О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21
София, 16.01.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на дванадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 473 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 5327/22.ХІІ.2015 г. на С. Д. Х. от [населено място], подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие против онази част от решение № 287 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 18.ХІ.2015 г., постановено по т. д. № 205/2015 г., с която – в производство по чл. 422, ал. 1-във вр. чл. 417, т. 2, предл. 3-то ГПК – образувано по положителен установителен иск на [фирма]-София спрямо настоящия касатор е било признато, че той дължи на кредитната институция сума в размер на 83 938.97 евро – като присъдена със Заповед № 2622/2.ІХ.2011 г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 2.ІХ.2011 г., издадени по ч. гр. дело № 3813/2011 г. по описа на РС-Велико Търново, което вземане произтичало от неизпълнението на задълженията на Х. по сключен между страните по спора на 24 април 2008 г. договор за жилищен и ипотечен кредит и допълнителното споразумение към него от 24.ХІ.2009 г., а именно:
а./ Просрочена главница в размер на 76 840.01 евро, заедно със законната лихва върху нея, считано от 1.ІХ.2011 г. до изплащане на вземането;
б./ Начислена договорна и санкционна лихва за периода от 24.ХІІ.2010 г. до 31.VІІІ.2011 г. в размер на 7 133.99 евро;
в./ Направените по ч. гр. дело № 3813/2011 г. по описа на РС-Велико Търново разноски в размер на 3 284.78 лв. за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 092.38 лв.
Оплакванията на касатора Х. са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваната негова част в нарушение на материалния закон, поради което той претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който положителния установителен иск на кредитната институция да се отхвърли в предявения по делото негов размер, вкл. ведно с присъждане на всички направени в хода на процеса разноски, а – „при условията на евентуалност” – делото да бъдело върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Х. обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната част от решението си Великотърновският апелативен съд се е произнесъл по следните два материалноправни въпроса:
1./ „Следва ли да бъде прието за редовно връчването на уведомление за обявяване на предсрочната изискуемост на цялата сума по банков кредит, съгласно чл. 60, ал. 2 ЗКИ, изпратено от банката кредитор чрез пощенска пратка, в случая, когато тя не е била връчена лично на длъжника или чрез друго лице?”;
2./ „Налице ли е еквивалент между процедурата по връчване на съобщения, уредена в чл.чл. 37-49 ГПК и процедурата за доставяне на пощенски пратки и пощенски колети, предвидена в чл. 5, ал. 3 от Общите правила за условията за доставяне на пощенски пратки и пощенски колети?”
Поддържа се, че в атакуваната си част постановеното от Великотърновския апелативен съд решение било в противоречие с т. 18 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 4/2014 г., както и със следните, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на състави от ТК на ВКС: Р. № 85/21.Х.2015 г. на І-во т.о. по т. д. № 597/2014 г., но също и с Р. № 139/5.ХІ.2014 г. на І-во т.о. по т. д. № 5/2012 г.
Ответната по касация [фирма]-София не е ангажирала становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова част.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Великотърновския апелативен съд, касационната жалба на С. Д. Х. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
В мотивите, изложени към атакуваната от Х. част от решението си, съставът на САС е идентифицирал като спорен между страните по делото въпроса дали ответникът е бил уведомен за предсрочната изискуемост на кредита от ищеца [фирма] преди подаване на заявлението й по чл. 417, т. 2, предл. 3-то ГПК. Въпросът е бил релевантен за изхода на делото във въззивната инстанция и предвид задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 18 от ТР № 4/18.VІ.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г. Същевременно не е било спорно между Х. и банката обстоятелството, че препоръчаната пощенска пратка, съдържаща покана-уведомление от кредитната институция за предсрочната изискуемост на ипотечния кредит, е била доставена на адреса на който живее ответника по положителния установителен иск, вкл. и че са били „спазени изискванията на чл. 5, ал. 3 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, като са били оставени две служебни известия с покани адресатът им да се яви за получаване на пратката в съответната пощенска служба”.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Следователно първият от двата формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата материалноправни въпроса няма естеството на такъв, който да е бил от значение за изхода на делото, след като по него не е имало спор между страните в процеса. В равна степен това се отнася и до втория въпрос, който обаче е с изцяло хипотетичен характер и затова обективно не е могъл да бъде предмет на произнасянето на САС с атакуваната част от въззивното решение. В процесния случай тези две констатации налагат извод, че щом като не е налице главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, безпредметно се явява обсъждането налице ли са допълнителните предпоставки за това по т. 1 и по т. 3 на същия законов текст.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 287 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 18.ХІ.2015 г., постановено по т. дело № 205/2015 г. В АТАКУВАНАТА от С. Д. Х. от гр. В. Търново НЕГОВА ЧАСТ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 473 по описа за 2016 г.