Определение №209 от по гр. дело №1010/1010 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е
 
№ 209
 
София 09.03.2010
 
 
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 2 март 2010 година , в състав:
 
       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА                                                  
                ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
                                                                    БОНКА ДЕЧЕВА
 
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1010/09 година по описа на ВКС, І г.о.  и за да се произнесе, взе предвид :
 
 
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Е. Н. К., приподписана от пълномощника му адв. Д. М. , против решение № 134 от 31.03.2009 г. по в.гр.д. № 192/09 г. на Русенския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 146 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 2779/08 г. на Русенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Е. Н. К. против Н. К. И. иск по чл. 82, ал.2 СК / отм./ за заплащане на издръжка в размер на 80 лв. месечно за периода 24.09.2008 г. до 24.09.2010 година. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Жалбоподателят сочи, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, тъй като същото противоречи на практиката на ВКС, която изисква по искове за присъждане на издръжка да се съобразява обективната възможност на родителя да придобива доходи. Позовава се на ППВС № 5/70 г., решение № 991/72 г. на ІІ г.о. на ВС, и решение № 1763/08 г. по гр.д. № 9015/07 г. на Варненския районен съд.
В писмен отговор ответникът по касация Н. К. И. чрез своя пълномощник адв. М. Б. изразява становище, че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени данните по делото във връзка с навадените доводи по допустимостта на касационното обжалване, намира:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е посочил, че задължението на родителя да заплаща издръжка на пълнолетните си деца, които учат, не е безусловно и се дължи доколкото даването й не съставлява особено затруднение за него. След преценка на данните за материалното и семейно състояние на ответника съдът е приел, че не е установено той да има доходи или друго имущество, от които да се издържа и да отделя средства за издръжка на пълнолетното си дете. Съобразен е фактът, че ответникът има друго дете, малолетно, по отношение на което задължението му за издръжка е безусловно и приоритетно.
Същественият по иска за издръжка с правно основание чл. 82, ал. 2 от СК материалноправен въпрос относно възможността на родителят да доставя издръжка, не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата. В ППВС № 5/ 70 г. е посочено принципното положение, че възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и от доходите на задълженото лице.казана е необходимостта, с оглед точното прилагане на закона, при присъждане на издръжка на пълнолетни деца да се преценява и обстоятелството дали плащането й няма да създаде особени затруднения за родителите. Въззивният съд се е съобразил с тези указания, като наред с нуждата от издръжка на ищеца е изследвал и въпроса за възможността ответникът да доставя такава предвид конкретно установените по делото факти за неговото материално и семейно състояние. Фактическите му изводи по този въпрос са формирани при спазване на правилата за разпределяне на доказателствената тежест, съобразно които ищецът е този, който следва да докаже възможността на ответника да дава издръжка, като установи неговите доходи от труд или имущество. С оглед на това следва да се приеме, че решението не е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС, поради което не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК.
Не е са налице и предпоставките по чл. 280, ал.1,т.2 ГПК. Представените от жалбоподателя решения на съдилищата не могат да обосноват противоречива практика по релевирания правен въпрос, тъй като са постановени при друга фактическа обстановка.
Водим от гореизложеното съдът
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 134 от 31.03.2009 г. по в.гр.д. № 192/09 г. на Русенския окръжен съд.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top