О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21
гр. София, 20.01.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова ч. гр. д. № 2920 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба вх. № 157659 от 17.12.2015 г. на С. Г. С. против определение № 23681 от 01.12.2015 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 14547/2015 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІІ „б” въззивен състав, с което е оставена без уважение частната жалба срещу разпореждане от 02.06.2015 г., с което частично е върната исковата молба на С. Г. С., образувана в гр.д.№ 12067/2015 г. на СРС, 41 състав.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК ред, поради което е процесуално допустима.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответницата по жалбата У. К. Д..
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе съобрази следното:
Производството по гр.д.№ 12067/2015 г. по описа на СРС, 41 състав е образувано въз основа на подадената от С. Г. С. срещу У. К. Д. и И. А. И. искова молба, с която са заявени следните претенции : (1) на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД да бъде прогласена нищожността на Постановление за възлагане на недвижим имот от 29.04.2011 г. с посочен издател У. К. Д. в качеството на ЧСИ, с което в полза на И. А. И. е възложен недвижим имот (апартамент в [населено място], [улица], ет. 3, ап. 14) поради това, че обявеното наддавателно предложение не е подадено в законния срок (от 18.03.2011 г. до 18.04.2011 г.), а е представено най-рано на 19.04.2011 г. и не са постъпили наддавателни предложения в срока на проданта и (2) иск по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК за признаване за неистински документ на същото Постановление за възлагане от 29.04.2011 г. с посочен издател У. К. Д. в качеството на ЧСИ с твърдение, че не е подписано от соченото като издател лице. С разпореждане от 02.06.2015 г. исковата молба на С. Г. С. е върната в частта по първия предявен иск (за прогласяване нищожността на Постановлението за възлагане). Актът на СРС е атакуван, в резултат от което е постановено обжалваното определение. Софийският градски съд е отбелязал, че ищцата е квалифицирала Постановлението за възлагане от 29.04.2011 г. като „акт на първа инстанция”, който е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 2 ГПК. Въззивният съд е споделил разбирането на първата инстанция, че исковият път за защита в случая е недопустим, защото правилата за нищожност по ЗЗД са неотносими към публичната продан. Позовал се е на постановени по реда на чл. 290 ГПК актове на ВКС (решение № 92 от 18.08.2010 г. по т.д.№ 645/2009 г., ІІ т.о. и решение № 47 от 20.04.2015 г. по гр.д.№ 2775/2014 г., ІІІ г.о.), за да обоснове, че не е допустимо да се обявява недействителност на публична продан на недвижим имот на основания, различни от предвидените с чл. 384, ал. 3 ГПК (отм.), сега – чл. 496, ал. 3 ГПК. Посочил е, че защитата срещу действията на съдебния изпълнител, извършени в нарушение на регламентираната процедура на публичната продан, може да се търси по реда на обжалването по чл. 435 и сл. ГПК, като такива нарушения не са годни да обусловят недействителност на проданта.
В касационната частна жалба се поддържа, че определението на СГС е нищожно, недопустимо и неправилно с позоваване на всички отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В представеното изложение на касационните основания са формулирани въпроси, за които се поддържа, че съставляват основание за допускане на обжалването в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Съобразно т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, преди да се пристъпи към обсъждане дали са налице предпоставките за допускане на обжалването, предвидени с чл. 280, ал. 1 ГПК, е необходимо да се прецени дали не е налице вероятна нищожност или недопустимост на атакувания акт на въззивния съд. В случая такава вероятност липсва. Обжалваното определение е постановено от надлежен орган, в надлежен състав, в пределите на възложената му правораздавателна власт. Изготвено е в установената от закона писмена форма и е подписано. Правораздавателната воля е изразена ясно и недвусмислено. Не са налице процесуални пречки за постановяването му. Ето защо касационната инстанция приема, че въззивното определение е валидно и процесуално допустимо. По отношение на него не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване, доколкото формулираните от касаторката в изложението въпроси нямат обуславящо значение за преценката по процесуалния проблем относно допустимостта на установителния иск за прогласяване нищожността на постановление за възлагане. Въпросът, който действително е обусловил постановеното определение е процесуално допустим ли е иск, предявен от длъжника за прогласяване на нищожността на публичната продан на основания извън тези, посочени в чл. 496, ал. 3 ГПК. По така обуславящия въпрос е формирана задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК (разяснен с т. 2 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК и с т. 1 от ТР № 2 от 28.09.2011 г. по тълк.д.№ 2/2010 г. на ВКС, ОСГТК) – не само цитираните от въззивния съд решение № 92 от 18.08.2010 г. по т.д.№ 645/2009 г., ІІ т.о. и решение № 47 от 20.04.2015 г. по гр.д.№ 2775/2014 г., ІІІ г.о., но също така и постановеното в производство по чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 28 от 23.01.2012 г. по ч.гр.д.№ 497/2011 г. на ВКС, І г.о. Прието е, че нормата на чл. 496, ал. 3 ГПК изрично забранява оспорване на проданта по исков ред на основания, различни от хипотезите, когато в проданта е участвало лице, което не е имало право да участва и когато имота е възложен на лице, което не е платило цената. Изрично е разяснено, че иск за прогласяване нищожност на публичната продан и на постановлението за възлагане законодателят не е предвидил. Целта на регламентацията е да се стабилизира публичната продан, включително за да се стимулират третите лица да участват в публичната продан. Този защитен от законодателя обществен интерес изключва допустимостта по исков ред да се търси прогласяване нищожността на постановлението за възлагане.
С оглед отсъствието на общото основание за допускане на касационното обжалване по поставените от касаторката въпроси – от една страна, а от друга страна – предвид наличието на задължителна съдебна практика по обуславящия въпрос, с която атакуваното определение е съобразено, не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 23681 от 01.12.2015 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 14547/2015 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІІ „б” въззивен състав.
Настоящото определение не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: