4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21
С., 16,01,2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тридесети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………..….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 2675 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2, пр. 1-во -във вр. чл. 396, ал. 2, изр. 3-то ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 3907 от 8.ІХ.2016 г. на [фирма]-С. /по-нататък „О.”-АД или банката/, подадена чрез неин юрисконсулт против определение № 125 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 11.VІІ.2016 г. /погрешно изписана „2015 г.”/, постановено по ч. т. дело № 172/2016 г., с което, след отмяна на първоинстанционното определение за отказ е било допуснато- на основание чл. 390 ГПК – обезпечение на бъдещия иск на С. А. Б. от Р. срещу [фирма] за заплащане на увеличената стойност на недвижим имот в същия крайдунавски град в размер на 150 000 лв., респ. – за заплащане на действителните разходи за извършените подобрения в размер на сумата от 41 216.60 евро /равностойна на 80 702.02 лв./ посредством спиране на изпълнителните действия по изп. дело № 20128320402522 по описа на ЧСИ с рег. № 832 /с взискател търговеца настоящ касатор/ спрямо същия недвижим имот и под условието на внесена в едноседмичен срок по реда на чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК, парична гаранция в размер на 5 000 лв.
Оплакванията на банката частен касатор са за незаконосъобразност на атакуваното въззивно определение, предвид увреждане интересите й на обезпечен кредитор, като „неоправдано и без основание се забавя реализацията на неговото обезпечение”; при ненадлежно обоснована от молителя в пр-вото по чл. 390 ГПК обезпечителна нужда; при крайно занижен размер на определената от въззивния съд парична гаранция. Липсвали и доказателства, че бъдещият иск е бил предявен в пределите на дадения едномесечен срок за целта. С оглед всичко това се претендира отменяване на атакуваното определение по чл. 396, ал. 2, изр. 3-то ГПК /във вр. чл. 390 ГПК/, „както на и допуснатата въз основа на него обезпечителна мярка”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3 ГПК [фирма] обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т. 2 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение по чл. 396, ал. 2, изр. 3-то ГПК Великотърновският апелативен съд се е произнесъл по следните четири правни въпроса: 1./ „В кой момент/на какъв етап от принудителното изпълнение по реда на ГПК приобретателят на ипотекиран недвижим имот, предявил бъдещ иск за подобрения, може да поиска обезпечителна мярка „спиране на изпълнението” по отношение на придобития от него имот?”; 2./ „Подходяща ли е по естеството си обезпечителната мярка „спиране на изпълнението по отношение на придобития от приобретателя недвижим имот”, след като допускането й засяга неоправдано правната сфера на трети лица – взискатели по изпълнителното дело?”; 3./ „Въз основа на какви критерии/как се преценява основателността на искането за допускане на поисканата обезпечителна мярка „спиране на изпълнението” при предявен бъдещ иск за подобрения?”; 4./ „Как се определя стойността/размера на паричната гаранция за обезпечение на бъдещ иск за подобрения?” Поддържа се от банката настоящ частен касатор, че първият и последният от така формулираните в изложението й по чл. 284, ал. 3 ГПК въпроси били решавани противоречиво от съдилищата, докато останалите два се явявали от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по касация /молител в пр-вото по чл. 390 ГПК/ С. А. Б. писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Р. както по допустимостта на частното касационно обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното определение по чл. 396, ал. 2, изр. 3-то ГПК, претендирайки за потвърждаването му. Инвокирани са доводи, че първият от формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК правни въпроси не се подкрепял от приложена съдебна практика, чиито преодоляване да се налага поради „неправилността” й, докато въпросът с пор. № 2 въобще не е бил предмет на произнасянето на въззивния съд с атакуваното определение за допускане на обезпечение на бъдещ иск, а останалите два въпроса се отнасяли изцяло „до съществото на спора – не и до основанията за допускане на касационно обжалване”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, започнал в случая да тече от съобщението на съответния ЧСИ до търговеца взискател за спиране на изп. дело по чл. 436, ал. 1 ГПК, а и като подадена от юридическо лице – по чл. 2, ал. 1 ЗКИ, чиято правна сфера е накърнена от допуснатата обезпечителна мярка (съгласно т. 6 от задължителните постановки на ТР № 6/14.ІІІ.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 6/2013 г.), настоящата частна касационна жалба на [фирма]-С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
За да отмени отказа на първостепенния съд и да допусне поисканото от С. А. Б. обезпечение на бъдещия му осъдителен иск срещу софийското [фирма], Великотърновският апелативен съд е съобразил три ключови нормативни разрешения: 1./ Разпоредбата на чл. 637, ал. 6, т. 1 ТЗ, че след откриването на пр-во по несъстоятелност на горепосоченото д-во образуването на нови съдебни и арбитражни производства по имуществени граждански и търговски дела срещу този длъжник е допустимо само за защита правата на третите лица, които са собственици на вещи, находящи се в масата на несъстоятелността; 2./ Приоритетът на вземанията за разноски спрямо вземанията на ипотекарен кредитор на същия длъжник, какъвто в случая се явява банката настоящ частен касатор; 3./ Императивното съдопроизводствено правило на чл. 390, ал. 4 in fine ГПК, според което спиране на изпълнението се допуска само срещу представяне на гаранция.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. На тази плоскост в случая се налага извод, че нито един от 4-те правни въпроса, релевирани в изложението на банката настоящ частен касатор към жалбата й, не е такъв който да е бил надлежно включен в спора по делото относно основателността на искането за допускане на обезпечение на такъв специфичен бъдещ осъдителен иск: срещу длъжник в открито срещу него пр-во по несъстоятелност. Констатира се в тази връзка, че въпросите с поредни номера 1 и 4 са с изцяло хипотетичен характер, докато този с пор. № 2 се отнася до процесуалната легитимация на банката в настоящето частно касационно пр-во /по смисъла на разясненията, дадени с т. 6 от ТР № 6/14.ІІІ.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк дело № 6/2013 г./, а отговорът на въпроса с пореден номер 3 несъмнено в текста на чл. 177, ал. 1 ЗЗД.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 125 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 11.VІІ.2016 г. /с погрешно посочена „2015 г.”/, постановено по ч. т. дело № 172/2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2