Определение №209 от 9.4.2009 по ч.пр. дело №221/221 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
 
№ 209
 
София, 09.04.2009 година
 
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести април две хиляди и девета година в състав:
 
 
      ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
                 ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
                                       ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
 
при секретар
и с участието  на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева 
ч. т. дело № 221/ 2009   год.
 
Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба “Ч“АД – гр. С. срещу Определение № 16 от 14.І.2009г. по ч.гр.д. № 12/ 2009 г. на Пернишки окръжен съд, с което е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 19 767/ 23. ХІІ.2008 г. Жалбоподателят излага, че определението е неправилно, тъй като е налице отказ на първоинстанционния съд да издаде изпълнителен лист, затова фактически частната жалба е била срещу прекратяването на първоинстанционното производство, като са идентични правните последици на отказа да се издаде изпълнителен лист и обезсилването на издадена заповед за изпълнение. Иска определението да се отмени.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 ГПК, тъй като се обжалва въззивно определение, с което е оставена без разглеждане частна жалба срещу първоинстанционно определение, както и че частната жалбата е допустима, като подадена в срок, и е редовна.
С обжалваното определение е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 19 767/ 23. ХІІ.2008 г., подадена от “Ч“АД – гр. С.. Съдът е посочил, че няма постановено от първоинстанционния съд определение от 5. ХІІ.2008 г. по гр.д. № 5114/ 2008 г., с което да е обезсилена заповед за изпълнение срещу длъжник К. Иванов В. (починал), което се сочи в частната жалба. Поради липса на предмет на обжалване, въззивноото производство е прекратено и частната жалба е оставена без разглеждане.
Определението е правилно. Когато първоинстанционният съд е констатирал, че длъжникът К. Иванов В. е бил починал на 2.ІХ.2006 г. – преди заявлението от 11.ІХ.2008 г. за издаване на заповед за изпълнение, първоинстанционният съд е отказал издаването на изпълнителен лист и не се е произнесъл по издадената на 11.ІХ.2008 г. заповед за изпълнение (не я е обезсилил, отменил и т.н.). Поради това не може да се приеме, че като е обжалвал определение от 5. ХІІ.2008 г. за обезсилване на заповед за изпълнение, каквото не е постановено, то фактически жалбоподателят бил обжалвал определението за прекратяване на първоинстанционното производство, поради това, че са идентични правните последици на отказа да се издаде изпълнителен лист, и обезсилването на издадена заповед за изпълнение.
Дори да се приеме, че е налице съдебен акт на първоинстанционния съд, с който да е обезсилена заповедта за изпълнение, който да е следвало да бъде проверен от вззивния съд, частната жалба е неоснователна и по същество.
По въпроса може ли да се издаде заповед за изпълнение срещу ненадлежна страна – длъжник, починал преди подаване на заявлението от взискателя и следва ли да се конституират в заповедното производство наследниците му – Върховният касационен съд се е произнесъл с Определение № 356 от 31. ХІІ.2008 г. по ч.т.д. № 330/ 2008 г., Определение № 456 от 19. ХІІ.20089 г. по ч.т.д. № 487/ 2008 г., Определение № 485 от 30. ХІІ.2008 г. по ч.т.д. № 506/ 2008 г. на ВКС, Определение № 464 от 22. ХІІ.2008 г. по ч.т.д. № 510/ 2008 г., Определение № 403 от 25. ХІ.2008 г. по ч.т.д. № 409/ 2008 г, Определение № 131 от 4.ІІІ.2009 г. и др. Посочените определения са постановени от състави на ВКС по частни жалби по реда на чл. 274 ал. 3 ГПК, затова се включват в практиката на ВКС по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, която е задължителна за съдилищата. Разглеждайки частната жалба по посочените дела, ВКС е уеднаквил противоречивата практика на съдилищата по изложения въпрос и е приел, че при починал длъжник преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, съдът няма задължение да конституира наследниците му, а следва да прекрати заповедното производство и ако е издадена заповед за изпълнение – да я обезсили на основание чл. 415 ал. 2 ГПК.
С оглед изложеното Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
 
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
 
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 16 от 14.І.2009г. по ч.гр.д. № 12/ 2009 г. на Пернишки окръжен съд, с което е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 19 767/ 23. ХІІ.2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 
 

Scroll to Top