О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№21
София, 01.02.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Марнова ч.гр.д. № 5107 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 12456/16.11.2017 г. на Г. Н. Г. против определение № 193 от 03.11.2017 г. по гр.д. № 3736 по описа за 2017 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молбата му с вх. № 3102 от 11.07.2017 г. за отмяна на решение № 671 от 13.03.2017 г. по гр.д. № 450 по описа за 2015 г. на Районен съд – Сандански, потвърдено с решение № 3626 от 04.07.2017 г. по възз.гр.д. № 270 по описа на 2017 г. на Окръжен съд – Благоевград.
Искането за отмяна на атакуваното определение е обосновано с оплаквания за неговата незаконосъобразност и неправилност и поради порочността на влязлото в сила решение, във връзка с което са изложени са подробни съображения.
Ответните страни по жалбата – С. Н. Х. и Б. Б. Х. не са подали писмен отговор, в който да изразят становище.
Частна жалба е процесуално допустима – насочена е срещу прекратителен съдебен акт, подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.1, т.1 ГПК, подадена е от надлежна страна и в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият състав съобрази следното:
С атакуваното определение молбата за отмяна на влязло в сила решение е оставена без разглеждане поради липсата на посочени от молителя обстоятелства, които да попадат в предметния обхват на отменителните основания по чл.303, ал.1 ГПК. Посочено е, че молбата с вх. № 3102 от 11.07.2017 г. не отговаря на изискванията по чл.306, ал.1, изр.2 ГПК, поради което правилно е оставена без движение от администриращия съд. Въпреки дадените указания обаче недостатъците не са отстранени, тъй като подадената по пощата на 07.08.2017 г. последваща молба съдържа единствено оплаквания за незконосъобразност на атакуваното решение, без да са заявени твърдения за факти, включени в основанията за отмяна. П. състав на Върховния касационен съд на Република България се е позовал на дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т.10 на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д. № 7 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС и е приел, че молбата за отмяна не може да се основа на оплаквания за неправилност на влязлото в сила решение поради необоснованост, нарушения на материалния или процесуалния закон, тъй като тези оплаквания могат да бъдат предмет на разглеждане само в рамките на допустимия инстанционен контрол за законосъобразност, но не и в производството по чл.303 ГПК.
Частна жалба е процесуално допустима – насочена е срещу прекратителен съдебен акт, подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.1, т.1 ГПК, подадена е от надлежна страна и в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Задължението на страната за посочване в молбата на точно и мотивирано изложение на основанията е предвидено в чл.306, ал.1 ГПК и представлява изискване за нейната редовност. То произтича от извънредния характер на производството по отмяна на влезли в сила съдебни решения. Молителят следва да обоснове твърдения, които да попадат сред предвидените хипотези на закона – чл.303, ал. 1 ГПК, обосноваващи неправилност на влязлото в сила решение и налагащи неговата отмяна. Върховният касационен съд следи служебно за редовността на молбата за отмяна. Липсата на конкретни фактически твърдения, които да съответстват на фактическите състави по чл.303, ал.1 ГПК, е основание за оставяне без разглеждане на подадената молба, тъй като редовността ? е положителна процесуална предпоставка за нейната допустимост, респективно условие за надлежното упражняване правото на отмяна. В този смисъл е и задължителното тълкуване на закона в т. 10 на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д. № 7 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС. В молбата за отмяна са изложени твърдения за хронологията в измененията на съсобственото вещно право и развитието на делото за разпределение на ползването, събраните доказателства и какво установяват те, неточности и грешки в констатациите на съда и неверни свидетелски показания, липса на връчен препис от съдебното решение, които твърдения не могат да се квалифицират по никое от основанията на чл.303 ГПК. В допълнение към мотивите следва да бъде посочено, че жалбоподателят не е посочил конкретни пороци на атакуваното определение.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 193 от 03.11.2017 г., постановено по гр.д № 3736 по описа за 2017 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение.Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ