1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 209
гр.София, 06.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
пети юли две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 5420/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.248 ГПК.
С определение № 507/ 11.05.2017 г., постановено по настоящето дело, Върховният касационен съд не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 737 от 18.05.2016 г. по гр.д.№ 896/ 2016 г., с което са отхвърлени предявените от Й. Х. Й. – П. против Е. г. „П.”, [населено място], искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 154/ 29.10.2012 г. на директора на Е. г. „.П.”, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител, общообразователен учебен предмет в гимназиален етап – Български език и литература” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер 6 544,80 лв. С определението Й. Х. Й. – П. е осъдена да заплати на Е. г. „П.” 1 660 лв разноски по касационното производство, съставляващи платено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор срещу касационната жалба и изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК.
Ищцата Й. Х. Й. – П. е поискала това определение да бъде изменено в частта за разноските. Счита, че заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение за защита в касационното производство е прекомерно с оглед сложността на делото. Излага и доводи, че плащането не е надлежно доказано с документи. Искането е възнаграждението да бъде „редуцирано до законосъобразния размер”.
Е. г. „П.” оспорва молбата и моли същата да не бъде разглеждана по същество, тъй като е подадена след изтичане на законоустановения срок. Евентуално излага съображения за неоснователност на молбата като поддържа, че ищцата не е направила в срок възражение по чл.78 ал.5 ГПК, както и че платеното възнаграждение за адвокатска защита в касационното производство не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, а е в рамките на предвидения от Наредба № 1 (за минималните размери на адвокатските възнаграждения) минимум.
Съдът намира молбата за допустима. Определението, с което не е допуснато касационно обжалване, е окончателно и влиза в сила от датата на постановяването му – 11.05.2017 г. Искане за изменянето му в частта за разноските може да бъде направено в едномесечен срок (до 11.06.2017 г. – чл.248 ал.1 вр. чл.60 ал.3 ГПК), но тъй като 11.06.2017 г. е неприсъствен ден (неделя), срокът изтича на 12.06.2017 г. (чл.60 ал.6 ГПК). Молбата е постъпила в съда на тази дата и срокът за подаването й не е пропуснат. Тъй като окончателният акт, чието изменение се иска, е постановен в закрито съдебно заседание и страните не са имали възможност да се запознаят с доказателствата за сторените в производството разходи и да заявят възражения, искането за приложение на чл.78 ал.5 ГПК може да бъде направено и с молбата по чл.248 ал.1 ГПК. Тази молба е допустима.
Разгледана по същество обаче, същата е неоснователна.
Платеното от ответника Е. г. „П.” възнаграждение за адвокатска защита в касационното производство е удостоверено с договор за правна защита и съдействие № [ЕГН]/ 12.12.2016 г. В договора изрично е посочено, че възнаграждението е платено изцяло и в брой при подписването му. Затова неоснователно ищцата поддържа, че плащането не е документално доказано – в този случай договорът служи за разписка и е достатъчно доказателство за извършеното плащане (т.1 от Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/ 2012 г., ОСГТК, ВКС).
В договора е удостоверено, че договореното възнаграждение е 1 660 лв, от които 500 лв за защита по иска по чл.344 ал.1 т.1 КТ, 500 лв за защита по иска по чл.344 ал.1 т.2 КТ и 660 лв за защита по иска по чл.344 ал.1 т.3 КТ. Изрично е посочено, че възнаграждението се уговаря за изготвяне на отговор на касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване, без явяване в съдебно заседание. Съгласно чл.9 ал.3 вр. чл.7 ал.1 т.1 и ал.2 т.3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в този случай адвокатското възнаграждение не може да бъде уговорено в размер по-малък от ? от 420 лв за защита по иска по чл.344 ал.1 т.1 КТ, ? от 420 лв за защита по иска по чл.344 ал.1 т.2 КТ и ? от 657,24 лв за защита по иска по чл.344 ал.1 т.3 КТ, общо 1 122,93 лв. Под този размер възнаграждението не може да бъде уговорено, а до този размер то може да бъде намалено, ако делото не съставлява фактическа или правна сложност. Процесният случай не е такъв, тъй като в касационната си жалба ищцата е направила както възражения срещу фактическите установявания на инстанцията по същество (а те касаят повече от три отделни дисциплинарни нарушения, за всяко от които страните са ангажирали и писмени, и гласни доказателства), така й срещу правните й разрешения. Като касационен жалбоподател ищцата е поставила повече от десет правни въпроса като общо основание за допускане на обжалването и е обосновала наличието на всички допълнителни основания по т.1 – т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК. Защитата срещу нейните доводи изисква сериозни усилия, които са намерили адекватно отражение в представения от ответника отговор. Изложеното обуславя извод, че делото е с фактическа и правна сложност и че платеното адвокатско възнаграждение за защита по него в размер с около 1/3 в повече от законовия минимум не е прекомерно.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Й. Х. Й. – П. за изменение на определение № 507/ 11.05.2017 г. на Върховния касационен съд, ІV гражданско отделение, постановено по гр.д.№ 5420/ 2016 г., в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: