О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 209
гр. София, 06.12.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. дело № 4357 по описа за 2019 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 ГПК, образувано по частната жалба на Д. М. Д. от [населено място] против определение № 114 от 20.05.2019 год. по гр. д. № 1614/2019 год. на ВКС, І г. о., с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу въззивното решение № 1831 от 6.11.2018 год. по в. гр. д. № 1365/2018 год. на Варненския окръжен съд и производството пред касационната инстанция е прекратено, като жалбоподателят е осъден да заплати на Г. С. Г. направените в него разноски в размер на 500 лв.
Жалбоподателят поддържа оплакване за незаконосъобразност на обжалваното определение по изложените съображения относно цената на предявените искове, с искане то да бъде отменено и делото се върне на предходния състав на ВКС за разглеждане на касационната жалба.
Ответникът по частната жалба Г. С. Г., чрез пълномощника му адв. М. С., поддържа становище за неоснователност на подадената частна жалба поради правилния извод в обжалваното определение за цената на предявените искове под определения в закона минимум за допускане на касационен контрол на въззивното решение. Претендира присъждане на направените в настоящето производство разноски.
Другите ответници по частната жалба не са взели становище.
Върховният касационен съд в настоящият си състав, като взе предвид доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е подадена от легитимирана страна в производството, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което и настоящето производство е процeсуално допустимо.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:
Предходният състав на ВКС е констатирал, че подадената от настоящия жалбоподател на 7.12.2018 год. касационна жалба против въззивното решение по гр. д. № 1365/2018 год. на Варненския окръжен съд е недопустима поради цената на исковете, по които е постановено решението, под предвидения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК /в редакция след изм. с ДВ бр. 86/2017 год./ размер от 5 000 лв. Прието е, че исковете по чл. 75 и чл. 76 ЗС не са сред предвидените в горната разпоредба изключения. Чрез тях се защитава владението като фактическо състояние, а не като собственическо правомощие, без да се изследва кому принадлежи вещното право, независимо от факта, че тези искове са на разположение и на собственика на недвижимия имот. Когато собственик предявява иск по чл. 75 или чл. 76 ЗС, той се брани срещу смутеното упражняване на фактическата власт, вкл. отнемането й, правото му на собственост не става предмет на делото и сила на пресъдено нещо по въпроса за принадлежността му не се формира, докато изключението по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК визира искове за собственост и други вещни права – т. е. такива, при които принадлежността на вещното право става част от предмета на делото, каквито са исковете по чл. 108 ЗС и чл. 124, ал. 1 ГПК.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, в редакцията след изменението с ДВ бр. 86/2017 год., предвижда обективен критерий, изключващ касационното обжалване на въззивно решение при цена на иска до 5 000 лв. за гражданските дела. Цената на предявените от жалбоподателя искове по чл. 75 и чл. 76 ЗС се определя на основание чл. 69, ал. 1, т. 3, вр. с т. 2 ГПК в размер на 1/4 от данъчната оценка, а ако няма такава – пазарната цена на вещното право. Въз основа на приложеното по делото удостоверение за данъчната оценка на имота, правилно предходният състав на ВКС е приел, че цената на исковете възлиза на сума под 5 000 лв. за всеки от тях – на първоначално заявената като спорна площ от 60 кв. м. тя е в размер на 843 лв., а на станалите предмет на решението 45 кв. м. – 632.25 лв. Поради това и постановеното по тях въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно цитираната разпоредба. Това обосновава недопустимост на подадената срещу него касационна жалба, поради което и обжалваното определение на предходния състав, с което същата е оставена без разглеждане и производството по нея е прекратено, е постановено в съответствие със закона и следва да се потвърди.
Доводите на жалбоподателя за определяне цената на исковете на основание пазарната цена на спорния имот, както и за събиране на доказателства в тази връзка, са преклудирани. Съгласно чл. 70, ал. 1 ГПК цената на иска се посочва от ищеца, сега жалбоподател, като по този въпрос най-късно в първото заседание по делото спор може да се повдигне от ответника или служебно от съда. Данни за несъответствие на посочената цена с действителната такава няма по делото, поради което и е недопустимо с настоящата жалба да се поставя въпрос за цената на исковете.
С оглед изхода на настоящето производство жалбоподателят следва да заплати на ответника Г. С. Г. направените разноски в размер на 300 лв., представляващи заплатеното адвокатско възнараждение по представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 114 от 20.05.2019 год. по гр. д. № 1614/2019 год. на ВКС, І г. о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Д. М. Д. срещу въззивното решение № 1831 от 6.11.2018 год. по в. гр. д. № 1365/2018 год. на Варненския окръжен съд и е прекратено касационното производство.
Осъжда Д. М. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], № 177 да заплати на Г. С. Г. разноски в размер на 300 лв. /триста лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: