О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21
София, 21.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 10.01. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева Мариана Костова
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело № 684/2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, ГПК по повод подадена частна касационна жалба от „Д. 2008” ЕООД, гр.Горна О., чрез адвокат А. Ч., с вх.№7792 от 19.07.2010 год. на В. окръжен съд срещу Определение №356 от 08.07.2010 год. по ч.гр.д.№615/2010 год. на В. окръжен съд, с което по реда на чл.419 ал.1 ГПК е отменено разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК №215 от 30.03.2010 год., издадена по ч.гр.д.№243/2010 год. на Свищовския районен съд. Първоинстанционният съд е постановил незабавно изпълнение, като е счел, че издаденият запис на заповед от длъжника в заповедното производство -„С”, ООД, гр.Свищов, в полза на настоящия частен жалбоподател, в качеството му на джиратар на документа по чл.417, т.9 ГПК, е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу него. По повод подадената от длъжника частна въззивна жалба, В.т окръжен съд на основание чл.419, ал.1 ГПК фактически е отменил разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповедта за изпълнение, и е обезсили издаденият въз основа на нея в полза на настоящия частен жалбоподател изпълнителен лист от 30.03.2010 год.
Частният жалбоподател „Д. 2008” ЕООД твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на чл.419, ал.2 ГПК, защото въззивният съд в производството по чл.419, ал.1 ГПК е приел, че липсва доказателство за съобщаване на джирото от джиранта на длъжника, извършено след падежа на записа на заповед. Навежда и доводи за допуснато нарушения на материалния закон-чл.537 ТЗ, тъй като за редовността на записа на заповед законът не изисква съобщаването на джирото на длъжника. Като основание за достъп до касация сочи тези по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът „С. оспорва основанията за допускане на касационно обжалване, а по същество и основателността на частната жалба.
Частната касационна жалба е процесуално недопустима.
С обжалваното си определение №356 от 08.07.2010 год. по ч.гр.д.№615/2010 год. В. окръжен съд, макар и с не съвсем коректно изписан диспозитив, фактически се е произнесъл само по разпореждането на Горнооряховския районен съд за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповедта за изпълнение и по издадения изпълнителен лист. Съгласно чл.419, ал.1 ГПК на въззивно обжалване подлежи само разпореждането за незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение. Това определението на въззивния съд, с което той се произнесъл по законосъобразността на постановеното от районния съд разпореждане за незабавно изпълнение на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение въз основа на документ- чл.417, т.9 ГПК, обаче, не подлежи на касационно обжалване. То не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.3 ГПК, регламентиращи касационното обжалване на въззивните определения. Определението, постановено в производството по чл.419, ал.1 ГПК, нито е преграждащо/чл.274, ал.3, т.1 ГПК/, нито с него се дава разрешение по същество на друго производство/чл.274, ал.3 т.2 ГПК/. Определението по допускане на незабавно изпълнение е относимо към изпълнението на присъденото в заповедното производство вземане, а не към развитие на самото заповедно производство.
Поради недопустимостта на частната касационна жалба, ВКС не може да се произнесе по правилността на изводите на В. окръжен съд за обхвата на проверката, която извършва съдът по чл.418, ал.2 ГПК за установяване на подлежащото на изпълнение вземане. Тя не може да включва обсъждане на действия, извършени от други лица извън страните в заповедното производство /в случая уведомяването на основание чл.474, ал.1 ТЗ във вр. с чл.99, ал.4 ЗЗД от джиранта на длъжника по записа на заповед/, поради което значимостта на съобщаването на джирото следва да бъде обсъдено в производството по чл.422 ГПК.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на „Д. 2008” ЕООД, гр.Горна О. срещу Определение №356 от 08.07.2010 год. по ч.гр.д.№615/2010 год. на В. окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС, ТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: