1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 209
гр.С., 08.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б.,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
трети февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Кр. Харизанова гр.д.№ 240/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на А. М. А. и на Ш. М. А. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Б. апелативен съд № 71 от 28.10.2009 г. по гр.д.№ 168/ 2009 г. С посоченото решение е потвърдено решение на Б. окръжен съд по гр.д.№ 674/ 2008 г., като по този начин жалбоподателите са осъдени да заплатят на Н. П. А. солидарно сумата 12 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, причинени й на 23.04.2007 г., със законната лихва от датата на увреждането и разноски по делото.
В изложенията на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателите, че решението е „постановено по спор по съществен материалноправен въпрос – размера на обезщетението за неимуществени вреди …., както и по процесуалноправен въпрос, който спор е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС”. Конкретен правен въпрос, на който да е отговорено с въззивното решение, не е формулиран. Искането е за допускане на касационно обжалване на решението.
Ответникът по касация не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът е длъжен да формулира въпрос, който обуславя правните изводи на въззивния съд и който е решен в противоречие с практиката на ВКС, по който има противоречива практика или който има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Служебното повдигане на правни въпроси от касационната инстанция, извън хипотезите, в който съществува възможност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, не е възможно.
В настоящия случай жалбоподателите не са формулирали в изложението си никакъв правен въпрос, който да е от значение за изхода от конкретното дело. Посочили са, че има спор за размера на обезщетението за неимуществени вреди, но това не съставлява формулиране на въпрос по чл.280 от ГПК. Освен това са изложили възраженията си срещу мотивите на въззивния съдебен акт, в частта, в която съдът не е уважил възражението им за съпричиняване на вредите от страна на ищцата Н. А.. И това не е въпрос по чл.280 от ГПК – в производството по чл.288 от ГПК съдът не може да проверява верни и обосновани ли са фактическите констатации на въззивния съд. Такава проверка може да се извърши само ако жалбата бъде допусната до обжалване и след провеждане на открито съдебно заседание, в което да се изслушат становищата на страните. В конкретния случай обаче обжалването не следва да бъде допуснато, тъй като касаторите не са изложили конкретен правен въпрос, който да има значението по т.1 – 3 на ал.1 на чл.280 от ГПК.
По изложените съображения настоящият състав на Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Б. апелативен съд № 71 от 28.10.2009 г. по гр.д.№ 168/ 2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: