Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21
София, 14.01. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на ____________ януари две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 7617 /2013 г.:
Производство по чл.274,ал.3,т.1 вр. чл.121 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Детелинка Г. Н. срещу определение № 766 от 30.10.2013 г. постановено по възз. ч. гр. д. № 830 /2013 г. на Пазарджишки окръжен съд, г.о., с което е потвърдено определение от 12.07.2013 г., постановено по гр.д. № 1650 /2013 г. на Пазарджишки районен съд, с което е прекратено производството по делото и то е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това и отменено.
Насрещната страна [фирма] със седалище София, не е подала отговор на частната жалба.
Настоящият състав намира частната жалба за допустима: подадена е от страна по делото в срок срещу преграждащо въззивно определение и е редовна.
По предпоставките за допускане на касационно обжалване:
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че спорът е трудов, но в трудовия договор не е посочено място на работа на ищеца, различно от седалището на дружеството (което е в [населено място]) и по делото няма представени доказателства за това, че ищецът е полагала труд в офис или клон на ответника на територията на [населено място], при което следва да се приеме, че уговореното от страните място на полагане на труд е адресът на седалището на дружеството в [населено място], при което своевременно направеното от ответника (с отговора на исковата молба) възражение за местна подсъдност е основателно.
Частният жалбоподател извежда процесуалноправния въпрос, който може да бъде уточнен съгласно приетото с т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС както следва: ако ищецът по трудов спор, който е работник, е предявил исковете си пред районния съд по своето местожителство с твърдение, че това е мястото, където той обичайно е полагал своя труд (че е налице хипотезата на чл.114 ГПК), но не е представил доказателства за това, а ответникът своевременно е направил възражение за местна подсъдност (в хипотезата на чл.119,ал.3 ГПК), носи ли ищецът (работник) тежестта да докаже твърденията си за мястото на полагане на труда или ответникът (работодател) носи тежестта да обори твърдяното от ищеца с безспорни доказателства.
Частният жалбоподател твърди, че по въпроса не съществува конкретна съдебна практика или ако има такава, тя е противоречива.
Приложила е две определения: определение № 70 /29.01.20132 г. по гр.д. № 47 /2013 г. на Ямболския окръжен съд, с което е прието, че мястото на работа е посочено в представения трудов договор и определение № 578 /07.10.2011 г. по ч.гр.д. № 489 /2011 г. на ВКС, ІV г.о., с което е прието, че има установената съдебна практика за това, че обичайното място за полагане на труд по смисъла на чл.114 ГПК може да не съвпада с определеното в трудовия договор.
И. въпрос не е разрешен в нито едно от двете приложени определения, в което са разгледани различни от посочената хипотези, поради което с позоваването на тях не са осъществени предпоставките по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Частният жалбоподател не е обосновал и предпоставките на чл.280,ал.1,т.3 ГПК – че изведения въпрос има значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, съгласно приетото с т.4 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС – не е посочила кои правни норми са непълни, неясни или противоречиви, нито е твърдяла и обосновала, че по отношение на някои норми липсва съдебна практика, нито е обосновала съществуването на съдебна практика, създадена поради неточно тълкуване, нито е обосновала изменения в законодателството и обществените условия, които да налагат осъвременяване на тълкуването на определени правни норми.
Към това следва да се добави, че нормите на чл.119,ал.3 и чл.114 ГПК не са непълни неясни, нито противоречиви, а и както твърди частният жалбоподател, по приложението на чл.114 ГПК при направено възражение по чл.119,ал.3 ГПК има съдебна практика (както и в приложеното определение № 70 /29.01.20132 г. по гр.д. № 47 /2013 г. на Ямболския окръжен съд) в смисъл, че при спор за определяне на местната подсъдност съдът извършва преценка на представените по делото доказателства (а не по твърденията на ищеца). Такова е например и определение № 533 от 31.07.2012 г. по ч. гр. д. № 285 /2012 г., на ВКС, ІІІ г. о.. Тази практика не подкрепя довода за значението на въпроса за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Към това следва да се добави и че изведеният от жалбоподателя въпрос е свързан с приложението на правилото на чл.66,ал.3 КТ, което установява едно предположение за място на работа, когато такова не е уговорено (за място на работа се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата (чл.66,ал.3 КТ)) и с правилото на чл.154,ал.2 ГПК, което установява тежестта за оборване на установено от закон предположение – оборими презумпции (Не е необходимо да се доказват факти, за които съществува установено от закон предположение. Оборване на такива предположения се допуска във всички случаи, освен когато закон забранява това)
Тези правни норми също не са непълни, неясни или противоречиви, по тяхното приложение, както и въобще по правилото за разпределение на доказателствената тежест, има последователна съдебна практика.
Поради изложеното следва да се приеме крайният извод, че изведеният въпрос не осъществяват основание за допускане на касационно обжалване.
Страните не претендират разноски и такива не следва да се присъждат.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 766 от 30.10.2013 г. постановено по възз. ч. гр. д. № 830 /2013 г. на Пазарджишки окръжен съд, г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.