4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21
София, 20.01.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 6490/2013 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
А. М. А. е подал в срока по чл. 283 ГПК касационна жалба срещу въззивното решение № VІ-81 от 01.07.2013 г. по гр. д. № 747/2013 г. на Бургаския окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответниците по касация В. Т. Г. и С. Д. Г. считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, В. Л. П., М. Ц. Р., М. Д. К. и Д. Д. К. не са подали писмени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване, намира следното:
С обжалваното въззивно решение в сила е оставено решение № 188 от 27.12.2012 г. по гр. д. № 448/2007 г. на Несебърския районен съд в частта, с която В. Т. Г. и С. Д. Г. са признати по отношение на В. Л. П. и М. Ц. Р. за собственици УПИ ХІ-109 от кв. 20 по плана на [населено място], ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда, пристройка и надстройка, последната съставляваща трети и мансарден етаж, а касаторът А. е осъден да предаде владението на същите имоти на собствениците им. В частта, с която са уважени и исковете, предявени от Ф. Василева Г. – починала към момента на постановяване на първоинстанционното решение с процесуален правоприемник ищецът В. Г., решението е обезсилено.
Първият правен въпрос, поставен в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване при основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, е: ако приобретателят по един договор за придобиване на недвижим имот построи законно сграда в имота, но впоследствие договорът, по силата на който е придобил имота, бъде унищожен, построилият сградата губи ли правата върху нея.
Касаторът А. е приобретател на спорните по делото имоти по силата на договор, сключен с н. а. № 15 от 03.05.2007 г., с който М. Р. му продал дворното място, ведно с построената в него четириетажна жилищна сграда със застроена площ 147.21 кв. м., състояща се от партерен етаж, два жилищни етажа и мансарден етаж. Продавачът от своя страна придобил собствеността чрез договор за покупко-продажба, сключен с н. а. № 150 от 08.03.2007 г. с прехвърлител В. П., а последният закупил от ищците В. и С. Г., както и от Ф. Г., дворното място с построената в него двуетажна жилищна сграда на 71 кв. м. и пристройка на 80 кв. м. за сумата 20 000 лева, с н. а. № 124 от 03.02.2005 г. С решение № 103 от 23.12.2008 г. по гр. д. № 210/2008 г. на Бургаския апелативен съд този договор е обявен за недействителен като сключен поради измама, а н. а. № 124/2005 г., в който сделката е обективирана, е обезсилен. Решението е влязло в сила, съгласно чл. 296, т. 3, предл. 1 ГПК, след като с определение № 882 от 23.07.2009 г. по гр. д. № 487/2009 г. на ВКС, ІV-то г. о., не е допуснато до касационно обжалване.
Съобразно съдържанието на н. а. № 124/2005 г., въззивният съд приел, че предмет на сделката са дворното място, двуетажната жилищна сграда на 71 кв. м. и пристройката на 80 кв. м., а надстройката, представляваща трети и мансарден етажи, не е прехвърлена, като по отношение на нея твърденията на страните са противоречиви: според ищците сградата била завършена в груб строеж още в началото на 2005 г. и те съзнателно са изключили надстройката от предмета на разпореждане; според ответниците П. и А. /касатор/ строителството на надстройката е извършено от П., на когото е прехвърлено правото на строеж и именно той изтеглил кредит за строителството – доказателства за това са изменението в строителното разрешение с титуляри Ф. и В. Г., които са заличени и като възложител е записан П.; удостоверение за въвеждане в експлоатация на името на П., заповеди на Общината [населено място] и на РДНСК [населено място], договори за кредит.
Въззивният съд приел, че въпросът за фактическото построяване на надстройката е неотносим към исковите претенции. Дори да се приеме от приложените документи, че П. е реализирал строителството, то поради отпадане на вещноправните последици на унищожения договор с обратна сила, следва, че той е строил в чужд имот без суперфициарни права и по силата на приращението надстройката е собственост на ищците. Решението по иска за недействителност на сделката по н. а. № 124/2005 г. не разрешава вещноправен спор между Г. и П. за дворното място, двуетажната сграда и пристройката, а само за валидността на договарянето, поради което липсата на произнасяне в решението за надстройката е без значение за настоящото дело. При това положение е прието, че поради унищожаване на първата от прехвърлителните сделки ищците са собственици на дворното място и четириетажната сграда, а ответниците оспорват това им право, като касаторът и владее имота, с оглед на което искът за собственост е уважен в установителната му част срещу П. и Р. и изцяло – срещу касатора.
С оглед тези решаващи мотиви на въззивния съд, поставеният от касатора първи правен въпрос не обуславя допускане на касационната жалба за разглеждане по същество.
Това е така, защото, на първо място, касаторът не е обосновал с какво разглеждането на настоящото дело от Върховния касационен съд ще допринесе за точното прилагане на закона и/или за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което има предвид: а/. произнасянето на съда да е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което би се стигнало до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми; или б/. когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор; или в/. когато с решението се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. Освен това въпросът за правните последици от унищожаването на един договор /без да се разглежда крайната нужда като основание за унищожаемост/ не създава затруднения в съдебната практика. Ако приобретателят по един унищожаем договор извърши подобрения в периода от придобиването на имота до унищожаването на договора, което действа с обратна сила, след унищожаването собственик на построеното по силата на чл. 92 ЗС е собственикът на земята, а не този, който е извършил подобренията. Последните следват имота, а приобретателят придобива облигационно право на вземане за тях /решение № 1300 от 20.12.1991 г. по гр. д. № 1066/1991 г. на ВС, I-во г. о., Постановление на Пленума на ВС № 6/1974 г. – т. ІV, и др./.
На второ място касаторът е поставил въпроса: може ли да се приеме като надлежно предявен и да породи правни последици иск, който е бил изменен в нарушение изискванията на чл. 116, ал. 1 и 2 ГПК /отм./: изменени са едновременно и основанието на иска, и размера на искането, като тези изменения са направени в отсъствието на ответника, но на същия ответник не е бил връчен препис от писмената молба, с която са направени измененията на иска.
Въпросът, който според касатора обосновава допускане на касационно обжалване на основаине чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, изхожда от предпоставката, че искът е изменен в нарушение на чл. 116, ал. 1 ГПК /отм./ за недопустимост на едновременното изменение на основанието и петитума на иска, и на чл. 116, ал. 2 ГПК /отм./, изискваща писмена молба, препис от която да се връчи на ответника, ако искът бъде изменен в негово отсъствие. Данните по делото, обаче, сочат друго.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищците считат себе си за собственици и искат да им бъде предадено владението на имота, което обосновава правна квалификация на иска чл. 108 ЗС. С решенията, постановени в производства по чл. 290 ГПК и състваляващи задължителна съдебна практика /т. 2 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/, е прието, че предмет на иска за ревандикация са както правото на собственост на ищеца, така и фактът на владението, и по тази причина в диспозитива на решението съдът дължи произнасяне по установителната част на иска – признаване правото на собственост, и по осъдителната – предаване владението на вещта на собственика. Затова, ако приеме за основателно и доказано претендираното право, в диспозитива съдът ще уважи иска в установителната част, дори и в осъдителната да го отхвърли като недоказан /напр. решение № 378 от 28.07.2010 г. по гр. д. № 148/2009 г. на ВКС, IV-то г. о., решение № 227 от 07.10.2013 г. по гр. д. № 439/2012 г. на ВКС, І-во г. о./.
В разглеждания случай касаторът, както и ответникът М. Р., са привлечени наред с първоначалния ответник В. П. по реда на чл. 117, ал. 4 ГПК /отм./. С молба, приложена на л.л. 154-155 от първоинстанционното дело, заявеното искане е уточнено така: по отношение на В. П. и М. Р., които според правното твърдение на ищците не владеят спорния имот, да бъде признато правото на собственост, като искът е квалифициран по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, а ответникът А. /касатор/, срещу когото искът е по чл. 108 ЗС, да бъде осъден да им предаде владението. Ето защо не се касае за едновременно изменение на основанието и петитума на иска, а за уточняване на искането по отношение на всеки от ответниците. Общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК не е налице, а и касаторът не е обосновал с какво разглеждането на делото от касационната инстанция ще допринесе за точното прилагане на закона и за развититето на правото. Съгласно разясненията в т.т. 1 и 4 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. касационно обжалване не може да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № VІ-81 от 01.07.2013 г. по гр. д. № 747/2013 г. на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: