3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 21
С., 20.01. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 19 януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 996/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Д. Н., П. Г. Ц., Н. Д. Н., И. В. Н., Д. М. М., Н. И. М., М. И. М., М. Ц. М., К. Ц. М., Н. М. Н., М. Ц. М., Н. Й. М.-Х., Н. Й. Н., М. И. С., Г. Й. М., В. Н. П., Г. И. П., Р. И. П., Е. З. М., К. П. Б., Д. Х. Н. и В. Н. Н. против въззивно решение № 154 от 16.03.2011 г. по гр. дело № 1070/2010 г. на Софийски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 29.10.2010 г. по гр. дело № 239/2005 год. на Ботевградски районен съд, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателите против едноличен търговец Д. Т. И. с фирма „К. -Д. И.” [населено място] за предаване държането на отдаден под наем недвижим имот, находящ се на @@4@ [населено място], представляващ парцел ІІІ в кв. 102 по плана на града от 1908 г., част от имот пл. № 2571, който участва в УПИ ІV от кв. 195 по сега действащия план на града и за заплащане на обезщетение за ползване на имота в размер общо на 17544 лв., предявен като частичен от 10053,20 лв., за периода 01.01.2002г. – 30.11.2003г., ведно със законна лихва от предявяване на исковата молба 20.05.2005 г. и лихва за забава в размер на 469,20 лв. за периода 01.01.2002г. -30.11.2003 г.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподатеблите излагат съображения за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърдят, че обжалваното решение е постановено в противоречие с представена съдебна практика – четири решения на ВКС по приложението на чл. 233 ЗЗД, без да са посочени правни въпроси, чрез които обосновават приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Твърди се още, че отстраняване на нарушенията при постановяване на решението са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
Ответникът едноличен търговец Д. Т. И. с фирма „К. – Д. И.” [населено място] в писмен отговор оспорва допустимостта на предявените искове на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Излага съображения, че се касае до обективно и субективно съединение на искове по чл. 233 ЗЗД, при наемна цена за една година под 5000 лв. (чл. 69, ал. 1, 5 ГПК) и по чл. 236, ал. 2 ЗЗД за парично вземане, всеки един от които под 5000 лв. Прави искане за оставяне касационната жалба без разглеждане. Поддържа липса на основание за допускане на касационно обжалване, поради изложени съображения за неправилност на решението и липса на изведени правни въпроси от значение за изхода на делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 233 ЗЗД във вр. с чл. 238 ЗЗД и чл. 236, ал. 2 ЗЗД намира следното:
По възражението за недопустимост на касационната жалба.
Възражението е основателно.
Разгледани са в обективно и субективно съединение искове за предаване държането на недвижим имот по договор за наем – чл. 233 ЗЗД във вр. с чл. 238 ЗЗД и за заплащане на обезщетение за ползване на същия имот по чл. 236, ал. 2 ЗЗД. Видно от исковата молба и данните по делото при договорена наемна цена по 408 лв. месечно с оглед разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК цената иска по чл. 233 ЗЗД във вр. с чл. 238 ЗЗД възлиза на 4896 лв., при данъчна оценка на имота на @@12@ [населено място] 3818,20 лв. (л. 86 и л. 100 от делото), а по исковете за парично обезщетение по чл. 238 ЗЗД видно от направеното уточнение на исковата претенция от ищците – л. 68 и заключение на вещо лице – л. 116-119 от делото претенцията на всеки един от ищците по субективно съединените искове е под 5000 лв.
Касационната жалба е подадена на 21.04.2011 г. по време действието на чл. 280, ал. 2 ГПК в изменената редакция, обнародвана в ДВ бр. 100/21.12.2010 г., в сила от същата дата, според която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела. Разпоредбата е процесуална и приложима незабавно по отношение висящите производства към датата на влизане в сила на правната норма. Като насочена против въззивно решение по гражданско дело, с което са разгледани обективно субективно съединени искове с цена на всеки субективно съединен иск под 5000 лв., включително и иска по чл. 233 във вр. с чл. 238 ЗЗД и данъчна оценка на имота също под 5000 лв., касационната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Т. Д. Н., П. Г. Ц., Н. Д. Н., И. В. Н., Д. М. М., Н. И. М., М. И. М., М. Ц. М., К. Ц. М., Н. М. Н., М. Ц. М., Н. Й. М. – Х., Н. Й. Н., М. И. С., Г. Й. М., В. Н. П., Г. И. П., Р. И. П., Е. З. М., К. П. Б., Д. Х. Н. и В. Н. Н. против въззивно решение № 154 от 16.03.2011 г. по гр. дело № 1070/2010 г. на Софийски окръжен съд.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчване на препис до страните пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ