3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21
гр.София, 14.01.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
девети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 4860/ 2018 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Метропол – М” ЕООД, представлявано от управителя И. П. И., срещу определение на Софийски градски съд № 22309 от 18.10.2018 г. по ч.гр.д.№ 8338/ 2018 г., с което е потвърдено разпореждане на Софийски районен съд от 14.05.2018 г. по гр.д.№ 14828/ 2018 г. и по този начин е върната подадената от частния жалбоподател искова молба против [фирма], частен съдебен изпълнител (ЧСИ) М. Ц. и ЧСИ С. Я., с която е предявен установителен иск за нищожност на съдебни актове и на актове на ЧСИ (разпореждания по ч.гр.д.№ 12248/ 2012 г. на Софийски районен съд, 50 с-в и по образуваните въз основа на издадените по това дело заповед за изпълнение и изпълнителен лист дела при ЧСИ М. Ц. и С. Я.).
Жалбоподателят поддържа, че заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени без преди това съдът да е държал разпореждане за издаването им, са нищожни и не могат да породят правни последици. Основание за нищожност според него е и невръчването на съдебните книжа, издадени от съда, когато засягат правата и интересите му. Действията на ЧСИ счита за нищожни, тъй като са предприети без преди това ЧСИ да извърши проверка и да констатира незаконосъобразността на издадения изпълнителен лист и поради нарушения на правилата на ГПК за изпълнителното производство. В обжалваното определение тези обстоятелства не били съобразени, поради което жалбоподателят моли то да бъде допуснато до касационен контрол, да бъде отменено и делото да бъде върнато за разглеждане на иска. Като основание за допускане на обжалването сочи процесуалноправни въпроси за характера на предвидения в заповедното производство съдебен акт – разпореждане и последиците от неиздаването му; за правното значение на неизвършването от съда на служебна проверка на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение и документите към него; за правното значение и последиците от наличието в представените от заявителя документи на данни за нищожност поради противоречие на закона и добрите нрави; за правното значение и последиците от наличието на нередовно връчване на длъжника на съдебните книжа в заповедното производство; за правното значение и последиците от неправомерно издаден изпълнителен лист; за правното значение и последиците от пороците, допуснати в заповедното производство, пренесени в последващото изпълнително производство и кумулирането им със собствени пороци в дейността на ЧСИ. По отношение на тези въпроси поддържа наличие на всички допълнителни основания по ал.1 и ал.2 на чл.280 ГПК.
Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол.
Първоинстанционното производство е образувано пред Софийски районен съд по искова молба на „Метропол – М” ЕООД, представлявано от управителя И. П. И., срещу [фирма], ЧСИ М. Ц. и ЧСИ С. Я., предявен е установителен иск за нищожност на съдебни актове (издадени и неиздадени) и на действия на ЧСИ, предприети въз основа на издадените актове. С разпореждане от 14.05.2018 г. съдът прекратил производството по делото, постановявайки връщане на исковата молба на основание чл.130 ГПК, поради липса на правен интерес от иска. Обжалваното в настоящето производство въззивно определение е постановено по частна жалба на ищеца срещу прекратителното разпореждане. За да го потвърди, въззивният съд приел, че правният интерес от установяването е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, за наличието на която се следи служебно. По конкретното дело ищецът извежда интереса си с твърдения, че по образуваните срещу него изпълнителни дела са му причинени вреди с незаконни действия и че не разполага с друг начин да се защити, защото е пропуснал срока за подаване на възражение по чл.414 ГПК и частна жалба по чл.419 ГПК. Съдът посочил, че тези обстоятелства не обосновават интерес от предявения иск, доколкото защитата срещу виновно причинени при незаконосъобразно принудително изпълнение вреди се извършва с осъдителен иск срещу причинителя по чл.441 ГПК, а пропускът за упражняване на процесуални права в срок няма отношение към валидността на съдебния акт, чието оспорване е пропуснато.
С оглед тази мотивировка на обжалваното определение, поставените от жалбоподателя правни въпроси не обуславят изводите на въззивния съд. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК частният касатор повдига питания, които имат отношение към съществото на спора – дали при твърдяните от него пороци в действията на съда и на ЧСИ заповедта за изпълнение и изпълнителният лист, издадени срещу него, са валидни. Тези въпроси нямат отношение в настоящето производство, в което обект на контрол е процесуалното решение на съда да прекрати производството поради липса на интерес от установителна искова защита. Релевантни биха били въпроси, свързани с правния интерес като абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск и дали при държаните от въззивния съд констатации интерес е налице. Само те, а не и въпросите при какви предпоставки би бил нищожен един съдебен акт, имат отношение към процесуалното решение за прекратяване на производството. Доколкото релевантни въпроси не са формулирани, а формулираните са ирелевантни, касационното обжалване не може да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Софийски градски съд № 22309 от 18.10.2018 г. по ч.гр.д.№ 8338/ 2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: