О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 209
гр. С.,07.03.2011г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Първо гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и единадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 1211/ 2010 г. по описа на Първо гражанско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
А. Х. М. е обжалвал въззивното решение на Ш. окръжен съд 22.03.2010г. по гр.д.№ 7/2010г.
Касационната жалба е с обжалваем интерес над 1000лв., подадена е в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ал.1 и 2 ГПК и към нея има приложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответникът К. Х. К. не е подал писмен отговор по реда на чл.287 ГПК.
Шуменският окръжен съд е потвърдил решението на Ш. районен съд № 548 от 26.10.2009г. по гр.д.№ 138/2009г. , с което е отхвърлен предявения иск по чл.108 ЗС.
Въззивният съд е приел, че ищецът А. Х. М. не е собственик на спорния имот – апартамент № 9 на третия етаж в[населено място], [улица], тъй като праводателят му не е бил собственик, а ответникът владее имота въз основа на валидно сключен договор и не са налице кумулативните предпоставки за уважаване на предявения ревандикационен иск.
Изводите на съда се основават на направено възражение от ответника в първото съдебно заседание и представени от него след това писмени доказателства при неподаден на отговор по исковата молба в срока по чл. 131 ал.1 ГПК. Въззивният съд е приел, че възможността за представяне на нови доказателства не се е преклудирала след изтичане на срока за отговор, защото въпреки направените от ответника възражения по твърдяните от ищеца обстоятелства и позоваването във връзка с тях на решение на Ш. районен съд по гр.д.№ 1010/2002г. , първоинстанционният съд не е изпълнил задълженията си по чл.146 ал.2 ГПК да му укаже, че не ангажира доказателства за установяване на твърденията си.
При тези мотиви поставеният в изложението за допускането на касационното обжалване въпрос дали след изтичането на преклузивния срок по чл.131 ГПК е допустимо да се правят възражения по съществото на спора и да се приемат писмени доказателства във връзка с тези възражения, които не са нововъзникнали и без да е налице извинителна причина, е от значение за решаването на делото. В представеното от касатора влязло в сила решение на Р. окръжен съд №10 по гр.д.№ 6/2000г. е прието, че съгласно чл.133 ГПК когато ответникът не подаде писмен отговор в едномесечен срок , не вземе становище и не направи възражения, той губи възможността да направи това по – късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Следователно налице е противоречие в практиката на съдилищата по приложението на разпоредбата на чл.133 ГПК и е налице основанието на чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска касационно обжалване на въззивното решение на Ш. окръжен съд от 22.03.2010г. по гр.д.№ 7/2010г.
Указва на касатора на основание чл.18 ал.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 197лв. и в същия срок да представи вносния документ по делото, в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване след внасянето на държавната такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: