1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21
гр. София, 17.01.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 129 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място], подадена от процесуалните му представители адв. М. Иванова Я. и адв. Я. В. М., срещу решение № 1803 от 28.11.2011г. по гр. дело № 1031/2011г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав, с което след отмяна на решение № 5996 от 17.12.2010г. по гр. дело № 866/2007г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, I-12 състав предявеният от [фирма], [населено място] против П. Р. Н. от [населено място] иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 200 ЗЗД за сумата 18 000 лв. – цена на продаден лек автомобил, заедно със законната лихва, считано от 12.03.2007г. до окончателното плащане е отхвърлен като неоснователен и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 2 910 лв. – направени разноски за двете инстанционни производства.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и писменото изложение към нея по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, като релевира доводи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1/ Може ли да се приеме, че договорът за продажба на МПС е абсолютно доказателство за плащане на цената, при липса на изявление в него от страна на продавача, че е получил цената, при единствено едностранно изявление на купувача, че е платил в брой продажната цена, без да е посочен точния момент на плащането и при очевидно несъвпадане на момента на плащане с момента на подписване на договора;
2/ Може ли да се приеме, че договорът за продажба има характер на разписка без това изрично да е посочено в него след като в чл. 77 ЗЗД има посочен специален способ за доказване на изпълнение на задължение – издаване на разписка;
Според касатора тези въпроси са решени в противоречие с решение № 26/30.01.2009г. по гр. д. № 1313/2007г. на САС, ГК, 1 състав, решение № 191/12.03.2009г. по гр. д. № 5115/2007г. на ВКС, решение № 1413/09.12.2008г. по гр. д. № 4885/2007г. на ВКС, IV г. о., решение № 413/19.05.2009г. по гр. д. № 987/2008г. на ВКС, IV г. о.
3/ Годно доказателствено средство ли е фактурата, подписана от купувача и продавача – въпросът е разрешен в противоречие с решение № 42/19.04.2010г. по т. д. № 593/2009г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 936/30.12.2010г. по т. д. № 995/2010г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 23/07.02.2011г. по т. д. № 558/2010г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 96/26.11.2009г. по т. д. № 380/2008г. на ВКС, ТК, I т. о.
4/ Може ли да се приемат като доказателства редовно водените счетоводни книги по отношение на обстоятелства, изгодни за страната, извършила счетоводните записвания – въпросът е решен в противоречие с решение № 1691/01.12.2000г. по гр. д. № 648/2000г. на ВКС, IV г. о., решение № 1991/10.08.1957г. по гр. д. № 3941/1957г. на ВС, IV г. о.
Ответникът П. Р. Н. от [населено място] оспорва касационната жалба и поддържа становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, чл. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, тъй като формулираните от касатора правни въпроси не са от значение за изхода на делото, не е посочен релевантен правен въпрос, а цитираните от касатора решения не са от вида на практиката съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ВКС, ОСГТК, нито доказват противоречива съдебна практика.
Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК и са посочени основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи, приема следното:
Въззивният съд, след обсъждане на представените договор за покупко-продажба на моторно-превозно средство с нотариална заверка на подписите, извършена от нотариус Б. Т. от 04.12.2003г., данъчна фактура № 1809/05.12.2003г., приходен касов ордер № 6/14.01.2004г., заключението на съдебно-счетоводната експертиза, справка-декларацията за ДДС и обясненията на страните, е установил, че между ищеца и ответника е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба на лек автомобил „М.“, модел „П. Вагон“, с рег. [рег.номер на МПС] за сумата 25 000 лв., която сума е платена изцяло от купувача – ответник по исковата молба на продавача – ищец в първоинстанционното производство.
За да направи извод за неоснователност на твърденията на ищеца за неистинност на съдържащите се в договора изявления относно продажната цена и нейното плащане изцяло, разглеждайки ги като твърдения за привидност на изявленията на страните по договора, решаващият съдебен състав е приел, че ищецът – продавач не е опровергал записаното в договора изявление на страните за заплащане на продажната цена, тъй като не разполага с „обратен документ“, съдържащ действителната воля. Изложил е съображения, че представените приходен касов ордер № 6/14.01.2004г. и справка-декларация по ДДС за месеца на сделката не представляват писмени доказателства по смисъла на чл. 134, ал. 2 ГПК /отм./, тъй като не изхождат от ответника, не са подписани от него, а само от ищеца. Поради това, че тези документи съдържат изцяло изгодни само за продавача факти и са представени от него, същите не се ползват с доказателствена сила и не съдържат индиция за твърдяната от него симулация. Изхождайки от правната същност на процесния договор за покупко-продажба на лек автомобил като частен диспозитивен документ, въззивният съд е приел, че договорът се ползва с доказателствена сила за материализираните в него волеизявления, а в частта, в която страните са отразили направено между тях плащане на уговорената цена, договорът има характер на свидетелстващ документ и служи като разписка за плащане на покупко-продажната цена.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма, като касационната инстанция има право да уточни и конкретизира посочените от касатора правни въпроси.
С оглед релевираните от касатора доводи, въззивното решение и данните по делото, посочените от касатора първи и втори правни въпроса могат да бъдат уточнени по следния начин: дали двустранно подписаният договор за покупко-продажба на МПС в частта, с която страните са заявили, че купувачът купува описаното МПС при посочените условия и за посочената цена, изплатена напълно на продавача, има характер на разписка и представлява ли доказателство за плащане на цената.
Доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по отношение на така уточнените правни въпроси е неоснователен. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Посочената от касатора съдебна практика е неотносима, тъй като различието в крайните резултати е обусловено от разликата в конкретните факти и обстоятелства по всяко едно от делата, които трябва да бъдат съобразени от съда при постановяване на решението. Преценката на фактическия и доказателствения материал, извършена от съда, е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. Решение № 26/30.01.2009г. по гр. д. № 1313/2007г. на САС, ГК, 1 състав не е постановено по иск за заплащане на цената на продадена стока, а по иск за заплащане на сума, получена на отпаднало основание – развален договор за предоставяне на инвестиция за построяване на жилищна сграда срещу заплащане на процент от печалбата след продажба на сградата. В решение № 191/12.03.2009г. по гр. д. № 5115/2007г. на ВКС релевантният за настоящия спор правен въпрос не е разгледан, а е обсъдена само представената по делото отделна разписка за получена сума. В решение № 1413/09.12.2008г. по гр. д. № 4885/2007г. на ВКС, IV г. о. е прието, че сумата не е платена, поради това, че разписката не е подписана от продавача. В решение № 413/19.05.2009г. по гр. д. № 987/2008г. на ВКС, IV г. о. се разрешава въпросът за допустимостта на свидетелски показания на заинтересовани лица съгласно чл. 136 ГПК /отм./, но не и относмият за спора правен въпрос.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По релевантните за спора правни въпроси е формирана трайноустановена съдебна практика, съгласно която двустранно подписаният договор за покупко-продажба на вещ в частта, с която страните са заявили, че купувачът купува вещта за уговорената между тях цена, която цена е изплатена напълно на продавача, има характер на разписка, в тази част съставлява частен свидетелстващ документ, следва да бъде обсъден заедно с всички представени и приети по делото доказателства и може да бъде доказателство за плащане на цената. Въззивният съд, като е обсъдил представените договор за покупко-продажба на моторно-превозно средство с нотариална заверка на подписите, данъчната фактура, приходния касов ордер, заключението на съдебно-счетоводната експертиза, справка-декларацията за ДДС и обясненията на страните и въз основа на приетата фактическа обстановка е приложил относимия материален зцакон и е направил своите правни изводи, се е съобразил с установената непротиворечива съдебна практика.
По въпроса за значението на фактурата като доказателствено средство е формирана по реда на чл. 290 ГПК постоянна практика на ВКС, съгласно която първичните счетоводни документи, включително фактурата и вписванията в счетоводните книги следва да се преценяват от съда според тяхната редовност и съобразно другите доказателства по делото. В решение № 42/19.04.2010г. по т. дело № 593/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 23/07.02.2011г. по т. дело № 588/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение № 96/26.11.2009г. по т. д. № 380/2008г. на ВКС, ТК, I т. о. е прието, че само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на купувача, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. Във всички случаи обаче доказателствената сила на фактурата трябва да се преценява с оглед всички допустими доказателства, събрани по делото. Като е обсъдил данъчната фактура в съвкупност и взаимна връзка с останалите представени по делото доказателства, решаващият съдебен състав не се е отклонил от постоянната практика на ВКС.
Въпросът относно доказателствената сила на редовно водените счетоводни книги по отношение на обстоятелства, изгодни за страната, извършила счетоводните записвания е решен в съответствие с постоянната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 166/26.10.2010г. по т. д. № 9091/2009г., решение № 23/. 02.2011г. по т. д. № 558/2010г., решение № 7/ 22.02.2011г. по т. д. № 264/2010г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 46/ 27.03.2009г. по т. д. № 454/2008г. на ВКС, ТК, II т. о. и други, съгласно която вписванията в счетоводните книги имат доказателствено значение по чл. 146 ГПК /отм./, ако са редовно водени, включително и в полза на лицето, което води книгите, но се преценяват с оглед на всички събрани по делото доказателства. В конкретния случай въззивният съд е обсъдил счетоводните записвания заедно със събраните по делото доказателства.
Позоваването на противоречие с решение № 1691/01.12.2000г. по гр. д. № 648/2000г. на ВКС, IV г. о. и решение № 1991/10.08.1957г. по гр. д. № 3941/1957г. на ВС, IV г. о. е неоснователно и не обосновава хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като, от една страна, различният изход на спора по делата се дължи на различна фактическа обстановка, а от друга страна, е налице постоянна практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК, която в случая не е нарушена.
По отношение на процесуалноправните въпроси за значението на фактурата и редовно водените счетоводни книги като доказателствено средство не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по тях е създадена постоянна практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, поради което същите не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
С оглед липсата на твърдените от касатора основания по чл. 290, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК, не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. Предвид изхода на делото, разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани и не са представени доказателства, че такива са направени за касационното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1803 от 28.11.2011г. по гр. дело № 1031/2011г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.