О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21
София, 16.01.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ИРИНА ПЕТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1689 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Ж. Т. Е. чрез адвокат Б. Ч. срещу решение № 105/11.01.2018 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Търговско отделение, трети състав по т.д. № 3240/2017 г. С решението на САС е потвърдено решението на Софийски градски съд /СГС/ по т.д. № 3638/2016 г., отхвърлящо възражение на Ж. Е. по чл.66 ал.6 З., с което се иска да се постанови на основание чл.68 ал.3 З. допълване списъка по чл.67 ал.2 З. с приети вземания от кредиторите на „Корпоративна търговска банка“ АД в несъстоятелност /К. АД /н/ с включване на вземане от 8764.43 лв. по сключен рамков договор за платежни услуги на потребители за откриване на банкова сметка при условия на безсрочен депозит „Плюс“ от 14.03.2011 г. и анекс към него № 100064/07.03.2013 г., както и с включване на вземане от 58390.48 лв. по сключен рамков договор за платежни услуги на потребители за откриване на банкова сметка при условия на безсрочен депозит „Плюс“ от 14.03.2011 г. и анекс към него № 109929/25.06.2013 г.; Отменено е определение на СГС, постановено по реда на чл.248 ГПК, с което е оставена без уважение молба на синдиците на К. АД /н/ за изменение на постановеното решение в частта за разноските и присъждане на юрисконсултско възнаграждение като Ж. Е. е осъден да заплати на К. АД /н/ юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред първата инстанция, присъдени са и разноски за въззивната инсатнция.
Касатърът поддържа оплаквания за неправилност и недопустимост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1, т.3 и ал.2 ГПК. В изложението си формулира 6 въпроса: „1. Кой носи тежестта за доказване на съществуването на вземането в съдебното производство образувано на основание чл. 66 ал. 6 и чл. 68 от З. – синдикът или подалият възражението кредитор? 2. Трябва ли синдикът като орган представляващ банката да осъществява доказване и да представя банката в съдебното производство по чл. 66 ал. 6 и чл. 68 от З. писмени доказателства изходящи от счетоводството на банката за доказване на твърденията си относно съществуването (или несъществуването) на вземането на възразилия кредитор 3. В съдебните производства по чл. 66 ал. 6 и чл. 68 от З. първоинстанционният съд и въззивният съд следва ли да разпределят доказателствената тежест по чл.146, ал. 1 точка 5 от ГПК между възразилият кредитор и синдика? 4. Има ли право синдикът на банката в несъстоятелност да упълномощава юрисконсулти (нейни служители) по смисъла на чл. 31 ал. 3 вр. с чл. 31 ал. 1 т. 7 от З.? 5. Има ли право синдикът на банката в несъстоятелност да упълномощава юрисконсулти (нейни служители) по смисъла на чл. 31 ал. 3 вр. с чл. 31 ал. 1 т. 7 от З., които да осъществяват процесуално представителство в съдебни дела с основание чл. 66 и чл. 68 от З. по подадени възражения против неприети вземания? 6. В съдебните производства образувани по реда на чл. 66 ал. 6 от закона –за банковата несъстоятелност по възражения на кредитора против неприети вземания следва ли да се присъжда на синдиците или на упълномощените от тях юрисконсулти възнаграждение?
Ответницикът по касационната жалба – А. Н. Д. и К. Х. М. – двамата заедно упражняващи правомощията на синдик на К. АД /н/ чрез главен юрисконсулт Е. М.-Б. оспорват допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор. Претендират юрисконсултско възнаграждение.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 т.1, т.3 и ал.2 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1, т.3 и ал.2 ГПК, поради следните съображения:
За да постанови решението си, предмет на касационната жалба на Ж. Е. САС е приел следното: По делото е безспорно установено, че с решение № 138/06.11.2014 г. на УС на БНБ е отнет лиценза на К. АД, като с решение № 664/24.04.2015 г., постановено по т.д. № 7549/2014 г. на СГС банката е обявена в несъстоятелност, а с решение № 1443/03.07.2015 г. по т.д. № 2216/2015 г. на САС е определена начална дата на неплатежоспособността – 20.06.2014 г. Не е спорно между страните, че на 20.10.2014 г. между ищеца Ж. Е. /сега касатор/, като цедент, и „Енергийна Финансова Група“ АД като цесионер, е сключен договор за прехвърляне на вземане, по силата на който Ж. Е. е прехвърлил на дружеството цесионер вземане в размер на 7702.59 лв. с посочен IBAN по рамков договор за платежни услуги за потребители/физически лица от 14.03.2011 г. и анекс № 100064/07.03.2013 г. към същия договор, както и вземане в размер на 115134.01 лева по банкова сметка с посочен IBAN по рамков договор за платежни услуги за потребители /физически лица от 14.03.2011 г. и анекс № 109929/25.06.2013 г. С уведомление по чл.99 ал.3 ЗЗД, входирано с вх. № 22399/06.11.2014 г. по описа К. АД, цедентът и цесионерът са уведомили банката за прехвърляне на вземанията, като в уведомлението е отправено от страна на цесионера „Енергийна Финансова Група“ АД изявление за прихващане с вземане на банката спрямо дружеството за главница по договор за банков кредит от 14.01.2011 г., до размера на придобитото вземане. Представен е и сключен на 18.06.2015 г. договор за прехвърляне на вземане, с който „Енергийна Финансова Група“ АД, като цедент, е прехвърлила обратно на Ж. Е. , като цесионер, вземанията си, предмет на договора за цесия от 20.10.2014 г., за което банката е уведомена с уведомление вх.№ 2820/19.06.2015 г. С молба от 22.06.2015 г. Ж. Е. е предявил пред синдиците на К. АД /н/ по реда на чл.63 ал.1 З. вземанията си към банката и е поискал да бъде включен в списъка на кредиторите на К. АД /н/, като искането е уважено частично и е признато вземане в размер на сумата от 57781.87 лева, като останалите вземания, предмет на договорите за цесия, не са включени в списъка на приетите вземания. В срока по чл.66 ал.1 З. Ж. Е. е подал възражение с вх. № ЗБН66-407/04.09.2015 г. пред синдиците на банката, като е направил искане вземането му да бъде прието и включено в списъка в пълен размер, което е оставено без уважение с решение № ЗБН66-407/15.01.2016 г. на синдиците на К. АД /н/. Срещу това решение е подадено възражение пред СГС от Ж. Е. по чл.66 ал.6 З., оставено без уважение. САС е потвърдил решението на СГС, като е препратил към мотивите му на основание чл.272 ГПК с изключение на дължимото, според САС, юрисконсултско възнаграждение, претендирано от синдиците на К. АД /н/, но неприсъдено от СГС. САС е присъдил такова възнаграждение с оглед уважената от него частна жалба на К. АД /н/ срещу определението на СГС, оставящо без уважение молба от К. АД /н/ за изменение на решението му в частта за разноските. За да потвърди решението на СГС в останалата му част САС е споделил изложените правни изводи в него. Посочвайки сключените между страните договори за цесия и уведомленията за извършването им, вкл. с изявлението на „Енергийна Финансова Група“ АД за прихващане, направено до банката за прихващане на активните вземания, придобити чрез договора за цесия с пасивно вземане по договора за банков кредит на фирмата, САС е приел, че прихващането е способ за погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото чрез едностранно изявление на една от страните. Съгласно разпоредбата на чл.103 ал.1 ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Доколкото по своята правна природа прихващането е едностранно изявление на един от длъжниците, отправено до насрещната страна – чл.104 ал.1 изр.1-во ЗЗД, възникването на правните му последици е обусловено от наличието още един елемент от състава му – получаване на изявлението от насрещната страна. Със самото достигане на това волеизявление ефектът на прихващането настъпва, поради което следва да се приеме, че към датата на достигането на волеизявлението на „Енергийна Финансова Група“ АД в К. АД /н/ прехвърленото от цедента на цесионера вземане вече не съществува предвид погасяването му чрез прихващане. Поради това и последиците от това погасяване няма как да отпаднат чрез договора за обратна цесия, тъй като цесионерът вече не притежава прехвърленото му с първия договор вземане, поради погасяването му чрез прихващане. Според САС в полза на К. АД /н/ е следвало да се присъди юрисконсултско възнаграждение, когато се защитава от юрисконсулт, което не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 ЗПП и е присъдено такова.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства /мотиви към т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
Така формулираните въпроси под № 1, 2 и 3 не покриват общото основание за достъп до касация по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като не са обуславящи изхода на спора, съобразно изложените съображения на САС. Те са теоретично поставени във връзка с тежестта на доказване съществуването на вземането на Ж. Е. в съдебното производство, но в случая не е било спорно между страните какви вземания са съществували първоначално, а дали те са продължили да са вземания на физическото лице след извършената цесия от физическото лице на дружеството и направеното от него прихващане между тези вземания и задълженията на дружеството по банков кредит. В случая са разрешени правни въпроси във връзка с извършеното прихващане, като няма спор по фактите. Приложени са писмени доказателства във връзка с вземанията – извлечения от сметката на Ж. Е., вкл. и за осчетоводяването на извършената цесия. По отношение на въпросите свързани с упълномощаване на юрисконсулт от синдика и следва ли да се присъжда юрисконсултско възнаграждение /въпроси № 4 – № 6/, настоящият състав на ВКС намира, че те са във връзка със спора, но не е налице соченият допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК – липсва хипотеза, обуславяща наличието й /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/, доколкото отговорът на въпросите се съдържа в ясната разпоредба на чл.31 ал.3 З. /в сила от 26.04.2016 г./, съобразно която синдикът може самостоятелно по своя преценка да упълномощава лица, които да го представляват в производството по дела, по които той или банката е страна или да завежда такива дела. На основание чл.78 ал.8 ГПК се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато страната е защитавана от юрисконсулт, както е в настоящия случай и както е приел и САС. Останалите доводи в изложението, неформулирани като въпроси, а като твърдения, вкл., че прихващането трябвало да се извърши чрез уведомление с нотариална заверка на подписа на представляващия дружеството, каквато в случая нямало от „Енергийна Финансова Група“ АД представляват оплаквания за неправилност по смисъла на чл.281 т.3 ГПК и също не покриват общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, не дават основание да се приеме съществуване на вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо /мотиви от т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/, нито основание по чл.280 ал.2 ГПК. Следва да се посочи, че възражението във връзка с посоченото по-горе уведомление и твърдяното неправилно приложение на материалния закон /чл.59 ал.2 З./ се прави за пръв път пред ВКС и не следва да бъде разглеждано, а и в случая е отправено до К. АД, преди решението за откриване на производство по несъстоятелност, а не до синдика, както изисква чл.59 ал.2 З..
Настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основание чл.280 ал.2 предл. последно ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта /обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон/. Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика, какъвто настоящият случай не е. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от ВКС само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 и ал.2 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
На основание чл.78 ал.8 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на отговор по касационна жалба в размер на 500 лв. /чл.9 ал.3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 105/11.01.2018 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, трети състав по т.д. № 3240/2017 г.
ОСЪЖДА Ж. Т. Е., ЕГН 5612260561 да заплати на „Корпоративна търговска банка“ АД в несъстоятелност, ЕИК[ЕИК] сумата 500 лв. /петстотин лева/ юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.