О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 209
гр.София, 16.02.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми февруари, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1701 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 24.06.2009г. по гр.д. № 422 / 2009г., с което Добрички окръжен съд е отхвърлил предявения от РПК ”Ч”- Б. иск срещу А. Й. М., Д. А. Н., Й. М. Н. и В. Н. Г. с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД.
Жалбоподателят – РПК”Ч”- Б. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответниците А. Й. М., Д. А. Н., Й. М. Н. и В. Н. Г. в писмено становище поддържат, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 20.11.2008г. по гр.д. №334/2007г. на Балчишки РС, е отхвърлил иска за прогласяване нищожност поради липса на форма на договор от 21.06.2007г., сключен с нот.акт №123/2007г. на нотариус при Балчишки РС, с който ответниците по иска А. Й. , Д. А. и Й. М. са продали на В. Н. масивна двуетажна сграда в с. О. за сумата 61 000лева. Съдът е приел за установено, че продавачите Д. А. и А. Й. с влязло в сила решение по гр.д. №941/2006г. на ВКС са осъдили РПК ”Ч”- Б. да им заплати обезщетение за това, че е ползувала без основание имот, който е прието, че е тяхна собственост по силата на договор за покупка, сключен с нот.акт №57/2004г. на нотариус при Балчишки РС. Вземанията им, признати с влязлото в сила решение, са удовлетворени по изп.дело167/2007г. на ЧСИ с район на действие Добрички ОС, като с Постановление от 02.05.2007г. им е възложена процесната сграда и същото не е било обжалвано от кооперацията нито е оспорена по реда на чл.384, ал.3 ГПК. Придобиването за Д. Н. е станало в режим на съпружеска имуществена общност – по време на брака й с продавача Й. Н. При тези данни съдът е приел, че атакуваната продажба е сключена в надлежна форма и не е нищожна на основание чл.26, ал.2 ЗЗД, тъй като при изповядването й нотариус не е допуснал нарушения предвидени в разпоредбата на чл.472 ГПК/отм./ водещи до нищожност на нотариалното удостоверяване.
В изложение към касационната си жалба, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване жалбоподателят поддържа, че съдът е разрешил материално правен въпрос от значение за правилното разрешаване на спора, а именно относно възможността неизпълнението на задължението от страна на нотариус за проверка собствеността на праводателя върху вещното право, с което се разпорежда, да доведе до нищожност на нотариалното удостоверяване с оглед разпоредбата на чл.472 ГПК/отм./ и като последица до нищожност на извършената чрез това удостоверяване сделка поради липса на форма на същата. Поддържа, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото-основание за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Жалбоподателят не сочи да е налице липса на съдебна практика по въпроса кога нотариалното удостоверяване е нищожно с оглед разпоредбата на чл.472 ГПК/отм./, нито че съществуваща такава е неправилна и следва да бъде променена, в който случай би било налице визираното в чл.280, ал.1, т.3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване. Не се излагат и аргументи как приетото от въззивния съд разрешение за наличие на валидно нотариално удостоверяване при сключване на атакуваната сделка влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото. В нормата на чл. 472 от ГПК (отм.) изрично и ясно е посочено неспазването на кои императивни изисквания на нотариалното удостоверяване, води до неговата нищожност. Дори и да има липса на документ за правата на собственост на прехвърлителя, то този факт не е сред тези тези, обуславящи недействителност на нотариалното действие. Ако прехвърлителят не е бил собственик на имота, за който е изповядана сделка под формата на нотариален акт, то последната не поражда вещно-прехвърлителен ефект за съответните права, в какъвто смисъл е постоянната и непротиворечива практика на Върховния касационен съд. Непритежаването на права от прехвърлителя е относимо към изпълнение на задължението му по договора, но не и към действителността на нотариалното действие или на самия договор.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК на решение от 24.06.2009г. по гр.д. № 422 / 2009г. на Добрички окръжен съд по жалба на РПК ”Ч”- Б.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: