О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 209
С., 08.05. 2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 1489/2019 год.
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Г. С. С., подадена чрез адв. К. К., срещу определение № 3699 от 27.11.2018г., постановено по ч.гр.д.№ 5410/2018 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение № 545 от 03.05.2018г., постановено по гр. д. № 160/2018г. на Софийския окръжен съд, с което е върната исковата му молба и производството по делото е прекратено.
В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, като постановен в противоречие със събраните по делото писмени доказателства. Жалбоподателят развива доводи, че двете предходни съдебни инстанции не взели предвид обстоятелството, че на 20.04.2018г. – 5 дни преди изтичане на срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба, била подадена молба от ищеца за удължаване на срока за изпълнение на дадените указания, по която липсвало произнасяне. Предвид изложеното счита, че с отправеното до съда искане е спазен даденият седмодневен срок и неправилно без да се произнесе по тази молба съдът е върнал исковата молба. Искането му е за отмяна на въззивното определение и връщане на делото на Софийския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал.1 ГПК по въпроса: „ Преди да върне исковата молба, въззивната или касационна жалба, в случаите когато тя не отговаря на изискванията за редовност по чл. 127 ГПК, чл. 260 ГПК или чл. 284 ГПК, когато от страна на ищеца е имало искане с изложени уважителни причини за удължаване на срока за изпълнение на указанията на съда за отстраняване на нередовностите, следва ли съдът първо да се произнесе по искането по чл. 63, ал.1 ГПК с изричен съдебен акт и едва след това да прекрати производството или може направо да прецени искането за неоснователно и веднага да върне исковата молба, респективно жалбата?“ Позовава се на определение № 77 от 08.02.2017 г. на ВКС по ч.т.д. № 228/2017г. на I т.о., на определение № 27 от 20.01.2016 г. на ВКС по ч.т.д. № 2846/2014г. на I т.о. и на определение № 15 от 13.01.2015 г. на ВКС по гр.д. № 6249/2014г. на IV г.о., за да обоснове поддържаното противоречие.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 3, т. 1 ГПК.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Пред Софийския окръжен съд е предявен иск от Г. С. С. срещу „ В.“ Е. с правно основание чл. 415, във връзка с чл. 422 от ГПК с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 300 000 лева, представляваща даден и невърнат заем от длъжника. С разпореждане № 401 от 04.04.2018 г. съдът оставил исковата молба без движение, като указал на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да приведе петитума на молбата в съответствие с изложените в нея фактически твърдения; да внесе държавна такса в размер на 6 000 лева или 12 000 лева, в зависимост от тезата, която поддържа; да представи пълномощно за адвокат К. или ищецът лично да приподпише исковата молба. Видно от приложената разписка на лист 20 от делото съобщението е било връчено на адреса на ищеца, посочен в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, на неговата майка Л. С. на 18.04.2018 г., като до постановяване на определението за връщане на исковата молба на 03.05.2018 г. указанията на съда не били изпълнени. В определение № 545/03.05.2018 г. Софийският окръжен съд констатирал, че срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на 25.04.2018 г., а по делото няма данни указанията да са били изпълнени и върнал исковата молба.
След постановяването на определението по делото е приета молба с вх. № 3501/ 3.05.2018 г., с клеймо 26.04.2018 г., от адвокат К. К., в която е направено уточнение на основанието на иска, представено е пълномощно и е поискано продължаване на срока за внасяне на държавна такса. По делото постъпила и молба, заведена с вх. № 4098 от 28.05.2018г., с клеймо от 20.04.2018г., доставена с куриер на 25.05.2018г., подадена лично от ищеца с искане за продължаване на срока за изпълнение на указанията поради липса на връзка с упълномощения адвокат.
При тези данни въззивният съд е обосновал, че неотстраняването на нередовностите на исковата молба в указания от съда срок е винаги основание за връщането на молбата, освен в случаите, когато е било постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, каквото в конкретния случай не е налице. Съобразил е, че молбата, подадена от адвокат К., с която са изпълнени част от указанията е била изпратена с куриерската фирма „Е.“ на 26.04.2018 г. – един ден след изтичането на едноседмичния срок, който е изтекъл в присъствен ден- 25.04.2018г., поради което не следва да бъде обсъждана. Посочил е също, че в другата молба за продължаване на срока, която е пътувала до своя адресат 35 дни и е пристигнала по едно и също време с въззивната частна жалба, не са посочени никакви сериозни причини, които могат да бъдат основание за удовлетворяването й, а и съдът не е бил длъжен да се произнесе по нея след като вече е постановил своя акт. С оглед на тези съждения е приел обжалваното прекратително определение за правилно.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със: задължителната практиката на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно.
В настоящия случай жалбоподателят не поставя правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. Формулираният в изложението въпрос не е обуславящ решаващите изводи на съда, тъй като какъвто и отговор да бъде даден по него, това не би обосновало различен краен извод, доколкото съдът е обсъдил молбата по същество в определението си и е обосновал извод за нейната неоснователност, тъй като в нея не били посочени никакви сериозни уважителни причини, които да обосноват удовлетворяването й. Оплаквания срещу тези констатации не са наведени.
Обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен правен въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в частната касационна жалба.
В обобщение не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3699 от 27.11.2018г., постановено по ч.гр.д.№ 5410/2018 г. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: