О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 209
София, 11.03.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на пети март през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2786 по описа за 2008 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. Ч. К. чрез пълномощника адв. Б срещу решение № 299 от 19.05.08г.по в.гр.дело № 236/08г.на Смолянския окръжен съд. С него е оставено в сила решение № 91 от 5.02.08г.на Смолянския районен съд,постановено по гр.дело № 858/07г.,с което е отхвърлен иска по чл.13 ал.2 от ЗВСГЗГФ за възстановяване собствеността на наследниците на Ч. А. С. ,б.ж.на с. М. върху нива в м. Ричериво /Гичериво/с площ от 2 ха.
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване. Жалбоподателката счита,че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос,решен в противоречие със съдебната практика. Представя решения по гр.дело № 591/07г.,гр.дело № 484/07г.,гр.дело № 411/07г.,гр.дело № 975/06г.,гр.дело № 391/07г.всички по описа на Смолянския районен съд и решение по гр.дело № 517/07г.на Смолянския окръжен съд.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил исковата претенция като недоказана. За да направи този извод съдът е изложил съображения,че в приложения списък,с който се обосновава правото на собственост върху процесния имот има отразяване за няколко собственика/”и др.”/,които конкретно не са посочени,поради което не може да се установи обемът на правата в съсобственост на наследодателя на жалбоподателката.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Повдигнатият правен въпрос,касаещ доказателствените средства е съществен,тъй като е от значение за изхода на спора,но не е разрешен в противоречие със съдебната практика. Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила съдебно решение. В приложените съдебни решения с предмет искове с правно основание чл.13 ал.2 от ЗВСГЗГФ,съдилищата са се произнесли относно допустимите доказателства по чл.13 ал.3 от същия закон за установяване притежаването на горите към момента на одържавяването им. В случая спорът не е разрешен от въззивния съд в противоречие с приложената съдебна практика,тъй като съдът не е отрекъл доказателствената сила на представения по делото списък на работните земи,находящи се в границите на горите,които остават към поземления фонд,а е отхвърлил иска с други мотиви.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 299 от 19.05.08г.,постановено по в. гр.дело № 236/08г.на Смолянския окръжен съд по жалба на М. Ч. К..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.