О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 209
гр.София, 22.04.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на девети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 798/2008 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Н. А. от гр. К., подадена чрез процесуалния му представител адвокат Д. Аврамов от АК-Хасково срещу решението на Пловдивския апелативен съд № 347/30.06.2008 год., постановено по в.гр.дело № 1161/2007 год. С това решение апелативният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Кърджалийския окръжен съд № 201/11.10.2007 год. по гр.дело № 207/2007 год., с което е отхвърлен предявеният от ищеца-касатор срещу Г. И. И. от гр. К. иск по чл.254 ГПК/отм./, с който се иска да се приеме за установено, че ищецът не дължи сумата 20 400 лева по издадения в полза на ответника по реда на чл.237, б.”е” ГПК/отм./ изпълнителен лист от 26.10.2000 год. въз основа на запис на заповед от 24.04.2000 год., подписан от С. А. с падеж 31.05.2000 год.
В касационната жалба се правят оплаквания, че постановеното въззивно решение е неправилно поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че в противоречие с процесуалните правила относно разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса по иска по чл.254 ГПК/отм./ съдът е приел, че ищецът не е оборил твърдението на ответника относно наличието на договор за заем за сумата посочена в процесния запис на заповед. Навеждат се доводи, че твърдейки наличието на каузална сделка по чл.240 ЗЗД, по повод на която е издаден записът на заповед, в тежест на ответника е да докаже, че е предал реално на ищеца в заем сумата 20 000 лева, каквито доказателства по делото липсват.
В допълнително изложение към касационната жалба, като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. Поддържа становище, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуални въпроси относно предмета на иска по чл.254 ГПК/отм./, разпределяне на доказателствената тежест между страните в процеса при установяване на каузалните отношения, по повод на които е издаден процесния запис на заповед и в тази връзка-реалното предаване на сумата по твърдяния договор за заем, чието вземане обезпечава. Твърди се, че посочените въпроси са решени от апелативния съд в противоречие с постоянната практика на ВКС и останалите съдилища и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Позовава се на приложени към касационната жалба решение № 37/25.06.1969 год. по гр.дело № 32/1969 год. на ОСГК на ВС, решение № 32/22.02.2008 год. по в.гр.дело № 1065/2007 год. на Пловдивския апелативен съд и решение № 557/26.06.2007 год. по т.дело № 199/2007 год. на ВКС-ТК.
Ответникът по касационната жалба Г. И. И. от гр. К. не ангажира становище относно допустимостта на касационната жалба и основателността на направените оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК. Преценката относно наличието за основания за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуален въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
С обжалваното решение апелативният съд е оставил в сила първоинстанционното отхвърлително решение, като е направил извода за неоснователност на предявения от касатора иск по чл.254 ГПК/отм./. Прието е, че при липса на някой от задължителните реквизити по чл.535 ТЗ, които отнемат менителничния характер на записа на заповед, съдът следва да установи дали съществува вземането по сделката, която обезпечава. Направен е извода, че ищецът следва да обори твърденията на ответника, че процесният запис на заповед обезпечава вземането му по сключен между страните договор за заем за сумата 20 000 лева, за която е издаден изпълнителния лист, което не е направено.
Въззивното решение съдържа произнасяне от страна на апелативния съд по съществен материалноправен въпрос относно дължимостта на вземането, което е оспорено от ищеца с предявения отрицателен установителен иск и връзката между записа на заповед и твърдяното каузално правоотношение по договор за заем като причина за издаването му, както и свързания с това съществен процесуален въпрос за разпределението на доказателствената тежест между страните в производството по чл.254 ГПК/отм./ с предмет установяване несъществуване на вземането по издадения въз основа на записа на заповед изпълнителен лист.
Така поставения съществен процесуален въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с постоянната практика на ВКС по приложението на чл.254 ГПК/отм./, според която в производството по този иск взискателят по издадения изпълнителен лист следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът-възраженията си срещу това вземане. За разпределението на доказателствената тежест е без значение каква процесуална роля заема страната в процеса – т.е. не зависи от качеството й на ищец или ответник, а от отношението й към спорното право – дали страната твърди, че то съществува или отрича съществуването му. В този смисъл е р. № 727/05.07.2006 год. по т.дело № 250/2006 год. на ВКС-ТК, р. № 646/09.06.2005 год. по т.дело № 973/2004 год. на ВКС-ТК, р. № 1221/30.11.2000 год. по гр.дело № 1305/2000 год. на ВКС-V г.о. и др.
Налице е противоречие с практиката на ВКС и при разрешаването на съществения материалноправен въпрос. С оглед твърдението за наличие на договор за заем/който е реален договор по смисъла на чл.240 ЗЗД/ послужил като основание за издаване на записа на заповед, подлежи на установяване с всички допустими по ГПК доказателствени средства реалното предаване на сумата от заемодателя на заемателя, в който смисъл е р. № 37/25.06.1969 год. по гр.дело № 32/1969 год. на ОСГК на ВС, р. № 557/26.06.2007 год. по гр.дело № 199/2007 год. на ВКС-ТК и др.
По изложените съображения следва да се допусне касационно обжалване на постановеното въззивно решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК и след внасяне на следващата се държавна такса съгласно чл.18, ал.2 от Тарифата за държавните такси, делото да се насрочи в открито съдебно заседание за разглеждане на касационната жалба.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд № 347/30.06.2008 год. по в.гр.дело № 1161/2007 год.
Указва на жалбоподателя да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 408/четиристотин и осем/лева, след което делото да се насрочи в открито съдебно заседание за разглеждане на касационната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: