О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 209
София, 04.03.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1341 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от И. С. И. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 20.07.2009г. по гр.д. №823/2009г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен искът на И. С. И. за признаване за установено,че И. Т. И. и Н. Д. И. не са собственици на недвижим имот,представляващ имот №496,кад.район 510 по ПНИ на СО”Д” в землището на гр. В.,кв.”В”.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за правната природа и характера на иска, последиците от неговото неуважаване,действието на решението,с което същият е отхвърлен,по който е налице противоречива практика с оглед представените решения на ВКС. Поддържа също така,че съдът се е произнесъл и по процесуален въпрос,свързан със задължението да обсъди всички доказателства и доводи на страните в противоречие със задължителната практика на ВКС.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба И. Т. И. и Н. Д. И. изразяват становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
За да достигне до извода,че предявеният от И. С. И. иск е неоснователен въззивният съд е приел,че за възникване правото на собственост по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ в полза на И. Т. И. върху процесния имот по делото са безспорно установени всички изискуеми от закона условия: валидно предоставено право на ползуване върху имота по реда на ПМС 76,след което същият е оценен и стойността му е заплатена в сроковете по §4а ПЗР ЗСПЗЗ и чл.65 ППЗСПЗЗ,като в имота към 01.03.1991г. е имало изградена сграда, пригодена за постоянно,сезонно или временно обитаване по смисъла на чл.177 от Наредба №5 за правила и норми по ТСУ.
В подкрепа на поддържаната теза за наличие на противоречива практика по първия поставен в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпрос касаторът представя решение №472/26.04.2006г. по гр.д. №3111/2004г. на ВКС,ІV ГО и решение от 27.11.2003г. по гр.д. №465/2002г. на петчленен състав на ВКС,в които обаче не е бил поставен на разглеждане въпрос, идентичен с разрешените в производството пред въззивния съд по настоящето дело-същите касаят приложението на чл.18з,ал.3 ППЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху земеделски земи при извършена замяна по реда на отменения ЗТПС,каквато хипотеза в настоящия случай не е налице. Още повече,че и поставения от касатора въпрос за правната природа и характера на предявения иск,последиците от неговото неуважаване,действието на решението,с което същият е отхвърлен не са решаващи досежно формирането на крайния извод за неоснователност на предявения от И. С. И. отрицателен установителен иск, поради което и изразеното по тези въпроси становище на въззивния съд не може да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
Вторият поставен от касатора въпрос също не обуславя наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Формулировката на същия сочи на поддържана теза за неправилност на постановеното от въззивния съд решение поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила,т.е. на основание за отмяна на въззивното решение по смисъла чл.281 ГПК,но не и на основание за допускане на касационното обжалване,тъй като не се поставя въпрос доколко извършеното от въззивния съд обсъждане на доказателствата съответствува на установените от процесуалния закон правила за преценка на отделните видове доказателства,зачитането на доказателственото им значение,респ. зачитането на правните последици от фактите,чието осъществяване тези доказателства установяват.
Не е налице произнасяне по въпроси,които да са разрешавани противоречиво от съдилищата,респ. даденото от въззивния съд разрешение да противоречи на задължителна практика на ВКС,поради което следва да се приеме,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на постановеното от Варненския окръжен съд въззивно решение.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 20.07.2009г. по гр.д. №823/2009г. по описа на Варненския окръжен съд по подадената от И. С. И. касационна жалба вх. №29024/27.08.2009г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: