3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21
София, 16.01. 2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 6028/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Х. А. М. от [населено място], Търговищка община, срещу определение № 267 от 12.08.2014 г. по в. ч. гр. д. № 201/2014 г. на Търговищкия окръжен съд, с което без уважение е оставена частна жалба срещу определение № 1141/17.07.2014 г. по гр. д. № 832/2014 г. на Търговищкия районен съд за прекратяване на производството поради недопустимост на предявения иск.
Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на атакувания акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост, иска неговата отмяна и решение по съществото на спора. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 вр. чл. 278, ал. 4 ГПК формулира следния правен въпрос, по който счита, че въззивният съд се е произнесъл: „допустим ли е иск с предмет отмяна на извършено намаляване на продължителността на дневното работно време, което неминуемо води до намаляване на осигурителния стаж и оттам – до неблагоприятни материални последици за ищеца, както и налице ли е правен интерес в случая”. Поддържа, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т.т. 2 и 3 ГПК.
Ответникът в писмен отговор оспорва допустимостта на частната касационна жалба, евентуално нейната основателност.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
Настоящият жалбоподател е предявил срещу ОУ „Св. Св. К. и М.” [населено място] иск за отмяна на заповед № 8/30.09.2013 г. на директора на училището, за която твърди, че е незаконосъобразна като издадена в нарушение на чл. 66, ал. 1, т. 8 вр. чл. 118, ал. 1, чл. 8, ал. 3 и чл. 138а КТ и с която, като се намалява осигурителният му стаж, ще се ограничи в бъдещ момент правото му на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Видно от данните по делото, с оспорваната заповед поради сливане на паралелки в прогимназиален етап, т. е. заради намаляване обема на работата, продължителността на работния ден на ищеца – старши учител по математика, е била намалена от осем на седем часа, считано от 01.10.2013 г. Впоследствие, видно от представените от ищеца и ответника доказателства, е издадена нарочна заповед № 156/09.05.2014 г., с която, считано от 01.10.2013 г. – датата на намаляване на работния ден, работодателят е отменил предишната и е разпоредил да се извършат съответните корекции в щатното разписание на заеманата от ищеца длъжност за нормална 8 /осем/ часова продължителност на работния ден, считано от същата дата.
Първоинстанционният съд е прекратил производството, като е приел, че не е налице правен интерес от така предявения иск, позовавайки се на отмяната от работодателя на атакуваната заповед. Въззивният съд, след като приел, че се касае за конститутивен иск за отмяна на заповед за едностранна промяна в съществуващото трудово правоотношение, потвърдил извода на първоинстанционния съд за недопустимостта му поради липса на правен интерес, мотивирайки се, че тъй като заповедта, от която според ищеца произтичат неблагоприятни за него правни последици, засягащи и други правоотношения, е отменена, то липсва трудов спор. Допълнително е изложил аргументи, че неправилното изчисляване на трудовия стаж на ищеца е едно несигурно бъдещо събитие, чиито последици не са настъпили и като такова не може да обоснове правен интерес, както и че евентуален бъдещ правен спор не може да бъде предмет на искова защита.
Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационен контрол. Отговорът на въпроса, формулиран от касатора и уточнен от настоящия състав, а именно: „допустим ли е, с оглед на правния интерес, иск за отмяна на извършено от работодателя намаляване на продължителността на работния ден, и в частност – когато интересът е обоснован с намаляване на осигурителния стаж и съответните неблагоприятни от това имуществени последици за ищеца”, безспорно е обусловил решаващия извод на съда като обща предпоставка за допускане на касационното обжалване по смисъла на ТР № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, но за него не е налице нито една от наведените от касатора специални предпоставки по чл. 280, ал. 1, т.т. 2 и 3 ГПК.
За да обоснове предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, жалбоподателят представя определение № 1091/09.07.2014 г. по гр. д. № 797/2014 г. на Търговищкия районен съд, с което е прието, че исковата молба по идентичен казус е допустима. Видно, обаче, от представеното от насрещната страна друго определение № 1407 от 12.09.2014 г. на съшия съд по същото дело, впоследствие съдебното производство е било прекратено именно с мотива, че предявеният иск е недопустим поради липса на правен спор и така на правен интерес от търсената защита.
Досежно наведеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК настоящият състав, не счита, че не е създадена съдебна практика по въпроса, обусловил волята на въззивния съд, или че създадената се нуждае от осъвременяване или че нормите, касаещи допустимостта на исковете, процесуалните предпоставки и в частност правния интерес, са непълни или неясни. Безспорно е прието в съдебната практика, че правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните при всеки един иск и че за нея съдът следи служебно от момента на предявяване на иска до постановяване на съответното решение. Безспорно е също така, че когато ответникът не оспорва правото на ищеща, което последният предявява пред съд за защита чрез средствата на държавната принуда, то правен спор не е налице и следователно липсва интерес от предявения иск, чиято цел е да установи и регулира занапред чрез силата на пресъдено нещо отношенията между страните, задължавайки ги да спазват поведение съобразно приетото от съда. Евентуален бъдещ спор, който към момента на предявяване на иска не е възникнал, не може да бъде разрешаван от съда, който е призван да регулира само спорни, вече възникнали правоотношения между страните. Конкретно, в областта на трудово-правните спорове е налице създадена задължителна практика по чл. 290 ГПК по въпроса за недопустимостта на иск за отмяна на уволнението, ако до подаване на исковата молба работодателят е отменил същото с последваща нарочна заповед – решение № 68/25.02.2011 г. по гр. д. № 33/2010 г. на ВКС, IV-то г. о., на което обжалваното определение не противоречи.
Така мотивиран, Върховният касационен съд на РБ, състав на I- во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 267 от 12.08.2014 г. по в. ч. гр. д. № 201/2014 г. на Търговищкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: