О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21
София, 13.01. 2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и втори декември две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Г. Г.
като изслуша докладваното от съдията С. ч. гр. д. № 701/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 вр. ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от О. д. /ОД/ на МВР гр. Ш. ч. ст. юрк. Ивалина С. И. – процесуален представител, срещу определение № 268 от 07.08.2009 г. по ч. гр. д. № 338/09 г. на Варненския апелативен съд. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно и иска то да бъде отменено по подробно изложени съображения.
Ответниците по частната жалба не са взели становища.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
С решение № 200 от 20.05.2008 г. по гр. д. № 778/07 г. на Ш. окръжен съд са отхвърлени предявени от ОД “П” гр. Ш. искове за ревандикация на недвижим имот и за парични вземания.
По подадена от ответника “С” АД гр. С. молба по чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./ от 09.06.2008 г., с определение от 13.06.2008 г. първоинстанционният съд изменил решението си от 20.05.2008 г. в частта за разноските, като осъдил ОД “П” гр. Ш. да заплати посоченото дружество 2 654 лева разноски.
Ищецът е подал въззивна жалба, както и частна жалба срещу постановените от първоинстанционния съд неблагоприятни за него съдебни актове.
С решение № 6 от 06.01.2009 г. по в. гр. д. № 377/08 г. на Варненския апелативен съд първоинстанционното решение е оставено в сила. Определението от 13.06.2008 г. е отменено и без уважение е оставена молбата на “С” АД за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, след което ищецът е осъден да заплати на посочения ответник разноски за двете инстанции в размер на 3 710 лева.
С решение № 492 от 25.06.2009 г. по гр. д. № 432/09 г. на ВКС на РБ, II-ро г. о., не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
На 13.07.2009 г. ОД “П” е подала молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на въззивното решение с искания: 1. за намаляване на адвокатския хонорар за въззивната инстанция от 1 300 лева поради прекомерност, 2. за присъждане само на 1 300 лева, като отпадне сумата 2 410 лева, която включва адвокатския хонорар за първата инстанция от 2 300 лева, и 110 лева възнаграждение за вещо лице и 3. да бъде отменено двойното присъждане на 110 лева, която е за други разноски и вече е била присъдена като част от сумата 354 лева.
С обжалваното определение № 268 от 07.08.2009 г. по ч. гр. д. № 338/09 г. въззивният съд оставил без уважение молбата. Приел, че сумата 3 710 лева включва 1 300 лева – адвокатски хонорар за въззивната инстанция, 2 300 лева – такъв за първата инстанция и 110 лева хонорар за вещо лице. Не е налице дублиране на суми, тъй като сумата 354 лева е част от сумата 2 654 лева, присъдена с определението от 13.06.2008 г., което обаче е отменено. Присъденият от въззивния съд размер обхваща всички направени и за двете инстанции разноски. Не е налице основание за изменение на постановеното решение в частта за разноските.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че подадената срещу така постановеното определение частна жалба е неоснователна по следните съображения:
1. Неоснователно е оплакването за недължимост на сумата 2 300 лева, съставляваща адвокатско възнаграждение за един адвокат за първата инстанция. Договорено за производството пред за Ш. първоинстанционен съд, то е било заплатено на 06.02.2008 г., видно от извлечението от сметка, приложено на л. 100 от първоинстанционното дело. Датата предхожда приключването на устните състезания пред същия съд – 09.04.2008 г., до когато страните са разполагали с процесуалната възможност валидно за заявят своите искания и възражения пред тази инстанция. След като разноските, съставляващи възнаграждение за един адвокат за първата инстанция, са реално сторени и присъждането им е поискано своевременно – вж. протокола от 09.04.2008 г. /л. 76 от първоинстанционното дело/, то съгласно чл. 64, ал. 2 ГПК /отм./, сега чл. 78, ал. 3 ГПК, и предвид изхода на делото, ответникът “С” АД, срещу когото исковете са отхвърлени, има право да иска заплащане на направените от него разноски. Фактът, че доказателството за заплащането им е представено по-късно, е правноирелевантен за отговорността на ищеца за разноски. Неоснователно се поддържа от жалбоподателя, че като е присъдил разноски и за първата инстанция, въззивният съд, сезиран с жалба само от ищеца, е влошил положението на последния. По този довод следва да се посочи, че производството по чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./ е инициирано от страната с правен интерес – ответното дружество, а произнасянето на въззивния съд е обусловено от подадената частна жалба от ищеца, който е натоварен от първоинстанционния съд с отговорността за разноски. Ето защо не е налице недопустимо произнасяне.
2. Следващото оплакване е за прекомерност на адвокатското възнаграждение за въззивната инстанция. То също е неоснователно.
Съгласно чл. 9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения /редакция според ДВ, бр. 64 от 2004 г./ за изготвяне на въззивна или касационна жалба без явяване в съдебно заседание възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8. С. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата възнаграждението по иска за ревандикация е 922.86 лева, а това по иска за парично вземане според чл. 7, ал. 2, т. 3 от същата – 472.56 лева, или общият размер е 1 395.42 лева. Видно от протокола от 02.12.2008 г. /л. 43-45 от въззивното дело/, процесуалният представител на страната адвокат Б. Г. се е явил в проводеното на посочената датата заседание на въззивния съд, когато е прието заключение на вещо лице и делото е обявено за решаване. Присъдените разноски, съставляващи адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, са 1 300 лева – размер под минималния според Наредба № 1/2004 г., който в случая възлиза на 1 395.42 лева.
3. Неоснователно е и последното оплакване в частната жалба за дублиране на суми. С определението, чието изменение е поискано по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, са присъдени разноски в общ размер на 3 710 лева. От тях адвокатското възнаграждение е 2 300 лева за първата и 1 300 лева – за въззивната инстанции. Останалите 110 лева са в размер, по-малък от действително направените от ответника съдебно-деловодни разноски от 355 лева /вж. платежните документи на л.л. 29, 51, 58 и 100 от първоинстанционното дело/.
Обжалваното определение е правилно, а изложените срещу него оплаквания са неоснователни, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 268 от 07.08.2009 г. по ч. гр. д. № 338/09 г. на Варненския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: