Определение №21 от 15.1.2018 по ч.пр. дело №5086/5086 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 21
София, 15.01.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на пети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева ч.гр.дело № 5086 по описа за 2017 год.за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба,подадена от Б. Д. И. и Р. Р. Б. чрез адв.В. И. срещу определение от 6.07.16г.по ч.гр.дело № 7543/16г.на Софийски градски съд.С него са оставени без уважение частната жалба,обективирана в „заявление” с вх.№ 1025476/17.03.15г. на същите страни срещу определение от 3.02.15г.по гр.дело № 7317/13г.на СРС,34 състав,с което са осъдени да заплатят на М. С. С. на основание чл.78 ал.4 ГПК сумата 3936 лв – разноски и частната им жалба, наречена „допълнение към ВЧЖ”с вх.№ 1119439/25.11.15г.срещу определение от 21.10.15г.по същото дело,с което са осъдени да заплатят на С. С. Б.,В. К. М. и Е. А. С. на основание чл.78 ал.4 ГПК сумата 3000 лв –разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателите сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПКза допустимост на касационното обжалване по процесуалноправни въпроси,формулирани в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК.
В отговор ответницата по частната жалба М. С. С. чрез адв.Д. П. счита,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о., като прецени данните по делото и наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С определение № 74 от 16.10.13г.по гр.дело № 7317/13г.на СРС,І ГО, 34 състав е прекратено производството по делото като процесуално недопустимо.С определение от 3.02.15г.,постановено по реда на чл.248 ал.1 ГПК,съдът е осъдил ищците Б. Д. И. и Р. Р. да заплатят на ответницата М. С. С. ,на основание чл.78 ал.4 ГПК,разноските по делото в размер на 3936 лв.С определение от 21.10.15г.,постановено също по реда на чл.248 ал.1 ГПК,районният съд е присъдил в полза на ответниците С. С. Б.,В. К. М. и Е. А. С. сумата 3000 лв – адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство,на основание чл.78 ал.4 ГПК.
С обжалваното определение Софийският градски съд е потвърдил определенията на първоинстанционния съд,постановени по реда на чл.248 ал.1 ГПК,като е изложил съображения,че с оглед прекратяване на делото съгласно чл.78 ал.4 ГПК ответниците имат право да претендират възстановяване на реално направените разноски за адвокатско възнаграждение по повод неоснователно предизвикания съдебен спор.Приел е за неоснователно поддържаното от частните жалбоподатели- ищци възражение за прекомерност на възнагражденията,като е отчел фактическата и правна сложност на делото,както и подробните отговори на исковата молба,подадени от името на ответниците,чрез техните упълномощени представители, които съдържат обосновка,множество оспорвания и доказателствени искания.
Поставените в изложението процесуалноправни въпроси се свеждат до въпроса за критериите,по които съдът преценява прекомерността на адвокатското възнаграждение съобразно фактическата и правна сложност на делото.
Съгласно т.3 от ТР № 6/6.11.13г.по т.д.№ 6/12г.на ВКС, ОСГТК основанието по чл.78 т.5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото,като съдът следва да съобрази спецификата на отделния случай,след която преценка,при несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права на страната,следва да намали адвокатския хонорар. Настоящият съдебен състав намира,че е налице основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване,тъй като релевантният за изхода на настоящото производство въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираната практика.
В случая адвокатската защита на ответниците е по искове по чл.124 ал.4 ГПК за установяване неистинност на решение на Поземлена комисия и на три скици,както и иск по чл.124 ал.5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство при постановяване на същото решение на ПК и се изразява в писмени отговори на исковата молба с направени възражения,оспорвания и доказателствени искания.Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е включително и за явяване в съдебно заседание,което няма да бъде осъществено поради прекратяване на делото.Според настоящия състав на ВКС,присъденият размер на адвокатското възнаграждение не отговаря на усилията на осъществената от ответниците процесуална защита по делото по една инстанция.Ето защо намира,че са налице предвидените в чл.78 ал.5 ГПК предпоставки за частично намаляване на разноските,направени от ответниците в първоинстанционното производство до размера, предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Ответниците са се защитавали по три неоценяеми иска.Минималното възнаграждение за адвокатска защита за всеки от исковете,изразяваща се в писмен отговор на искова молба, съгласно чл.7 ал.1 т.4 във вр.с чл.9 ал.1 от Наредбата е в размер на 300 лв.Затова съдът определя възнаграждение в размер на по 900 лв за всеки от пълномощниците на ответниците.
Постановеното въззивно определение следва да се отмени в частта,с която са потвърдени определенията на районния съд за присъдените разноски над сумата 900 лв.
Частните жалбоподатели са поискали присъждане на разноски,но такива не се дължат в производството по чл.248 ГПК.
Мотивиран от горното,Върховният касационен съд,ІV г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 6.07.16 г. по ч.гр.дело № 7543/16г.на Софийски градски съд.
ОТМЕНЯ определение от 6.07.16г.по ч.гр.дело № 7543/16г.на Софийски градски съд в частта,с която е потвърдено определение от 3.02.15г.по гр.дело № 7317/13г.на СРС,34 състав за присъждане на разноски в полза на М. С. С. над сумата от 900 лв.
ОТМЕНЯ определение от 6.07.16г.по ч.гр.дело № 7543/16г.на Софийски градски съд в частта,с която е потвърдено определение от 21.10.15г.по гр.дело № 7317/13г.на СРС,34 състав за присъждане на разноски в полза на С. С. Б.,В. К. М. и Е. А. С. над сумата от 900 лв.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Scroll to Top