГПК изискване, обосновават правен извод, че искането е неоснователно.
Водим от тези съображения и на осн. чл.248, ал.1 ГПК настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение, като неоснователно, искането на ТД [фирма], гр.П., заявено чрез адв. Б.С., за заплащане на сумата 24 630.00 лв./ двадесет и четири хиляди шестстотин и тридесет лева/ деловодни разноски, направени от страната в производството по чл.288 ГПК, по т.д.№ 420/2010 год. на второ търговско отделение на ВКС.
ОПРЕДЕЛНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: