О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21
София, 01.02.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 5081/2017 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от [община], представлявана от кмета на общината д-р В. В., против определение № 1131 от 06.12.2017 г. по в.ч.гр.д. № 291/2017 г. на Окръжен съд- Разград. С него е оставена без уважение частната жалба от [община] против определение № 61 от 02.11.2017 г. на съдия по вписванията при Районен съд-Разград, с което е постановен отказ от вписване на договор № Ф-082017 за безвъзмездно прехвърляне на недвижими имоти- частна държавна собственост, със страни Областна администрация Разград в качеството на прехвърлител и [община] в качеството на приобретател.
В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателят поддържа, че договорът има за предмет безвъзмездно прехвърляне от държавата на общината на недвижими имоти, представляващи сграден фонд на Професионална гимназия по селско стопанство и хранително- вкусови технологии „А. К.”- Разград, които от момента на сключване на договора стават публична общинска собственост на основание чл. 302, ал.1 от Закона за предучилищното и училищно образование. Поради това и с оглед момента на трансформация на собствеността от частна държавна в публична общинска, счита, че на основание чл. 84, т.3 ГПК общината е освободена от заплащане на държавна такса за вписване. На следващо място поддържа, че не е в правомощията на съдията по вписванията да извършва преценка за материалноправните предпоставки на представения за вписване акт. Той може да провери редовността на представения за вписване акт от външна страна, но не може да преценява собствеността на имота, предмет на обективираната в акта сделка.
Иска се определението на окръжния съд да бъде допуснато до касационно обжалване като постановено в противоречие с т.6 от ТР № 7/2013 г. по тълк.д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС и по въпроса дали при издадена и влязла в сила до 01.01.2017 г. /откогато е в сила разпоредбата на чл. 302, ал.2 ЗПУО/ заповед на министъра на образованието и науката, с която се променя статута на едно училище от държавно в общинско, настъпва по силата на закона трансформация на собствеността върху имотите, предоставени за управление на училището, от държавна в общинска, и дали следва да се приложи процедурата по чл. 54 ЗДС. Твърди, че по този въпрос е налице празнота в правото, която следва да бъде преодоляна чрез произнасяне на Върховния касационен съд.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят в настоящото производство е представил за вписване пред съдия по вписванията при Районен съд- Разград Договор № Ф-082017 от 24.10.2017 г. за безвъзмездно прехвърляне на недвижими имоти- частна държавна собственост на Община- Разград, за осъществяване на образователни дейности, с който на основание чл. 54 ЗДС , т.3 и 4 от Решение № 489 от 28.08.2017 г. на Министерски съвет във връзка с решение № 83 по протокол № 8 от заседание на Общински съвет Разград, проведено на 29.03.2016 г., Областна администрация Разград прехвърля безвъзмездно на [община] описаните в договора три поземлени имота, ведно с построените в тях сгради.
С определение от 02.11.2017 г. съдията по вписванията е отказал да впише договора по съображения, че същият е сключен по реда на чл. 54 ЗДС и има за предмет прехвърляне на имоти-частна държавна собственост, поради което за вписването му се дължи държавна такса, съгласно Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, по аргумент от чл. 84, т.1 и т.3 ГПК и чл. 60а ЗОбС и чл.74а ЗДС.
За да потвърди постановения отказ окръжният съд е приел, че представеният за вписване акт е нередовен от външна страна поради формалното несъответствие на неговото съдържание с актовете за частна държавна собственост и решението на ОбС- Разград, което препятства еднозначното определяне на характера на собствеността на прехвърлените имоти- публична или частна, а оттук- и преценката за това дали за вписването му се дължи държавна такса.
На следващо място е приел, че договорът не подлежи на вписване и поради това, че с него не се прехвърля право на собственост. Обосновал е извода си с това, че със заповед от 07.07.2016 г. на министъра на образованието и науката е извършена промяна на статута на Професионалната гимназия по селско стопанство и хранително- вкусови технологии ”А. К.” от държавно в общинско училище по смисъла на чл. 10, ал.4 ЗНП/ отм./ и по силата на закона недвижимите имоти, ползвани от професионалната гимназия, от публична държавна собственост са станали публична собственост на общината. С влизане в сила на Закона за предучилищно и училищно образование това положение е запазено, следователно-сключеният договор не прехвърля правото на собственост и не попада в кръга актове, подлежащи на вписване по чл. 112, б.”а” ЗС и чл. 4, б.”л” ПВ и чл. 34, ал.7 ЗОбС.
Налице са предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на обжалваното определение до касационна проверка по въпроса за правомощията на съдията по вписванията, респ. на окръжния съд, сезиран с жалба срещу отказ за вписване, във връзка с проверка на редовността на предявения за вписване акт. Даденото от Окръжен съд- Разград разрешение на този въпрос е в противоречие с т.6 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк.д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в която е прието, че проверката не обхваща материалноправните предпоставки за извършване на акта и че не може да се откаже вписване на акт от категорията предвидените за вписване по съображения, че наименованието му сочи на един вид договор, а съдържанието- на друг, или че същият не е породил целените правни последици.
В случая представеният за вписване акт е Договор за безвъзмездно прехвърляне на недвижими имоти- частна държавна собственост на Община- Разград, за осъществяване на образователни дейности, сключен на основание чл. 54 ЗДС. Безспорно актът има за предмет прехвърляне на право на собственост и като такъв подлежи на вписване, съгласно чл. 112, б.”а” ЗС и чл. 54, ал.1 ЗДС. Не е предмет на производството по вписване, уредено от закона като едностранно охранително производство, и не е в правомощията на съдията по вписванията и на окръжния съд, сезиран с частна жалба срещу отказ да се извърши вписване на акта, разрешаването на спорове за материално право. В този смисъл неправилно окръжният съд е приел, че договорът не подлежи на вписване, защото правото на собственост е било придобито от молителя на друго основание- по силата на закона, а не въз основа на обективираната в него прехвърлителна сделка.
Независимо от изложеното, обжалваното определение е правилно по резултат и следва да бъде потвърдено, но по други съображения.
С решение № 489 от 28.08.2017 г. на МС е отнето поради отпаднала нужда от Министерството на земеделието, храните и горите- Професионална гимназия по селско стопанство и хранително- вкусови технологии „А. К.”- Разград правото на управление върху имоти- публична държавна собственост, представляващи земя и сгради, индивидуализирани в решението с посочване на техния идентификатор по кадастралната карта и кадастралните регистри, местонахождение, вид и площ, като същите са обявени за имоти – частна държавна собственост, и е постановено безвъзмездното им прехвърляне на [община] за образователни нужди. В изпълнение на това решение на Министерския съвет е сключен процесният договор, обективиращ прехвърлянето на имотите- частна държавна собственост, от държавата на общината. Правните последици на договора като транслативен акт се изчерпват с прехвърляне на собствеността от един правен субект на друг, но той няма отношение към трансформирането на частната собственост в публична. Такава трансформация, ако е налице, е последица от друг юридически факт, който е извън неговото съдържание. С оглед на изложеното относно обхвата на проверката в нотариалното производство по вписване, не е в правомощията на съдията по вписванията да преценява дали и на какво основание имоти- частна държавна или общинска собственост, предмет на разпоредителната сделка, са станали публична собственост на общината. В тази връзка следва да се има предвид и разпоредбите на чл. 58, ал. ал.4 и чл. 60 ЗОбС, в които е предвидено съставяне на акт за общинска собственост за имотите, прехвърлени безвъзмездно от държавата на общината, както и при промяна на характера на собствеността от публична в частна и обратно. Актовете за общинска собственост подлежат на вписване в службата по вписванията на собствено основание, съгласно чл. 58, ал.1 ЗОбС, като съгласно чл. 60а за вписването им не се заплаща такса.
В обобщение, след като представеният за вписване акт е договор, и от съдържанието му е видно, че обект на прехвърляне са недвижими имоти със статут на частна държавна собственост, няма основание да се приеме, че същият попада в обхвата на чл. 84, т.3 ГПК и за вписването му молителят [община] не дължи държавна такса. Обстоятелството, че такава не е била внесена, съставлява основание за отказ от вписване.
По тези съображения обжалваното определение на Окръжен съд- Разград, като правилно по резултат, следва да бъде потвърдено.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1131 от 06.12.2017 г. по в.ч.гр.д. № 291/2017 г. на Окръжен съд- Разград.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1131 от 06.12.2017 г. по в.ч.гр.д. № 291/2017 г. на Окръжен съд- Разград.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: