Определение №209 от 4.12.2018 по ч.пр. дело №4090/4090 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№209

София, 04.12.2018 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като изслуша докладваното от съдия Маринова ч.гр.д. № 4090 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 8389/01.10.2018 г. на П. К. К. против определение № 204 от 21.09.2018 г. по гр.д. № 199 по описа за 2018 г. на Върховен касационен съд, с което е върната частната му жалба против определение № 378 от 11.07.2018 г. по същото дело, с което не е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 1676 от 13.11.2017 г. по възз.гр.д. № 1573 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Варна.
Жалба съдържа оплаквания за недопустимост и неправилност на съдебния акт. Въведени са искания и доводи по същество на спора.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Л. К. Д., чрез адв. С. С., в който се поддържа, че жалба е неоснователна.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Мотивите за това са следните:
С определение № 378 от 11.07.2018 г. по гр.д. № 199 по описа за 2018 г. Върховния касационен съд е извършил преценка по чл. 288 ГПК и е приел, че не е налице основание за допускане до касационно обжалване на въззивно решение № 1676 от 13.11.2017 г. по възз.гр.д. № 1573 по описа за 2017 г. на Окръжен съд – Варна.
Определението по чл.288 ГПК, с което не се допуска касационно обжалване на въззивно решение, не е преграждащо развитието на производството определение по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Съобразно уредбата по действащия ГПК от 2007 г. подадената от страната касационна жалба не обвързва касационната инстанция с проверка на нейната основателност. ВКС има правомощието да провери дали са налице изчерпателно посочените в закона условия за това – чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Тези условия представляват специални основания за допускане на жалбата до разглеждане по същество и имат ролята на критерии за достъп до касационно обжалване. В производството по чл.288 ГПК съдът преценява именно наличието на критериите за разглеждане на касационната жалба по същество. Произнасянето му не подлежи на инстанционен контрол, аргумент за което е и нормата на чл.296, т.3 ГПК, според която въззивното решение влиза в сила с постановяване на определение по чл.288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване.
Ето защо атакуваното определение № 104 от 21.09.2018 г. по гр.д. № 199 по описа за 2018 г., с което е върната частната жалба на П. К. К. против определение № 378 от 11.07.2018 г., постановено по реда на чл. 288 ГПК по същото дело, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Във връзка с оплаквания на жалбоподателя в допълнение следва да се посочи, че същите са свързани предимно с искането за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и преразглеждането на спора по същество, поради което са извън предмета на настоящото производство. По отношение на твърденията, че предходният състав не е бил безпристрастен при постановяване на атакуваното определение, следва да се отбележи, че изцяло в негова компетентност е било да се произнесе по процесуалната допустимост на подадената частна жалба с вх. № 6802 от 16.07.2018 г. Преценката му обаче подлежи на контрол по реда на чл.274, ал.2, изр.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 ГПК пред друг състав на ВКС, поради което е образувано и настоящото производство и с това е гарантирано правото на защита на страната. Оплакването, че предходният състав веднъж е отразил в определението по чл.288 ГПК, че подадената касационна жалба е допустима, а след това не е допуснал касационно обжалване, е несъстоятелно. Преди да се произнесе по наличие на основанията за допускане на касационна проверка, съдът е длъжен да извърши преценка дали самата жалба е редовна и процесуално допустима и именно това е имал предвид съдът в мотивите на определение № 378 от 11.07.2018 г. по гр.д. № 199 по описа за 2018 г. на Върховния касационен съд. Недопустимо е и направеното искане за спиране на изпълнението на въззивното решение до разглеждане на касационната жалба по същество. На първо място преценката по чл.288 ГПК не подлежи на проверка, а с постановяване на определение по чл.288 ГПК, с което не се допуска касационно обжалване въззивното решение влиза в сила на основание чл.296, т.3 ГПК.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 204 от 21.09.2018 г. по гр.д. № 199 по описа за 2018 г. на Върховен касационен съд на Република България, I-во гражданско отделение.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ

Scroll to Top